Медийната звезда на служебния кабинет гори като със сярна киселина душите на мутрите и лакеите им. Но вече не интервютата на силовия вицепремиер, а квиченето на Борисов за „арест, хляб и вода“ и кудкудякането на мисирките за „два милиона протестиращи срещу ареста му“ са голямата новина от последните дни. Истината бавно си пробива път до недрата на герберското колективно безсъзнателно. В причудливи форми. Това коментира Валентин Хаджийски за "Гласове".
Към края на интервюто със Сашо Диков в петък, притиснат защо не разрешава на шефката на кабинета си Фичерова да обясни пред медиите защо Цацаров я уволнил дисиплинарно от КПКОНПИ, Бойко Рашков призна, че в момента чувал „такива изказвания, нагли, от бивши хора“, че тя била човек на Васил Божков, и че „може би ние трябва да осветлим някои въпроси“.
Очевидно под „бивши хора“ Рашков имаше предвид в единствено число бившия премиер Борисов, когото дълбоко презира, както впрочем го презират и поне 90% от българите в момента. Вицепремиерът явно се гнусеше да произнася името Бойково толкова често, колкото му се налагаше, и всеки път търсеше синоними, някои и в множествено число. В секундата на репликата му за „бившите хора“ „Евроком“ показа именно кадър с Борисов – и на бившия външен министър и кандидат-премиер Митов – предполагам от срещата с Младежи ГЕРБ.
Така го разбрах и аз – и мисля, че поне 90% от зрителите така са го разбрали. Ако в България имаше независими „социологически“ агенции, те щяха мълниеносно да установят този медицински факт. Тъй като Борисов беше абсолютен монарх, той все още и завинаги е единственият „човек“ в своята куклена монархия. Лакеите му са „полухора“, както Осип Манделщам наричаше угодниците на Сталин: „Он играет услугами полулюдей.“ Но тъй като е лишен от власт, той вече е „бивш човек“.
Освен поне 90-те процента, подкрепящи Рашков, имаме обаче и нищожно малко, но кресливо и свръхекспонирано в медиите малцинство, което все още се стиска като удавник за сламка за доказано контрапродуктивната метафорика за „реваншизма“ на „комунистите“, дето идели да сандърдисат „демократичния“ ГЕРБ. Всички мисирски радиоточки повтарят дословно опорката на „бившия човек“ за „комунистически преврат“.
Още в събота заранта Лилия Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“ – неизвестен ми досега филиал на ГЕРБ – коментира: „Абсолютно мракобесен термин. Това е недопустимо. Приемам го за реставрация в пълния смисъл на тази дума. Проф. Вили Лилков и журналистът Христо Христов издадоха такава книга „Бивши хора“. Аз бях на представянето ѝ и си я имам вкъщи, защото аз представлявам тези хора.“
Официозът на ГЕРБ ПИК тутакси доразви драматично сюжета: „Изкаването (sic!) на Бойко Рашков... е шокираща заплаха за смърт и въдворяване в лагери (к.м.) не само за опонентите му, но и за журналисти, които не спират да питат и да пишат по темата за Фичерова заради възможните зависимости на кабинета на Радев от Васил Божков...“ Още някакъв кандидат-официозен сайт пусна заглавие: „Рашков, другарю, товарищ, не сме 1944 г. и ти не слизаш от Балкана с револвер в ръка.“
И о’бозе почившето СДС, дъщерно на ГЕРБ, в понеделник излезе с патетична декларация, изкопирана от някой мухлясал брой в. „Демокрация“ с главен редактор Волен Сидеров от юни 1990 г.: „служебният министър възмути демократичната общественост с термина „бивши хора“ взаимстван (sic!) от болшевиките в СССР и използван от БКП, за да посочи своя класов враг – хората, унизени от режима... Не се учудваме, че точно Рашков използва този термин. Той е комунистически следовател от Живково време, закърмен с идеологията на ДС...“
В предишен коментар, който цитирам по-долу, напоително обясних защо параноичният антикомунизъм е напълно губеща стратегия за ГЕРБ и израстъците му в наши дни. И защо постоянните кошмари на герберите за Народен съд и червен терор са напълно оправдани – те подсъзнателно чувстват дълбочината на престъпленията си – и на гнева и омразата, която българският народ целокупно изпитва към тях. За късмет на герберските престъпници демонтажът на мутрорежима ще се извърши съобразно законите – сегашните и тези, които ще приеме, измени и допълни новото НС. Но психологически това с нищо няма да се облекчи съдбата им.
Тук само ще обясня за произхода на термина „бивши хора“ за по-широка аудитория от тази, която вече е видяла поста ми във Фейсбук. „Бивши хора“ („бывшие люди“) е крилата фраза в руски език, но не от времето на болшевиките или пък от книгата на вечния антикомунист Христо Христов, а от заглавието на известен разказ на Максим Горки от 1897 г., което на английски е преведено Creatures That Once Were Men. Заглавието всъщност напомня за Достоевски, но особено – за философската драма на самия Горки „На дъното“ („На дне“), 1902 г. И в разказа, и в пиесата виждаме жертвите на несвободата на капиталистическото общество – хора, загубили някогашното си обществено положение и достойнство, изпаднали на дъното на живота.
Сюжет, твърде близък и за голяма част от постсоциалистическия народ в България, Русия и останалата Източна Европа. В пиесата на Горки сред изпадналите обитатели на скитническия приют виждаме някогашен барон, бизнесдама, актьор, работник-железар, проститутка. В постсоциалистическа България от 90-те години, а в селата, малките градове и сред социалните низини навред – и до ден днешен, сред загубилите някогашния си поминък, социално положение и достойнство, гниещи в мизерия в рушащи се къщи и панелни апараменти – или направо на улицата, срещаме стотици хиляди хора с различни професии и съдби. Героите на Горки обаче и на социалното дъно не губят хумора си – и дори известен оптимизъм. Много цитираният навремето, Шекспиров по звучене, цитат на Горки „човек – това звучи гордо!“ („Человек — это звучит гордо!“) е от „На дъното“.
В предишен коментар за „истинската история на социализма“, който също цитирам, разказах за ролята на московското търговско-промишлено съсловие главно от старообрядски произход за развитието както на руския капитализъм, така и руския социализъм, работническо движение и на руската прогресивна култура. Московският художествен театър на Станиславски и Немирович-Данченко, прочул се в цял свят в началото на ХХ в. с постановките на пиесите на Чехов и Горки, вкл. „На дъното“, е една от рожбите на сътрудничеството на московските прогресивни буржоа-предприемачи с напредничавата интелигенция – наред с Частната опера, продуцирала спектаклите на Мусоргски и акуширала на руския световен оперен феномен, с Третяковската галерия, създала руските модерни художници, с издателството на Ситин, публикувало всички прогресивни руски вестници и писанията на всички революционни идеолози.
Наистина, след 1917 г. в Русия, а у нас след 1944 г. изразът „бивши хора“ се използва и по адрес на привилегированите, овластените хора на ancien régime, стария режим, крилатата фраза от епохата след Великата френска революция. „Хм, а „бившите хора“ на мутрорежима – както съвсем правилно каза в интервюто Рашков – сред тях имало и „нормални“, но от близостта си с Борисов се повреждали. Неотдавна слушахме по повод подареното на герберски общинар сако от гърба на вожда (рус. „шубу с барското плеча“) проникновени размисли от Харалан и Райчев за изкривената геометрия на пространството в близост до туловището на властта. Е, те не казаха точно това, аз го дописах. Още отпреди кошмарната юлска вечер в 2009 г., когато Борисов и Цветанов самодоволно се хилеха в телевизора „като настъпени домати“, както казваше баща ми, сън обяснявал как лидер като Бойко не може да привлече и задържи на работа хора с достойнство, а може да работи само с нищожества. Вчера зърнах някъде из Фейсбук проникновената мисъл, че „Борисов е много прост човек, притежаващ умението да обгражда с още по-прости хора“.
Но дали метафорите, които ползва Бойко Рашков, за да назовава тялото на Борисов, са най-важното в интервютата му, от които познавам четири от последните две седмици? Съвсем не! В тях има редица други важни положения, заслужаващи много по-голямо медийно внимание.
На първо място, най-важното внушение на Рашков е: „бивши“ означава чисто и просто, че ГЕРБ никога повече няма да се върне на власт! Затова и герберският квич! Борисов завинаги ще си остане бивш премиер. ГЕРБ завинаги ще си остане бивша общонародна партия на властта. И въобще бивша партия. Наистина, вицепремиерът призна, че разчистването на авгиевите обори на мутрорежима няма да стане бързо: ще има работа за цял мандат на редовното правителство. Но началото е поставено!
После, пред Диков той няколко пъти повтори, че Борисов няма нужда от депутатски имунитет, който при това винаги може му бъде отнет, защото притежава главния прокурор. И го доказа с конкретни документирани факти, включително за постоянните, „сутрин, обед и вечер“, проверки, които Гешев правел на МВР от встъпването на служебния кабинет, каквито не бил правил докато ГЕРБ беше на власт. Притежава го сега в лицето на Гешев, притежавал го е и преди в лицето на Цацаров, върху което положение евентуалното проговаряне на Фичерова пред медиите щяло да хвърли интересна светлина.
След това в интервюто си за „Неделя 150“ Рашков наблегна, че тъй като няма надежда Гешев да реагира на внесения от МВР сигнал за престъпления на Борисов, който ще му бъде пратен до края на седмицата, би трябвало да се надяваме медиите да изпълнят ролята на обществен обвинител. Ето една задача, в която всеки честен български журналист би трябвало да открие и себе си. Бих добавил и народните маси, към които президентът и служебният кабинет винаги могат да апелират да окажат уличен натиск над прокуратурата.
Тези и много други неща можем да открием в интервютата на Рашков като в една – бавно според нас, по-припряните, но светкавично според други – разгръщаща се сага. Но вече не интервютата на силовия вицепремиер, а квиченето на самия Борисов за „арест, хляб и вода“, кудкудякането на мисирките за шъображаемите „два милиона протестиращи срещу ареста му“ са голямата новина от последните дни. Истината бавно си пробива път до недрата на герберското колективно безсъзнателно.