Световната икономика се приготвя за поредна, шеста, лоша година от началото на кризата, без да се вижда краят на тунела, каза в предаването "12+3" по БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
За съжаление европейската рецесия продължава и тази година, заразата й се разпространява от периферията към основните икономики на еврозоната. Заразата тази година ще бъде Франция, но заедно с нея и Кипър, Великобритания, нещата в Испания стават твърде сложни и лоши. Глобалните индикатори показват, че цяла Европа влиза в рецесия. Прогнозите за икономическия ръст на Европа през 2013 година са за не повече от 0,4 - 0,5 процента ръст. Това е най-бавният прогнозиран ръст от всички икономически региони в света. Даже считаната за силна германска икономика ще забави своя икономически локомотив до почти нула процента. Два периферни пазара за Германия забавят своя ръст и се свиват да внасят германски стоки – европейския и Азия и Китай. В Германия предстоят твърде неприятни реформи, които ще се случат след парламентарните избори през септември 2013 г.. Германия ще трябва да увеличи данъците и да направи твърде болезнени свивания на социалните разходи.
През лятото на 2012 година големият риск беше една абсолютна дезинтеграция на еврозоната. И редица важни мерки намалиха този риск, каза проф. Иванов.
Но фундаменталните проблеми на еврозоната остават непроменени и те са липса на ръст, продължаваща рецесия, висок публичен и частен дълг, липса на структурни реформи, структурна конвергенция.
За България проф. Иванов прогнозира, че новата година ще бъде една от най-лошите икономически и социални години в съвременната ни история.
У нас се превърна в универсално правило истината за икономическото състояние и бъдеще да не се казва, особено когато наближават избори.
България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС. Очертава се растеж от 1,1-1,4 максимум. Индексът на промишленото производство регистрира спад в края на 2012-а с над 4 процента, в сравнение с 2011 година, продължава намаляването на преките чуждестранни инвестиции, продължава намаляването на поръчките от чужбина, крайното потребление не е мръднало. Бедността се разпростира с бързината на зараза и започва да носи синдрома на една хуманна криза в страната.
Проф. Димитър Иванов
макроикономист