В антируските си санкции, правителството на Байдън се спря на „ядрения вариант“, както го наричат на "Уолстрийт": да забрани на американските банки да купуват националния дълг на тази страна както в рубли, така и в друга валута. Вашингтон обаче реши да „отслаби“ „атомната бомба“ и забрани на американските банки да участват само в търговията с държавен дълг. Това означава, че американските компании ще могат да продължат да работят на вторичния пазар, където купуват и продават вече издадени облигации, пише испанското издание El Mundo в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Този ход е удар за Русия, която, подобно на други страни в света, е зависима от емитирането на дългове през последната година за борба с икономическия спад, причинен от COVID-19. В случая на Москва икономическият спад се влоши от спада на цените на петрола, основата на руския износ. Русия, заедно със Саудитска Арабия, е основният доставчик на суров нефт в света. Именно продажбата на петрол е един от основните лостове на Кремъл във външната политика. Реакцията на пазара беше слаба. На сутринта руският държавен дълг и рублата паднаха. Това обаче продължи само до момента, в който търговците осъзнаха, че американските банки могат да продължат да купуват и продават облигации на вторичния пазар, което гарантира ликвидност в системата.
Освен това Русия изобщо няма голям държавен дълг. Той представлява само 20% от БВП дори след 2020 г. За сравнение, САЩ имат държавен дълг от 131 процента, а Испания - 120 процента. Освен това 80 процента от руските дългови задължения са закупени от руски компании, което намалява зависимостта на страната от чуждестранния капитал. Мярката, обявена в четвъртък, е най-значителната от поредица санкции, наложени от правителството на Джо Байдън в отговор на поредица от агресивни действия, в които Вашингтон обвинява Москва. Наред с други неща, САЩ обвиняват Москва, че е плащала на талибаните награди за убийството на американски войници и техните съюзници (включително испанци) в Афганистан, разкриха мащабен цифров шпионаж в края от миналата година в правителството и някои американски компании и намеса в изборите в САЩ миналия ноември.
Една от жертвите е „готвачът на Путин“
Санкциите засягат пряко и руския бизнесмен Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, чиито наемници служат като телохранители на венецуелския диктатор Николас Мадуро от 2019 г. Частната военна компания „Вагнер“ на Пригожин изигра ключова роля за намесата на Русия в Сирия, където дори защити столицата на страната Дамаск, когато жизнеспособността на режима на Башар Асад беше под сериозна заплаха. Освен това вагнерците нахлуха в Украйна, където подкрепиха проруските сепаратисти, действащи в източната част на страната, както и в Централноафриканската република, за да спрат напредъка на фундаменталистките ислямски групи. Правителството на Джо Байдън взема решения срещу Владимир Путин за втори път от шест седмици. На 2 април САЩ предприеха поредица от целенасочени мерки срещу Русия във връзка с опита да отровят лидера на руската демократична опозиция Алексей Навални.
Отказ от двустранната среща на върха с Байдън
Повечето от новите мерки следват модела, който САЩ следват близо десетилетие срещу Русия: експулсирането на дипломати, обвинени в шпионаж (този път десет) и санкции срещу 32 лица и организации, които включват както публични, така и частни предприятия. Вашингтон обаче не включи нови лица в санкционния списък. Всичко изглежда показва, че правителството на Байдън иска да увеличи натиска върху Путин, но само до определено ниво, така че животът на руския диктатор да не стане твърде труден. Между другото, във вторник, по време на телефонен разговор между двамата президенти, Байдън предложи Путин да проведат двустранна среща на върха, но Путин отказа. Освен това Вашингтон отмени изпращането на два военни кораба до Черно море, на брега на което, в близост до границата с Украйна, Русия е съсредоточила голям брой войници и военна техника. И двете мерки изглежда са насочени към предотвратяване на ескалация на напрежението, което би затворило каналите за комуникация между двете държави.