Няма как да не се започне с това, че поначало Слави Трифонов не е политик, не може да бъде и не трябва да бъде такъв. Шоуменът Трифонов няма абсолютно никакви политически качества, а партията му съвсем логично няма никаква идеология. В годините, като вид коректив, шоуто му беше много по-полезно от политическата му партия до момента.
Днес самият той призна, че мястото му не е в парламента и е прав. В очакване сме скоро да признае, че мястото му не е и в политиката и отново ще бъде прав (той обича да е прав). Дотогава обаче той и субектът му са политически факт. За съжаление. А са факт заради повсеместната политическа неграмотност у нас. За справка припомням как приключиха предишните двама месии – Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, за когото все още не е на 100% ясно, че е приключил.
И понеже са политически факт, за доброто на обществото, което избира, е добре да се коментира, анализира и предполага.
Най-общо вариантите за действието на Трифонов да се дръпне назад са три. На първо място е възможно това, което постигна „Има такъв народ“ на 4 април и това, което се очаква като резултат на 11 юли, да не е според плана на политическите инженери и те да искат малко да спихнат подкрепата за субекта на Трифонов. Абдикацията от мажоритарната система на гласуване в два тура изглежда като първа стъпка към съзнателно отблъскване, а отказването на лидера да води листа – като втора. А какъв е планът – това би трябвало да разберем в дните след 11 юли. Една от възможностите е да се даде писта на ГЕРБ да спечелят отново изборите, да набутат някак псевдопатриотите от Воля, НФСБ и ВМРО в парламента и отново да управляват.
Втората опция е търсен ефект, за да може всички да говорят отново за него – в случая за „отсъстващия Слави Трифонов“, който в последните седмици бе позабравен заради добрата работа на някои от служебните министри – като Кирил Петков и Бойко Рашков, но и заради американските санкции по закона „Магнитски“ срещу Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков и други български граждани – „по-дребни риби“.
Та, да, обикновено това помага – лоша реклама няма и Слави Трифонов много добре го знае. Въпросът е дали тази инерция може да бъде задържана чак до изборите и да помогне за същия или още по-добър изборен резултат на „Има такъв народ“.
Скандален факт е, че до момента, в който американските санкции не добиха публичност, Слави Трифонов не бе имал каквато и да е активност от 24 май. Освен вероятно в собствената си телевизия, която определено не стига до всички български граждани. Това е недопустимо за политически лидер. Несериозно е.
Третият вариант е да няма никаква конспирация и председателят на „Има такъв народ“ да си действа по свое усмотрение, както си ги чувства нещата. И така да е обаче, това е обидно и за избирателите на партията му, и въобще за всички български избиратели. Те не заслужават второ ДПС. Или поне красивата ни страна не го заслужава.
Изобщо съществуването и челното място на Трифоновата партия за смислените хора в нашата Родина изглежда сюрреалистично. Господ да даде скоро политическата бутафория у нас да приключи и заедно с изчегъртването на пролетарите от ГЕРБ да кажем окончателно довиждане на всички партии ментета, начело с „Има такъв народ“.