Стихнали са градове и паланки, похърква запряното в тях стадо... Не дремят мафиотите. Светлината в прозорците на американското посолство също не гасне до зори. Тези делови хора не почиват. Поставили са им ясна задача: да обезмозъчат подопечната територия и да я подготвят за войната срещу Русия... И те се бъхтят за нейното изпълнение. На усърдните негодници позволяват да грабят националното богатство - стига да заделят уговорения процент за контрольорите. Така програмата на неоколониалистите се самофинансира.
В републиката с официално ограничен суверенитет няма власт на народа, но все пак тук редовно организират избори. БСП взима дейно участие в тия представления и през юни смята да излезе пред публиката с «широка лява коалиция». Това ще рече, че съпартийци и отцепници, които доскоро не криеха своята неприязън един към друг, решиха да се обединят заради депутатските заплати. Обременени с предателството от 1989 години, те не са способни да предложат идеология и решения за развитието на обществото и държавата. Господарите не биха избрали други.
Вероятно функционерите от «Позитано» 20 изпитват същия душевен смут като президента: падат си по евроджендърството и натовските агресори, но не им стиска да го признаят открито. Макар че тук всичко е пределно ясно: или защитаваш българщината и православието, или си продажна твар, криеща се зад безсмислени формулировки от рода на съюзнически задължения и привързаност към европейските ценности.
Левеещите се милионери обичат да заемат позата на защитници на народа, но тъй като не могат да се противопоставят сами на себе си, предлагат не решение на проблемите, а козметични корекции на статуквото. Сега издигат лозунга «Промяна и спокойствие»... Ха – ха – ха! Проспиваме последните си години като нация, а те ни омайват... Ярост и вяра са нужни, не блеене.