Свикнали сме на телевизионните следизборни кадри от България и от чужбина да гледаме сцени като след голям футболен мач: политици в еуфория, екзалтирани тълпи, гърми шампанско, ракети летят към небето. Този път - тишина. Оглушителна тишина. Сякаш никой не може да повярва, че се е случило точно това, което се случи.
Няма да оценявам добри или лоши са резултатите и от каква гледна точка. Достатъчно коментатори се упражниха вече по темата. Главният въпрос е: А сега накъде?
В изборната нощ и след нея ни проглушиха ушите с червените линии, които били начертани и които този или онзи не можел да премине. А червената линия всъщност е само една - за по-доброто бъдеще на България или против него. И при най-добро въображение сценариите са краен брой.
„Победителят“ на изборите с една четвърт от гласовете и с акумулираната дълбока неприязън у мнозинството от българите не може, а и не бива да се опитва да състави правителство. След него мандатът ще получи Слави Трифонов с неговата партия „Има такъв народ“. Точно тук идва решаващият момент. Ясно е, че ако с мандата на „Има такъв народ“ не може да бъде съставен кабинет, третият мандат ще бъде само загуба на време.
Голямото изкушение пред Слави и неговите хора се нарича нови избори, сега и веднага. На тях първите две партии от 4 април могат да си сменят местата и процентите. Въпросът е какво ще донесе това на България. Не е необходимо човек да е пророк за да се досети. Очаква ни продължение на здравната криза и комбинирането ѝ с (този път истинска) икономическа криза. Като капак трите нови парламентарни партии, които се обявяват за антисистемни, може да не успеят все пак да съберат мнозинство от 121 депутати. Тогава ще се върнем към първоначалния въпрос: А сега накъде?
За сериозните социолози и политолози не остана скрита нагласата, с която гласуваха мнозинството от българските граждани. А тя е: „Всички срещу ГЕРБ“. Разпиляването на протестния вот не е дефект на опозицията. То позволи максимално мобилизиране на гласоподаватели, които по исторически, демографски, културни и други причини не могат да се наредят под едно знаме. Времето на знамената обаче мина с обявяването на резултатите от изборите. Сега е важно да видим дали избраните в името на промяната могат да седнат на една маса и да преговарят за програмата минимум, която очакваме от тях.
Тази програма минимум има няколко основни точки. В началото е разчистването на държавната администрация от всички „калинки“ и разследването на извършените от тях далавери. С това ще се пресече преливането на средства от досегашните управляващи към „обръчите от фирми“ и обратно към партийните им каси. Затварянето на кранчетата за изтичане на обществени средства ще осигури на новата власт ресурси за преминаване през капаните, които правителството на Бойко Борисов със сигурност е заложило и ще продължи да залага за своите наследници. Едва ли можем да се съмняваме, че неговата цел е да предизвика криза, която да му позволи след няколко месеца да се завърне отново на бял кон като „спасител“. Всяко забавяне на дегерберизацията на държавното управление ще подхранва неговите опити за реванш. Безвремието ще работи против получаването и ефективното усвояване на прословутите милиарди от Европа, от които родната икономика се нуждае за своето преструктуриране и модернизиране.
Това, което не трябва да прави новото управление, е радикална промяна в икономическата и социалната политика. Преди изборите бяха дадени много обещания, но те трябва да се изпълняват постепенно и разумно. А неизпълнимите трябва да бъдат забравени час по-скоро. Пазарната икономика е крехка конструкция и не търпи резки движения. В трудни времена бизнесът има нужда от насърчаване и подкрепа за да върви напред, а не от тотално разбъркване на картите. България наистина се нуждае от нова икономическа политика, която да я изведе на пътя на ускореното развитие. За да стане успешен този процес има две условия. Приемането на стратегия за ускорено икономическо развитие трябва да стане след активен обществен дебат с участието на широк кръг експерти и на организациите на бизнеса и професионалните съюзи. Нейното изпълнение изисква максимално обществено доверие, което минава през реформата на правосъдната система и антикорупционните органи.
И в най-скромния си вариант програмата минимум трудно може да бъде изпълнена от правителство на малцинството. Да не забравяме, че срещу него ще стоят мафиотски структури, които са се сраснали с властта от единадесет, че и повече години. Работещата формула може да бъде четирипартийна коалиция между „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Знам, че единодействието между досегашни политически противници е трудна работа. Още по-трудна е за довчерашни съпартийци. За тяхно съжаление такава е волята на суверена. Не е необходимо да се вричат във вечна любов. Сянката на предсрочни избори наесен беше надвиснала над политическата ни сцена още в навечерието на последния вот. Дотогава има обаче достатъчно време за да се оправдаят поне част от надеждите на хората, които гласуваха за промяна и демонтаж на системата „Борисов – Пеевски“.
Ключова за договарянето на стабилно правителствено мнозинство ще бъде ролята на президента. Ако успее, това ще бъде най-големият успех на първия му мандат и сериозна заявка за втори. Сформирането на кабинет с ясна и конкретна програма за управление до края на годината до голяма степен ще реши интригата за президентските избори.
Червените линии в живота не се толкова дебели, колкото изглеждат от телевизионното студио. Да видим дали новите политически лидери ще осъзнаят това.