„Първо, нямаме културно-историческа традиция на зачитане правата на човека. Второ, това е причината те да не се изучават достатъчно задълбочено от студентите юристи. Трето, Конституционният съд не се занимава достатъчно с правата на човека за сметка на институциите и тяхното взаимодействие. В резултат на това в обикновени, тривиални казуси като този на Калоян Ханджийски, редовите съдии от районни, окръжни, административни съдилища, които би трябвало да са първите стожери на нашите права, се оказват абсолютно неподготвени дори да ги разпознаят, камо ли да отсъдят чрез търсене на разумен и справедлив баланс между права, които се конкурират. Правото е изкуството именно на баланса. Неслучайно Темида е изобразявана с везни.
От едната страна в този казус е индивидуалното право, в случая правото на политическо слово по актуални за времето и мястото теми на Калоян Ханджийски, а от друга страна, общественият интерес от спазване на реда, на закона, на чувствата на тези, които хранят уважение към Димитър Благоев, социалистическата и социалдемократическата идея. Националните съдилища обаче просто не се докосват до тази тематика. Те правят най-лесното – прилагат една норма от един архаичен Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 година, от времето преди зрелия социализъм, без да изследват в детайли какъв е политическият контекст и целите на жалбоподателя, каква символика носи неговото деяние“.
Това каза адвокат Михаил Екимджиев в интервю за ФАКТИ. Повод за разговора ни беше излязлото вчера - 6 април 2021 година, Решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото „Ханджийски срещу България“.
Припомняме случая: Калоян Ханджийски беше арестуван на 25 декември 2013 година. В рамките на една седмица беше осъден на две инстанции, като му беше наложена глоба в размер на 100 лева. Ханджийски беше осъден за хулиганство, защото сложи червена шапка на главата на паметника на Димитър Благоев в Благоевград и остави до него чувал с надпис „Оставка”. По времето на задържането си, той беше лидер на структура на „Демократи за силна България“ (ДСБ) в Благоевград, а събитията бяха в контекста на протестите срещу правителството на Орешарски през 2013 година. Последва жалба към Европейския съд по правата на човека в Страсбург от страна на Калоян Ханджийски. В основата на въпроса стои правото на изразяване на политическо мнение и защитата на това право.
От ФАКТИ се свързахме с адвокат Михаил Екимджиев, от една страна, за да говорим за делото „Хаджийски срещу България“, тъй като именно адвокат Екимджиев представлява Калоян Ханджийски в Страсбург. Другият повод за разговора ни е темата за правата на човека и в конкретика – правото на изразяване. За „Ханджийски срещу България“ и за традициите по отношение на практикуването на правото на изразяване у нас, четете в следващите редове.
„Повече от 30 години ние формално, по Конституция, се водим правова държава и със съответните договори сме декларирали своята принадлежност към ЕС, към НАТО. За съжаление дори това да е вярно политически, то на ценностно ниво ние все още се намираме в някакъв посттоталитарен преход. Имаме Конституция, която казва, че България е правова държава с разделение на властите и т.н. В тази Конституция основните права и свободи са горе-долу същите като Европейската конвенция за защита правата на човека, по която работи Съдът в Страсбург.
Проблемът е, че заради историческите и политическите специфики на нашето развитие, в България нямаме тази ценностна и юридическа традиция за разпознаване, за дефиниране на основните права и свободи и за тяхната ефективна защита. За съжаление това не се изучава достатъчно пълноценно и задълбочено в юридическите факултети. За съжаление работата на Конституционния ни съд, който и без това е със силно лимитирани правомощия заради това, че може да бъде сезиран само от публични институции, но не и от граждани, този съд, който би трябвало да защитава тези права и свободи, се занимава основно с инструменталния аспект на Конституцията – с разделението на властите, с мандати, с кворуми, с мнозинства, но не и със сърцевината на конституционализма, която е защитата на основните права и свободи. Цялата тази машинария от институции, наречена държава, не е самоцелна. Тя съществува, за да брани сърцевината на Конституцията, която са именно човешките права и свободи – ценностният фундамент на всяко демократично общество и на правовата държава.
В България това не се разбира. Следейки дори коментарите по този конкретен случай – случая на Калоян Ханджийски, който е емблематичен за незачитането на свободата на изразяване - става дума за коментари на юристи, виждаме едно еднопланово разбиране. Разбиране на ниво нарушаване на обществен ред, „оскверняване“ на паметник, без да се задава въпросът каква е символиката, дали слагането на една шапка и една торбичка на паметника на една противоречива от историческа и политическа гледна точка личност представлява оскверняване. Не се анализира дали това поведение на Калоян Ханджийски цели просто да покаже неуважение към обществото, към нормите за поведение, към обществения морал, или цели да провокира един политически дебат по актуални теми. Действията му се случват в контекста на разгара на протестите срещу управлението на Пламен Орешарски, протестът му е срещу един от символите на БСП. Тогава БСП крепеше това правителство, за което по-голямата част от българското общество няма добри спомени. Всичко това не се отчита“, коментира адвокат Екимджиев.
След това разговорът премина към правозащитните стандарти на Европейския съд по правата на човека по отношение свободата на словото. „В множество свои решения ЕСПЧ отбелязва, че свободата на изразяване е морален фундамент на демократичните общества, тъй като самите демократични общества са базирани на идеен плурализъм, на свободата да избираме. Политическото гласуване за една или друга партия например е глас за определени идейни платформи. Самото гласуване е форма на изразяване на мнение по конкретен политически въпрос. Свободата на словото не е просто правото да крещиш в медиите, а правото да взимаш отношение по съществени политически, икономически проблеми, от които зависи управлението на страната“, каза адвокат Екимджиев.
„Именно защото демократичните общества и правовите държави са базирани на плурализма на мненията и на възможността тези мнения да бъдат публично изразявани и отстоявани, е толкова важно да не се стига до цензура и до този смразяващ ефект, който резките държавни намеси под формата на осъдителни присъди, на досъдебни производства, на глоби, санкции, могат да окажат върху ценностния фундамент на правовата държава. Не са далеч времената, когато заради политически вицове, мнения и карикатури, хора биваха изпращани в затвори и в лагери. Знаейки този исторически опит, ЕСПЧ дава изключително интензивна защита точно на политическото мнение“, каза още той.
Адвокат Екимджиев обясни и разликите в защитата, която получават различните видове слово. „Свободата на изразяване на мнение е защитимо право, но не с еднаква степен на защита. С най-висок интензитет на защита се ползва именно правото на политическо мнение. То не е просто едно артистично изразяване, както са мненията в областта на изкуствата, литературата и т.н. Ако политическите мнения бъдат адекватно изразени, ако спечелят поддръжници, могат да формират обществени нагласи, да променят и да влияят върху институционалните и държавните политики. Политическото слово е част от демократичния процес и от начина, по който се управлява демократичната държава. Затова то е защитено в най-голяма степен от Конвенцията“, обясни адвокат Екимджиев.
„Преди няколко години излезе едно решение на ЕСПЧ по делото „Чолаков срещу България“, което шокира много юристи у нас. Тогава жалбоподателят, пак в предизборен период, се беше оковал с метална верига на пейка в центъра на Враца, беше викал през мегафон и беше привлякъл вниманието на стотици хора, че местният кмет е корумпиран, че прокурорът е корумпиран. Отчитайки контекста, че този човек не е получил защита от местните институции, когато преди това е имал нужда, а също и това, че правата му са били неглижирани, той е изразил политическо слово, макар и формално да е нарушил общественото спокойствие“, припомни той.
След това разговорът премина към съотношението между свободата на изразяване на мнение и правото на личен живот или с други думи - кога правото на изразяване на лично мнение не нарушава чуждото право на личен живот. „Това са конкуриращи се индивидуални ценности – доколко ти можеш да изразиш мнение, ако то засяга честта и достойнството на друг. Заради значимостта на политическия дебат е прието, че когато изразяваш мнение по отношение на личните професионални качества на един политик например, свободата ти да изразяваш това мнение и да даваш оценки е много по-висока, отколкото по отношение на един магистрат например . Както се казва в делото „Лингенс срещу Австрия“ от 80-те години, политикът сам се е поставил във фокуса на общественото внимание и сам е направил избора личният му живот да бъде уязвим в по-голяма степен от обществена критика, от негативни оценки, от любопитството на медиите и на папараците дори. Ако критиката е насочена към публична личност, особено ако това е личност, изпълняваща конкретни политически функции, тогава критиката – навлизането в правото на личен живот, е най-защитима от ЕСПЧ“, каза адвокат Екимджиев.
Адвокат Екимджиев уточни, че няма универсален стандарт за политическото слово, когато става въпрос за паметник или личност от историята. Той поясни, че различните решения, дори по сходни дела, зависят от контекста. Това се доказва и от мнението на съдия от Босна и Херцеговина, който не е съгласен с решението на мнозинството по случая на Хаджийски. Въпросният съдия припомня казус от Украйна, за който Съдът в Страсбург е приел, че няма нарушение.
"Казусът от Украйна е, че в мемориал на загиналите във Втората световна война, където горял вечен огън, местни образи с не толкова ярка политическа обагреност като Калоян Ханджийски, отишли и изпържили яйца, направили шоу в контекста на това защо в Украйна, където природният газ е дефицитен, на този мемориал се поддържа вечен огън. При Ханджийски се приема, че действията му са в контекста на няколкомесечни протести, на разделението на обществеността между подкрепа и неподкрепа към протестите. И в двата случая става въпрос за паметник, виждате обаче как детайлите от контекста могат да променят решението. Всичко се отчита – как целта на Ханджийски е директно да покаже негативизъм към управлението чрез искане за оставка, докато в Украйна това е било самоцелна акция на артистични ексцентрици, които са искали да провокират внимание към себе си.
Именно тук е границата за политическата наситеност и актуалност на символичното действие на Калоян Ханджийски. В неговия случай то е защитено от ЕСПЧ. В казуса от Украйна Съдът в Страсбург е приел, че няма нарушение, въпреки че там наказанията са много по-сурови. Тоест няма единен стандарт, всичко зависи от контекста. Решенията са гъвкави и отчитат всеки детайл от този контекст“, каза адвокат Михаил Екимджиев.
След това разговорът премина към значението на Решението на ЕСПЧ по делото „Ханджийски срещу България“. На въпроса как то би могло да послужи, адвокат Екимджиев отговори: „Решението е изключително полезно за българските съдии, защото в него има немалко казуси на различно третиране на политически протести и изразяване на политическо мнение по нестандартен начин. Имаше няколко казуса срещу Николай Колев-Босия за това, че той беше хвърлял домати и яйца срещу публични институции. Трябваше делата му да стигнат до Върховния административен съд, който, позовавайки се именно на тези стандарти на ЕСПЧ, прие, че когато става дума за политически протест, когато той се изразява в такъв социален контекст и когато средствата са такива, че не създават непосредствена опасност за живота и здравето на други – все пак биват хвърляни домати и яйца, а не павета, това е приемлива форма на изразяване на политическо мнение“.
„Държа да подчертая обаче, че не само политическото мнение е защитено. Уместно е да прескочим за малко отвъд Тихия океан, защото там през 70-те години се водят култови дела срещу Лари Флинт, който е основоположник на порноканала ‘Hustler’. Делата стигат до Върховния съд на САЩ, който е нещо като нашия Конституционен съд. Тогава – преди 50 години, Върховният съд на САЩ постановява, че дори порнографията – истинската порнография, не еротиката, попада в свободата на изразяване на мнение. Постановява се, че само тогава, когато обект на порнография са деца и хора с психически увреждания, които валидно не могат да изразят съгласие, или пък има брутални сцени с насилие или унижение на жената, макар че относно унижението Съдът е колеблив, само тогава порнографията е неприемлива. Това са едни стандарти, които се възпроизвеждат и в практиката на ЕСПЧ. През дело за порнография могат да се постигнат изключително ценни правозащитни пробиви и да се зададе един изключително висок стандарт за защита на свободата на изразяване. Тоест щом свободата на изразяване защитава дори порнографията, то какво остава за останалите артистични изяви и за свободата на политическото слово“, каза още той.
В края на разговора адвокат Михаил Екимджиев коментира журналистическия аспект на свободата на изразяване. „Важно е да се прави разграничение дали това, което се пише и говори, са факти или оценки. По принцип оценките са свободни, но фактите трябва да са коректни. Свободата е много по-голяма, когато журналистът дава оценъчни съждения, въпреки че те могат да бъдат обидни и шокиращи на пръв поглед. Когато припишеш на някого конкретно действие или деяние, което е проверимо и фактическо и то се окаже невярно, тогава вече се дава приоритет на правото на личен живот. Тук също има нюанси, защото това важи, когато си съзнавал, че то е невярно. Ако обаче си имал достатъчно основания да смяташ, че това е вярно и то е в обществен интерес, се допуска възможност – особено за медия, да се каже нещо, за което има достатъчно основания. Когато например надежден, официален източник е казал нещо и медията публикува, не може заради това, че официалният източник е излъгал, медията или журналистът да бъдат осъдени“, каза адвокат Екимджиев.