На 20 и 21 август 1874 година се състояло събрание на Българския революционен централен комитет. То трябвало да извади революционната емиграция от летаргията, обхванала я след обесването на Васил Левски година и половина по-рано.
Избран бил нов Централен комитет в състав Любен Каравелов, Христо Ботев, Олимпий Панов, Киряк Цанков и Тодор Пеев. Малко по-късно за заместник на Левски в България бил определен бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов.
Петима от тези шестима души – без Ботев - доживяват Освобождението. Каравелов умира на следващата, 1879 година, от туберкулоза, на 35 години. На толкова умира и Олимпий Панов, героят от Сръбско-българската война. Разстрелян е в Русе за участието си в русофилския бунт през 1887.
Тодор Пеев доживява до 62-годишна възраст и заема различни длъжности в Княжеството. Самоубива се през 1901 година, разочарован от следосвобожденската действителност.
Киряк Цанков умира на 56 години от естествена смърт, като преди това прави дипломатическа кариера, за кратко е и министър на външните работи.
За Стефан Стамболов се знае. Умира на 41 години от раните си на 18 юли 1895, след като три дни преди това е посечен в центъра на столицата София от наемни убийци.
На 2 юни почитаме Ботев, но и всички тези хора, дали живота си за България. И мнозина още, загинали без време в млади и силни години.
Средната възраст, до която са доживели тези шестима от най-изявените дейци на българската национална революция, цветът на нацията по онова време, е 42 години. От естествена смърт са починали двама, ако туберкулозата се брои за естествена смърт. Двама са убити от свои, един се самоубил, за Ботев още се спори.
Така изглежда българският пантеон.
Когато революцията победи, идеалистите стават непотребни. И идват „практичните“.
И сега е така. Българската политика систематично изхвърля идеалистите и отваря място за „практичните“. Не го казвам като укор или оплакване. Само като констатация.
Но си мисля, че България би била по-различна, ако умеехме да съхраняваме хората, които не мислят само за парата. За съжаление не успяваме.