Винаги ме е възмущавало, когато хората не спазват анти-ковид мерките.
Такива нарушители има (все по-често) и в автобус 310, и в метрото, т.е. в тази част от (гр)адския транспорт, която най-често ползвам.
И все пак като гледам „по телевизията“ как млада журналистка нахъсено и енергично гони спипани в ресторант дузина люде да правят свое парти, ми се струва, че в тази нахъсаност и енергичност има нещо лешоядно. И си казвам – жалко за умното и фотогенично момиче!
Разбирам това да се прави, ако стандартът е един и същ за всички. Но ето – друга млада журналистка стои чинно пред премиера, който е без маска и е заобиколен от маса гледащи го подобострастно електорални единици, много от които са също без маски. Но аналогичната нахъсеност и енергичност ги няма!
И не е само премиерът – така пренебрегват мерките и министри – най-редовно.
Не съм видял журналистка да издебне политическо мероприятие на партиите от властта. Вероятно тези партийни мероприятия са по-малко опасни от ресторантското парти на дузина близки и приятели, отбелязващи нещо специално.
Да не говорим, че видяната от мен журналистическата агресивност се демонстрира пред ресторант при условие, че след два дни властта – напук на всички данни за ръст на заразените и починалите – ще му отпусне края и не само въпросният, но и всички други ресторанти ще заработят както само те си знаят и могат.
Но дали това въобще са двойни стандарти?! Май не са, май си е просто един и единен стандарт, при който за кокошка няма прошка, а за кон няма закон. Силните на деня могат да газят брутално въведените от самите тях правила, но виж – ако става дума за шепа провинциални общински съветници, за шепа провинциални полицейчета, за шепа хора в едно отделно взето редово ресторантче – там ще се развихрим с камери и микрофони – безпощадно и граждански смело, като яростни защитници на реда и законността.
Всъщност всичкото това го правим тогава и само тогава, когато няма никакъв риск някой да вдигне телефона и да ни се скара властово. Но ние сме удивително племе – не само пред властта присядаме като кученца на задни лапки, но се изхитряме даже в тази неудобна поза да махаме покорно и покорено с опашки. А как иначе, като властта в нашата зверилница е алфа-кучето. И кутренцата трябва да спазват йерархията и субординацията, ако искат и за тях да остава по някое оглозгано от алфа-кучето кокалче и по някоя случайно изпаднала от пастта на алфа-кучето мръвчица…
Автор: Николай Слатински