Редовните парламентарните избори наближават със "страшна" сила, а с всеки ден, когато сме по-близо и по-близо до тях, е твърде вероятно все по-малко да чуваме нещо за истинската политика. Скъпи читатели, потенциални гласоподаватели, подгответе се психически за компроматна война, обвинения и скандали, но в следващия месец, месец и няколко дни по-скоро се опитайте да ги игнорирате и гледайте кой какви действия е предприемал в последните годините, както и каква програма предлагат той и партията, която представлява.
За да помогнем на Вас да се ориентирате в мъгливата обстановка, от ФАКТИ разговаряхме с политолога Марая Цветкова, която даде своите обяснения по някои изключително важни въпроси.
А какви са те, можете да разберете в следващите редове:
- Г-це Цветкова, има ли шанс на предстоящите парламентарни избори съвестният граждански вот да победи купения, корпоративния и клиентелисткия?
- Проблемът с контролирания вот го има отдавна и той няма да изчезне толкова лесно. Основните причини са подходът на устойчивите политически играчи и, разбира се, онзи манталитет, който е позволил изграждането на такива клиентелистки мрежи по места. Точно този проблем е още една от основните причини, които следва да мотивират съвестните граждани да гласуват. Аз не вярвам, че ще има толкова ниска избирателна активност на тези избори, или така поне се надявам.
- Как си обяснявате това, че малко повече от месец преди изборите според почти всички социологически проучвания ГЕРБ продължава да е първа политическа сила? Или пък зададен по друг начин този въпрос, толкова по-силна и многобройна ли е клиентелата на управляващите от свободните граждани или пък тези проучвания са манипулативни?
- Не съм привърженик на тезата, че всички социологически проучвания са силно преиначени. Така или иначе, основните - Алфа Рисърч, Галъп Интернешънъл и Тренд, са ръководени от хора с разнородни политически възгледи, които неведнъж са влизали в конфронтация помежду си. Една сериозна агенция не би си позволила да напомпа или смали процентите, на която и да е партия с по-голяма стойност от тази на статистическата грешка, която е в рамките на 3%. Тези няколко процента са добро научно оправдание. За мен разковничето се крие в политическия анализ на статистическите данни, защото там е лесно да се наклони общественото мнение в една или друга посока. Има и друго, напоследък се появиха и псевдо агенции като “Барометър-България“, чиято методология на изследване е неясна или просто я няма. Ако сравним данните на псевдо агенциите с тези другите обичайни заподозрени от основните агенции, ще видите фрапантни разлики. Тези фрапантни разлики не са нищо друго освен евтина политическа кампания.
- С проучванията си, година след година, затвърждават ли социологическите агенции един не официализиран двупартиен модел, състоящ се от ГЕРБ и БСП? Знаете, виждайки резултатите в тези изследвания, много от колебаещите се преди това хора си казват: "Ще гласувам за едната от двете партии, защото тази от по-малките, която харесвам, няма шанс".
- За да има двупартиен модел са нужни две партии с много по-голяма подкрепа от процентите, които получават ГЕРБ и БСП. Колкото и да се говори, че основната битка е между ГЕРБ и БСП, това не точно така. ГЕРБ и БСП имат крещяща нужда от коалиционни партньори за съставяне на правителство. Ако основната битка беше между тези две партии, нямаше да има определящо значение кои от по-малките партии и коалиции ще преминат прага от 4%. Поради тази причина, сега се водят множество преговори и въпросът “А вие с кого ще се коалирате след изборите?“ придоби особена популярност. Нека не забравяме, че отказът на по-малките играчи от коалиция, може да тласне ГЕРБ и БСП в коалиция помежду им. Много е важно да правим разлика между общо явяване на изборите (предизборна коалиция) и следизборна такава. Първата набляга на предварително съгласие по ключови теми и не зачита изборните резултати, а втората се базира именно на тях и на база на това се чертаят т.н.“червени линии“ на всеки от коалицията.
- Добър избор ли бе датата 4 април за провеждане на парламентарни избори?
- Първоначално се говореше за датата 28 март, след което президентът реши да ги насрочи за 4 април. Не мисля, че бе обмислено съвпадението с католическия Великден и затруднението, което българските католици и изобщо българите, живеещи в католически държави, ще срещнат. Знаете, че там за Великден затваря почти всичко. От друга страна, в ситуация на пандемия сме и така или иначе затруднения щеше да има, предвид неяснотите и половинчатите мерки на правителството. Радев разглежда въпроса и по друг начин. А именно от гледна точка на това, че удължавайки мандата на сегашното правителство, влиза в разрез с подкрепата за протестите и неговия слоган “Мутри, вън“. При всички положения си мисля, че управляващата коалиция нямаше да бъде достатъчно подготвена за избори дори и те да бяха насрочени за май месец. Поради тази причина отговорникът за тези избори ще бъде министърът на туризма Марияна Николова от НФСБ. Това е хитър ход и бягство от отговорност от страна на ГЕРБ. Марияна Николова ще бъде чудесно извинение за ГЕРБ тогава, когато резултатът от тези избори бъде оспорен. Вероятността това да се случи по ред причини е доста голяма. За жалост, доверието в провеждането на изборите е много ниско и това ще доведе до допълнително уронване на държавността ни.
- Очаквате ли висока избирателна активност, въпреки пандемията?
- За разлика от повечето колеги, аз не мисля, че избирателната активност ще бъде толкова ниска. Във времето на пандемията гражданите осъзнаха, колко близо до тях е политиката. През последните 2 години политическите действия придобиха ежедневен облик пред нетодам заинтересованите граждани. Досега сякаш бяха нещо далечно и имагинерно, което малко ги засяга. В момент, в който трябва да прочетеш или гледаш новините, за да разбереш дали да ходиш с маска, или в колко часа ще можеш да пазаруваш, ти става ясно до каква степен политическите решения могат да влияят на живота ти. Натрупаното напрежение в обществото може и да повиши значително избирателната активност.
- Дали ще станем свидетели на истински политически дебат или и този път ще наблюдаваме компроматна война, гарнирана с кулминация на опростачването в обществото и политиката?
- В никакъв случай няма да има качествени дебати, просто защото голяма част от претендентите не са способни на такъв. Казвам го със съжаление. Моите наблюдения са, че компроматната война вече започна. Виждаме как разни медии раздухват целенасочено детайли от личния живот на политиците ни. Тази кампания определено ще бъде по-гнусна от предишните. Искрено се надявам, политолозите, социолозите и другите експерти да се активизират и обединят около идеята, че поне те не трябва да падат толкова ниско.
- Какво поведение очаквате от ГЕРБ в хода на предизборната кампания - ще показват инфраструктурни постижения, ще компрометират опоненти, или и двете, или нещо друго?
- Вече споменах, че развъртането на компромати е започнало. ГЕРБ ще заложат на негативна кампания, просто защото нямат друг избор, пък и не искат. Аз съм убедена, че политическите опоненти на Борисов отново ще го вкарват в обяснителен режим, така че той да се обърка, както с чекмеджето и записите. Като цяло, ще изкачат всякакви потвърдени и непотвърдени информации от проправителствени и антиправителствени медии. За жалост, всички ще са в този кюп. Някои биха казали, че това е политиката. За мен това е бягство от нея. Изгубената мяра за лично достойнство и лично пространство пречи на всички.
- Конкретно за парламентарната опозиция. Прогонването на Георги Гергов от БСП е знак за положителна промяна при социалистите или просто част от разчистването на вътрешните опоненти на лидера Корнелия Нинова?
- Този отговор не може да бъде еднопосочен. За феновете на Корнелия Нинова това несъмнено е положителна новина, тъй като Георги Гергов бе често свързван с ГЕРБ. От друга страна, това показва и лабилното положение, в което партията се намира. Знаете, че след препотвърдения втори мандат на Корнелия Нинова се появиха отцепници които създадоха “Българска прогресивна линия“. След това изглеждаше, че партията ще се консолидира, но това не се случи. Взаимните нападки между Корнелия Нинова и вътрешната опозиция не дават добър сигнал за широката публика. Корнелия Нинова ще се опита максимално да обвърже образа на БСП със себе си, за да се придобие усещането, че тя е гарант за “Анти-ГЕРБ“. За това място обаче има много претенденти. Един от тях дори е издигнатият по нейна инициатива Румен Радев.
- "Демократична България" е единственият политически извънпарламентарен субект, който още със създаването си през 2017 г. показа, че има ясен план от стъпки, с който да демонтира смъртоносния модел на управление. Със съдебна реформа, лустрация и дигитализация. За това и бих задал въпрос само за тях, когато говорим за извънпарламентарната опозиция. Та, ще успеят ли този път те да се разширят и да получат гласове и в по-малки населени места из страната?
- Това зависи от типа кампания, който ще конструират. Ако логиката отново е, че няма смисъл да се ходи по малки населени места и кампанията ще бъде изцяло дигитализирана, то със сигурност няма да разширят електората си. Трябва да мислят как да ги разпознаят хората и как да ги харесат. Не могат да разчитат на недоволството срещу ГЕРБ. Темите, които засягат са много важни, но и някак имагинерни за масовия избирател. Ключовото в тази кампания трябва да бъде как да се обяснят големите теми чрез малки ежедневни примери.
- Възможно ли е те да привлекат разочаровани десни от ГЕРБ и разочаровани от ДПС наши сънародници от турски произход?
- На първо място трябва да си върнат всички онези разочаровани избиратели. Доверието на твърдия им електорат е ключово, върху него се гради кампанията. Имат възможността да откраднат разочаровани от ГЕРБ чрез позитивни послания. Хората от ГЕРБ имат неразбираема за мнозина лоялност и вероятността разочарованите просто да не гласуват е голяма. Мисля, че биха могли да привличат бивши привърженици на ДПС в големите градове като София, Пловдив и Варна. В силните райони на ДПС нямат шанс, тъй като там контролът е абсолютен. Предложението за издигане на кандидатурата на почетния председател на ДПС също не бе случайно. Това бе повод за негово широко разпространимо послание, което да подсети опонентите, че Сокола бди.
- Към ден днешен, какво като състав очаквате да бъде 45-ото Народно събрание?
- Според мен има два крайни варианта. Да се стиковат с неформални договорки и да гледаме още привидни циркове с остри нападки или да се върви към нови избори слети с тези за избор на президентска двойка. Ще бъда крайно изненадана, ако мярата в Народното събрание се възвърне и партиите покажат, че могат да работят добре в името на държавата.
- По какъв начин си обяснявате политическото поведение на Румен Радев да се кандидатира за втори президентски мандат в контекста на това, че Президентството не е място, от което може да се борят мутрите и корупцията им?
- Румен Радев изненада мнозина с предварителната заявка, че ще яви на избори за втори мандат. С тази си заявка даде удовлетворение и на двете страни. Подари спокойствие на тези, които го харесват и даде шанс на недолюбващите го да го обвинят в бягство от отговорност. Истината е, че това не бе рискован ход, а игра на сигурно. С този ход притисна БСП и внуши на останалите политически формации, че трябва да са на негова страна, ако не искат президент от ГЕРБ. Някои скептици дори не вярват на охладнелите отношения между Румен Радев и БСП. Според тези хора това е удобно отваряне на електоралната подкрепа за Радев. Очевидната заигравка с платформата “Изправи се.БГ“ и “Отровното трио” може би ще докаже тези опити. Коалицията изрази приемствеността на тезите на президента и това дори получи и изражение в “Изправи се! Мутри вън!“. Самото наименование е някаква нова величина на популизъм и говори за липсата на конгруентност на тази група от хора с различни интереси. Нищо чудно те да са едните, които ще го издигнат отново чрез инициативен комитет. При едно неуспешно сформиране на ново правителство топката отново ще бъде в ръцете на Радев и този път той ще се изявява като стабилизиращ фактор.
- Подочуват се гласове, които казват, че Радев и хората около него си мечтаят за президентска република. В този смисъл, с оглед високата гражданска подкрепа към президента в момента и не особено свободолюбивата натура на масите в България, смятате ли, че е възможно в близко бъдеще да станем свидетели на опит за реализация на такъв план?
- Темата за президентстка република се появява периодично в публичното пространство, но тя е нерелевантна. Спомням си, че преди време вече покойният проф. Божидар Димитров и Коцето Калкин се бяха произнесли в подкрепа на президентска република, но нищо не произлезе от това. Като цяло е банално желанието да се сменя държавното устройство заради една личност, а не заради принципни съображения, които лично аз досега не съм чула. Ще ми се да ги питам същите тези, ами ако Бойко Борисов стане президент? Пак ли сте „За“ президентстка република?
- И последно, за да не Ви отнемам повече от ценното време. В качеството Ви на млад политолог, как мислите, необходима ли е просветителска кампания сред българите по отношение на това как работи една република с парламентарно управление? Питам Ви, защото ми се струва, че не малко от гласуващите не разбират каква е ролята на парламента и че тя по принцип е водеща у нас. Респективно от това не знаят и какво точно да изискват от техните народни представители.
- Абсолютно задължителна е. Въвеждането на гражданско образование в училище е добра стъпка. Не е адекватно толкова много хора да не разбират естеството и ролята на елементарни демократични принципи и механизми. Демокрацията следва да ти дава конкретни права, но и задължения. С последното сякаш имаме проблем, а напоследък и с първото. За жалост, в България качеството на демокрация е много ниско. И все пак, избирателите не трябва да поемат цялата вина за липсата на достатъчно информираност. Последният пример, който доказва неразбирането на демократичните механизми за отчетност от страна на политиците ни, е изказването на д-р Даниела Дариткова, че премиерът не бил идвал от година в парламента, защото исканията и питанията към него са били в разрез с Конституцията и правилата на парламента. Е, една от основните функции на Народното събрание е контролната към Министерски съвет, но, както е ясно на мнозина, се получава обратното.