Как би могла да работи пряката демокрация в условията на българското гражданско общество - за да говорим по този въпрос от ФАКТИ се свързахме с психолога и кандидат за народен представител д-р Пламен Димитров. Срещали сме ви с него покрай изследванията на ръководения от него българския eкип към Мeждунaрoднaтa прoфecиoнaлнa мрeжa нa чacтнoпрaктикувaщитe пcихoлoзи – PsyNеt, относно пcихocoциaлнитe acпeкти нa cпрaвянeтo c тeкущaтa кризa c Соvid-19 и по въпроси за здравеопазването у нас, касаещи психичното здраве. В началото на март пък стана ясно, че д-р Димитров ще бъде водач на предизборната листа на ПП „Пряка демокрация“ в Бургас.
В началото на разговора д-р Димитров обясни какви са били причините да се съгласи да стане водач на изборна листа. „Допадна ми тази теза (бел.: за пряката демокрация). Аз отдавна работя в областта на развитието на гражданското общество, на по-пряката форма на демокрация, при която участието на гражданите е много по-важно, отколкото това, което имаме – една непълноценна представителност. Дълго време правя и изследвания в областта на участието и начина, по който се правят изборите в България“, каза той.
„Не само в България, но и на други места тази тема се повдига отдавна – че трябва да се намерят по-нови и по-ефективни начини за участие на гражданите. Сериозната критика – не само за България, е, че представителната демокрация обслужва тясно интересите предимно на корпоративния сектор, а обикновеният гражданин, неговите организации и нужди остават на заден план. Политиците, върховете и елитите се сещат за гражданите - не само в България, само на избори, които са едни мощни маркетингови кампании, зависещи най-вече от наличието на икономически средства, финанси. Така се избират не само в България представителите. Това лишава гражданите да участват, освен с протести и участие в изборите, в процеса на управление на страната. Тази критика е фундаментална в много държави, включително в държави с много по-напреднала демократична традиция. Визирам например САЩ или Западна Европа“, каза д-р Димитров.
„При нас тази форма на демокрация, която през годините имаме, е непълноценна. Тя по много начини дава дефекти, най-вече в това, че отчуждава гражданите и обслужва елити, в които се сливат корпоративни и други интереси“, допълни той.
На въпроса дали гражданското общество в България е развито до степен да се въведе пряка демокрация, д-р Пламен Димитров отговори: „Едното и другото са много вързани. Как да се развие, когато ти се отнемат възможностите, отговорностите, хората не биват питани, не могат да се отстранят хора, които очевидно не работят за обществените интереси, а за себе си или за някой, когото обслужват. От тази гледна точка нещата са като скачени съдове. Една неефективна и бих казал – манипулирана, представителна демокрация определено пречи, за да се разгърне активно, информирано, компетентно и постоянно гражданско участие. Например при формирането на политики – виждате колко трудно се работи с референдуми, с това да се допитват до гражданите. Този вид псевдодемокрация, пречи и на развитието на гражданската култура и гражданската демокрация, която е първичният облик на демокрацията, ако се върнем към Древна Атина.
Още Аристотел е казвал, че има два начина да се ограничава централизацията на властта и да се ограничава несправедливостта. В момента този формат на фасадна представителна демокрация се крепи върху едно икономическо и социално неравенство, което се е превърнало в приоритет и на корпорациите, и на правителствата, които те селектират“.
След това разговорът премина към децентрализацията на властта. „Това е другият въпрос – сливат ли се властите и това не води ли още повече до несправедливост и по този начин до корупция. На моменти се вижда очевидно как се изземват функции. Обезсмисли се например парламентът в България. У нас той всъщност е дирижиран от изпълнителната власт, а не обратното – в парламента да се вземат важни решение и по въпроси за ефективността и компетентността на управляващите правителства. При нас има изкривявания от всякакъв характер, които са очевидни. Например протестите през изтеклата година – това са стотици дни, показаха, че хората не подкрепят просто една сила, искат по-друг вид демократична система. Ние говорим за това, че е дошло крайно време да се преразгледа състоянието на представителната демокрация и въобще начинът, по който политическата власт се упражнява. Нужно е народът – суверенът, да каже по-ясно своята дума. Това обаче не е еднократно събитие, каквото са изборите, а един постоянен процес на обществени дебати, участие на гражданите във формирането и развитието на политики, иначе те биват отчуждавани от най-важната задача на гражданското общество – как се решават проблемите“, каза той.
„Наскоро публикувах моите 25 въпроса за оценка на състоянието на демокрацията у нас. Там имат място и въпросите за това как се избират висшите държавни ръководители, ръководителите на другите власти като съдебната система и местното самоуправление, дали наистина са честни, прозрачни и справедливи изборите. Сега все още управляващото мнозинство се базира на гласовете на около 16% от имащите право да избират затова възниква въпросът доколко честни и справедливи са изборите, не се ли манипулират, дали не са просто статистически артефакти, има ли всъщност обсъждане на политиките, които стоят зад един или друг избор или това са по-скоро мощни кампании за осигуряване на запазване на статуквото; дали тези избори и процедурите, които стоят зад тях – законите, практиките на определени народни представители се прилагат безпристрастно и дали не са зависими от други неполитически сили като икономически фактори, корпоративни и други системи за въздействие“, каза още той
„Цялата система има нужда да бъде анализирана, да бъде дискутирано нейното състояние и перспектива“, категоричен беше д-р Димитров и допълни: „Ако получаваме повече от същото, не можем да се надяваме на различни последици. Ние имаме огромно недоверие към политическите институции, имаме невъзможност гражданите да участват пълноценно със своите интереси, позиции и експертиза. На власт се издигат хора, които са удобни на едни тесни интереси, които очевидно не отразяват обществените нужди. Даже Covid-19 сега го демонстрира. Тук стои въпросът не само какво се случва сега в парламента, а въобще как работи държавата и политическите партии“.
На въпроса как Covid-19 демонстрира недоверието към политическите институции и невъзможността гражданите да участват пълноценно във вземането на решения, д-р Димитров отговори: „Гражданите например не бяха чути в много отношения. Неглижират се важни процеси като протестите, които управляващите показаха, че спокойно могат да игнорират. Тоест няма диалог, няма обществено участие и всичко това води до усещането, че гражданите са по-малко свободни, отколкото биха искали“.
Дали има разлика между това, което политиците вършат в рамките на предизборна кампания и това, което се случва след формиране на правителство, той коментира: „Има, разбира се. Много от изборните кампании са всъщност един маркетинг. Взели веднъж властта, хората съвсем спокойно, притежавайки контрола и защитени от какви ли не процедури, които са превърнати в норми, закони, могат да се отдалечат много от предизборните си обещания и никой няма практически начин да ги накара да напуснат постовете си или да се придържат към изборните си програми. Това е масивно наблюдавано, не е един такъв мандат в България“.
„Ние всъщност имаме достатъчно примери в нашите български условия как това се случва и то постоянно, защото много често нещата в обществото ни въобще не са насочени към това да се грижим за общественото благо и състоянието на суверена, в чието име се упражнява властта.
Трябва едно по-пълна, по-широка представителност в участието - не само чрез гласуване и протести, както наблюдаваме напоследък. Това значи, че проблематизирам по много начини демократичният дух, замисъл и устройство на много от сегашните институции. Имаме големи проблеми с гражданското образование, с културата на политическата партии, с държавните институции, които са призвани не просто да бъдат ефективни бюрокрации, но и конкретни канали, по които гражданите да могат да развиват своето виждане за развитието на обществото.
Дори медиите не са свободни в смисъла на обществени, а са корпоративни в голямата степен. При тях се вижда много силно как преобладават корпоративни и политико-елитарни съображения, а не мнението на народа“, каза д-р Пламен Димитров в края на разговора.