На 1 март 2021 година Синдикатът на българските медицински специалисти готви протест протест пред Министерството на здравеопазването. Това съобщиха от синдиката преди няколко дни.
Припомняме, че Синдикатът на българските медицински специалисти беше създаден през 2019 година след големите протести на медицинските специалисти тогава.
За да говорим за исканията на този протест, за причините за организирането му и условията, в които работят медицинските специалисти у нас, от ФАКТИ се свързахме с Веселина Ганчева – медицинска сестра в столична болница и председател на Контролния съвет на Синдиката на българските медицински специалисти.
„Протестът ще е ретроспекция на това, което правим от две години без да спираме – борба за промяна в сферата на здравеопазването. Говорим първо, за цялата здравна система и второ, за това, че на практика съсловието на медицинските специалисти е абсолютно невидимо за политиците. Просто ние за тях сме въздух, буквално въздух. Две години имахме искания, правихме какво ли не и всъщност няма грам политическа воля дори една наредбичка да се промени“, коментира Ганчева.
„Две години се борим например, за да променят Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Там са изпуснали думичката „реанимационни“ медицински сестри. Най-тежките взема, тези, които отнесоха пандемията на гърба си, те и до ден днешен са на 8-часов работен ден, което е пълен абсурд и то просто защото някой е забравил тази думичка в тази наредба. Работното им време се изчислява на 8 часа, иначе работят по 12 часа. Вместо работното време да се изчислява на 7 часа, както в тежките звена, то продължава да се изчислява на 8 часа. Продължаваме да се борим за промяна на една думичка, а те дори и това не искат да направят – дори след пандемията не искат да го направят. Затова казвам, че сме невидими за тях“, каза още тя.
Сестра Ганчева даде пример и с друга инициатива на синдиката – промяна на заплащането на нощния труд. „Нощният труд на много места все още е 25 стотинки на час. Това е срамно дори да го кажем“, каза тя.
Липсата на политическа воля за промяна според нея е необяснима. „Те вече просто безучастно гледат как загива едно съсловие. То буквално изчезва. След като започна пандемията, една голяма част от малкото колеги, които бяха останали, напуснаха. Близо 80% от работещите са пенсионери - те са рисков контингент. Половината от тях просто напуснаха, спряха да работят. Повечето така или иначе работеха в след пенсионна възраст. Всъщност здравеопазването се крепи точно от тези хора, защото ние, „младите“ специалисти на 50-годишна възраст, сме останали съвсем малко. Малко са болниците с млади хора. В нашата болница например има една единствена млада сестра на 30 години“, коментира тя.
Ганчева не си обяснява отлива от млади хора от професията на медицински сестри с това, че те предпочитат да се обучават за лекари, а с тотален отлив на младите от системата на българското здравеопазване. „Не може министър Ангелов да се бие в гърдите, че увеличава броя на студентите в медицинските университети. Какво следва от това? Едно голямо нищо. Ти ако не увеличиш заплатите, ако не направиш добри условията на труд, кой е луд, че да започне да учи? Ние сме се превърнали в едни огромни донори на медицински специалисти за цяла Европа и не само. Тук никой не остава за тези жълти стотинки. След като направиха опит да спрат тези 1000 лева в Covid отделенията, хората бяха готови да си подадат молбите за напускане, защото те отново оставаха на 700 лева заплата, някои от тях под 700 лева. Как да гледаш семейството си със заплата между 700 и 800 лева? И представете си наглостта на управляващите – стигна се до там, че декември месец синдикатите, управляващите и работодателите тихомълком подписаха отраслов колективен трудов договор. Това, което всъщност направиха е да препишат отрасловия трудов договор от 2018 година. Като заплащане и условия ние дори все още не сме достигнали КТД-то от 2018 година. Това е абсолютна гавра със съсловието“ коментира тя.
„Какво се случва в днешно време – болниците се обезлюдяват, затварят отделения, защото липсва персонал. В момента е едно затишие пред буря. От края на декември до сега болниците работят на празни обороти. На практика има съвсем малко пациенти. В същото време не се отварят отделения, за да се преглеждат останалите пациенти. Хората не боледуват само от Covid. Изобщо къде отиват тези хора и каква е грижата за тях? Живеем в някакъв абсурд“, каза още сестра Веселина Ганчева.
На въпроса какво очаква да се случи в системата на здравеопазването в близкото бъдеще, тя отговори: „Очаквам това, което казват – че предстои нова вълна на коронавируса. Ние подготвяме отделенията за тази вълна, но другите хора какво правят? Нашата болница цялата е за Covid. Ние нямаме отделения, в които се лекуват пневмонии, ХОББ – къде отиват тези хора? Всеки ден се връщат хора, които имат належащи проблеми и на практика няма къде да се лекуват“.
Относно това как се справят медицинските специалисти по време на паднемията, тя каза: „Намалявам, много хора си смениха професиите. Преди предричахме 4-5 години преди това да се случи. За съжаление откакто започна тази обстановка – вече ще стане година, пандемията показа много бързо истинското лице на българската здравна система и това, че, освен че няма специалисти, една голяма част от тях вече напуснаха. Буквално затварят отделения, защото няма медицински специалисти, защото няма кой да работи.
По време на пандемията гротескното беше, че трябваше да се отварят Covid отделения навсякъде, за да поемем големия брой пациенти. Ние умирахме от изтощение. Шест-седем месеца никой почти не се разболя от нас и накрая започнахме да се разболяваме от изтощение. Не толкова от заразата, колкото от изтощение. Не може една сестра да бъде оставена да се грижи за от 30 до 50 човека. Това е пълно кощунство и към пациентите, и към нея. Това е геноцид над целия български народ. Тази сестра е човешко същество, тя има праг на физическа издръжливост“.
Конкретните искания на медицинските сестри сега не са се променяли откакто техните протести са започнали през 2019 година, каза сестра Ганчева. „Ние се борим младите хора да останат. Това ще се случи, когато заплатите станат нормални, когато един млад човек може да гледа спокойно семейството си тук в България. Да не говорим за лошата материална база. Дори човек да се абстрахира от лошата материална база, той трябва да бъде задържан с нещо, а това е първо и основно със заплатата. Заплатата трябва да е адекватна. Всички ние сме професионалисти с висше образование. Не може да получаваш жълти стотинки за толкова отговорен труд. Ти отговаряш за човешки животи и накрая буквално ти се изсмиват с лицето, хвърлят ти 25 стотинки за нощен труд.
Трябва да се промени този нощен труд, а също и категорията труд. Ние обиколихме всички институции, навсякъде казваме, че искаме категорията ни на труд да стане от втора - трета. Трудът на полицаите например е втора категория. Когато има инцидент обаче, ние отиваме първи на мястото. Медиците са тези, които започват да обработват ранените без дори да знаят този човек с какво заболяване е. Когато влизаш в реанимация е същото. Дори пандемията не трогна управляващите да направят поне нещо мъничко, за да покажат, че мислят за това съсловие, което изчезва, за да покажат, че искат да задържат младите хора. Не, няма такова нещо. А ние трябва да задържим младите хора, за да има кой да се грижи за децата ни, за родителите ни, за нас самите. Всички ние в един момент ставаме пациенти“, каза тя.
Като друг проблем на системата на здравеопазването сестра Ганчева определи големия брой болници у нас. „Вече няма никакви стандарти, а ние крещим за това от толкова дълго време. Няма стандарт за колко пациенти може да отговаря една сестра. Няма и акредитация, докато преди на болниците са правеха акредитации, за да отворят, за да поддържат дадено ниво. Понеже нито една болница не може да отговори на стандартите, те просто премахнаха акредитациите със закон“, обясни тя.
„Разговарям с много колеги и най-лошото е, че голяма част от тях са загубили надежда, че нещо ще се случи, че нещо може да се промени за нас. Синдикатът е може би единствената надеждица, която е останала у по-будните колеги, които са останали в България и буквално дават живота и здравето си в системата на здравеопазването. Ние се борим със зъби и нокти. Борим се за всяка една болница, за всеки един член за нашия синдикат, за да можем да защитим правата им, за да видят, че имат някого зад гърба си. На практика това съсловие е оставено на произвола. Няма институция, която мисли за това съсловие, която го защитава. Не, напротив – и малкото права, които сме имали, едно по едно отпадат, затриват се“, разказа Веселина Ганчева.
„Убеждаваме се, че дори силовият начин, който възприехме като синдикат - с протести, с барикадирания, с палаткови лагери, с висене на первазите на министерствата, нищо от това не е в състояние да накара политиците да имат някаква воля за промяна. Лошото и най-тъжното е, че пациентите не осъзнават, че нашата борба е и за самите тях. Тази борба я водим и за тях, не само за себе си. Ако ние сме добре, ние можем да даваме качествена грижа. Ако има достатъчно специалисти в България, ние ще можем да даваме това, за което сме учили, това, за което всяка от нас милее.
Наистина трябва да имаш сърце и душа, за да работиш тази професия. За съжаление голяма част от качествените медицински специалисти заминаха за чужбина. Просто не издържат на тази гавра с нашия труд. В България останахме малко и се опитват да ни унищожат. Това, което се опитваме да кажем е, че ние сме тук, има ни и всеки един е добре дошъл в нашите редици, за да водим борба на местно ниво във всяка една болница, във всяка една структура и да можем да вдигнем малко самочувствието на хората, които са смачкани до степен на роби“, категорична беше сестра Веселина Ганчева от Синдиката на българските медицински специалисти в края на разговора.
Протестът на медицинските специалисти е планиран да започне пред сградата на министерството на здравеопазването в 11:30 часа на 1 март.