"Вставай, страна огромная! Вставай на смертный бой!" - избухна от говорителите директно пред американското посолство в София. Група демонстранти с плакати "САЩ и НАТО са убийци" скандира: "Янки, прибирайте се у дома!" Двама американци наблюдават с интерес.
„Много малък протест“, подигравателно отбелязва един от тях.
Тук наистина няма повече от двадесет души. Има много повече полицаи, отколкото протестиращи. И това е в седеммилионната България, където вече има три бази на НАТО! Нещо повече, това се случва на фона на голям скандал в село Чешнегирово. Там, на 11 май, американски войници, въоръжени до зъби, нахлуха на територията на малък завод за преработка на зехтин, казаха на работниците да седят неподвижни и претърсиха помещенията. По-късно американското командване се извини: заяви, че ученията продължавали и имало грешка.
България обаче отдавна е портал за чуждестранен военни части. Преди месец в планините на България се изгуби турски конвой от камиони на НАТО. Техният навигатор отказал. Турците влязоха в отдалечено планинско село и изплашиха до смърт селяните. А преди няколко години френски парашутисти се приземиха с парашути на земеделска земя край Плевен, казаха "Бонжур" и бяха бити от местни мъже, след което ги откараха в болница.
„Не се учудвайте, че протестът срещу НАТО е толкова малък“, иронично отбелязва моят сръбски приятел Альоша Миленкович, известен журналист и експерт по балканска история. - Ние сърбите добре познаваме нашите съседи българите. Имаме израза „българска политика“ - това е политика на постоянно страстно присъединяване към победителя, към този, който е по-силен. Политиката на ножа, забит отзад. Ако утре балансът в света се промени и НАТО бъде победен, хиляди българи ще стоят по улиците на София през нощта и ще крещят, че са вкарани в НАТО със сила. Българите винаги държат носа си на вятъра.
Ракия вече не се сервира в барове в София. Не е модерно.
- Защо не искате уиски? - изненадан е сервитьорът.
- Защото съм в България.
„Ракия вече се пие само в селските кафенета“, отбелязва той снизходително.
Местната младеж се стреми да бъде като своите западни връстници във всичко. Европейският съюз вече изсмука почти цялата млада работна сила като прахосмукачка и два милиона души напуснаха страната в търсене на по-добър живот.
Как се третират руснаците тук? Учтиво. Ако попитате обикновения българин какво мисли за Русия, ще чуете: „Прекрасна държава. Ние много обичаме руснаците". И какво да отговори? Българите са прагматични, а туристите са пари. Но популярната приумица, че според тях 70 процента от българите са русофили, това е пълна глупост. Всички русофилски партии губят на избори с изненадваща последователност и дори скандално се провалиха на последните, като получиха по 0,3 или 0,4% всяка. Не повече от статистическа грешка.
"Защото вие, руснаците, не искате да правите нищо! И това ме ядосва! - войнствено възкликва Велиана Христова, журналист от вестник „Дума“. - Вижте американците. САЩ са навсякъде, а къде е Русия? В продължение на тридесет години американците прогресивно правят всичко, за да настроят обществото ни срещу Русия. Има такава фондация - "Америка за България". Сега Фондацията прави проекти във всички училища, обучава учители и работи съвместно с нашето Министерство на образованието. Всъщност това е паралелна образователна система! По-младото поколение не се интересува кое е вярно и кое не. Те знаят само, че нашите партизани по време на Втората световна война са били терористи. Че комунизмът е признат за престъпен режим в България. Ние дори отменихме присъдите на Народния съд! (Военният трибунал в България от декември 1944 до април 1945 г. е издал 11 хиляди присъди на военни престъпници, идеолози на фашизма, членове на националистически организации, военния и политическия елит на нацистка България. /бел.ред на Комсомолская правда/.Сега имаме убийци и фашисти - герои, чисти като стъкло. България е единствената държава в света, която отрича антифашистката съпротива!"
Ако това продължи, ще стане както на Запад, където според социологическите проучвания само 17% знаят какво е Втората световна война.
Работейки в различни страни, постоянно се натъквам на всякакви русофоби. Понякога те са ядосани, слюноотделящи хора, които са на път да ви ухапят. Тази порода бесни кучета се среща в Полша, балтийските държави и Украйна. Те са носители на искрена, сляпа омраза, която засенчва здравия разум и логиката. България е страна на професионални русофоби, живеещи от западни грантове. Те пищят най-силно в медиите, имат влияние върху правителството и сами застават на власт. Много от тях, колкото и да е странно, са учили в СССР и все още говорят отлично руски. Както например капитанът 1-ви ранг и военен журналист Васил Данов, завършил военното училище в Лвов.
Наскоро той предложи план от 12 точки за пълната дерусификация на България. Ето най-фрапиращите от тях: прекратяването на всички контакти с Русия за „санитарен период“ от 10-12 години, изгонването на Русия от ООН, забраната за всякакъв внос от Русия, преименуването на всички населени места и улици, носещи имената на "ненавистници и национални предатели" (сред тях граф Игнатиев, на когото България дължи своята свобода и държавност!) ... И черешата на тортата - точка 12, която ще цитирам изцяло: тотеми на "червената" армия, знаци и намеци за "подводничари", "парашутисти", "партизани" и други съветски терористи) ".
Този план беше предложен на Атлантическия съвет на България - куп клинични русофоби. И прекрасен детайл от този план: „стриктно спазване на предишни споразумения с Руската федерация“. Все пак! Балканският газов поток, свързан с турския поток, минаваше през България. Гориво за "бившите братя", о, как им трябва!
- Защо сред прословутите русофоби има толкова много бивши партийни кадри и съветски възпитаници? - питам главния редактор на вестник „Труд“ Петьо Блъсков, опитен и ироничен човек.
„Ще ви разкажа история“, усмихва се той. - Баба ми беше жена от заможно семейство и не обичаше комунистите. И след влизането на съветската армия в България на 9 септември 1944 г., БКП (Българска комунистическа партия) идва на власт. Веднъж баба ми слушаше новините за следващия конгрес на БКП и с изненада отбеляза: „Откъде се взеха толкова много комунисти? Нямаше толкова!". Спомних си думите ѝ след 10 ноември 1989 г., нашата българска перестройка. На 11 ноември всички станаха демократи и влюбени в Америка. А истерията с разрушаването на съветските паметници е желание да се подмажем новите си приятели. Тези борци наистина искат американските им другари да ги потупат по рамото и да кажат „браво“. Примитивно мислене и евтини трикове. И има платени пропагандисти-агитатори, които търсят начини да компрометират Русия на българска земя. Вече тридесет години основна фигура за събарянето на паметници е някакъв Иво Инжев. Това е истински предател. Отличен съветски кадър. Завършва Московския държавен университет, където учи арабски. Той се завръща в България и БТА (Българска телеграфна агенция, аналог на нашия ТАСС - б.а.) изпраща Инджев като кореспондент в Бейрут, столицата на шпионажа. Всички кореспонденти, които БТА изпрати след това в чужбина и още повече в Ливан, бяха разузнавачи и, разбира се, комунисти. Аз самият бях комунистически журналист и го знам много добре. След перестройката Инджев моментално се „преобу“ и се превърна в главния хейтър на Русия".
Когато се обадих на г-н Инджев с молба за интервю, чух почти змийско съскане в слушалката:
- Презирам ви! Четох статиите ви за България. Написахте, че България е бедна страна и в нея има много цигани.
- Имате ли различна представа - попитах. - Можете ли да ми я нарисувате?
- Никога! Не можете да ме принудите да се срещам с вас!
- Пази Боже! - възкликнах и се откъснах, задавяйки се от смях.
„Имаме неофашисти и неонацисти, за които паметниците на съветската армия са обект на постоянна агресия“, обяснява ръководителят на антифашисткото движение в България Борис Цветков. - Деца и внуци на нацистите живеят в България, техните наследници и те жадуват за отмъщение. Те казват: ние бяхме добри по време на Втората световна война, а съветската армия е окупатор, те са завоеватели и убийци. Всяка година "Походът на Луков"се провежда в България с факли. Христо Луков е като Бандера, само че по-лош. Бандера беше просто екзекутор, а Луков е идеолог на българския фашизъм, получил добро финансиране от Хитлер. Фашизмът вдига глава в Европа - в Украйна, в балтийските страни и в България.
Българските нечовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за разрушаването на съветските паметници, но и за инсталирането на нови - за западните си „приятели“. Преди няколко години те издигнаха паметник на 314-те американски пилоти, загинали при варварските бомбардировки над София. Около една четвърт от сградите са унищожени, включително трите най-стари църкви, повредени са храмът "Александър Невски" и Руската църква. Убити са над 4000 цивилни. Паметникът беше благоразумно инсталиран на територията на американското посолство, за да не бъде облян с лайна. Между другото, в резултат на анкетите се оказа, че по-младото поколение българи е сигурно, че София е бомбардирана ... от руснаците!
И още един план - шедьовър на самоунижаването - да се кръсти площад в София на германския канцлер Ото фон Бисмарк, главният враг на независимата българска държава. Изказването му е известно: „Не бих пожертвал живота на нито един немски хусар, заради крадците на овце от долния Дунав!“. Циник и реалист, Бисмарк беше много точен в оценките си.
Тази крехка сивокоса седемдесетгодишна жена просто изумява със своята енергия и харизма. Искра Баева, уважаван професор по история в Софийския университет. Наречена е Искра на вестника на Ленин. Тя наистина прилича на малка светлина. Бащата на Искра отива в планината при партизаните като осемнадесетгодишно момче. Заедно с приятел открадват печатница от училището (за разпространение на листовки) и вземат един пистолет за двамата.
„Партизаните от Втората световна война сега се считат за национални предатели в България“, казва Искра с горчивина. - По-младото поколение се възпитава в изключително русофобска образователна система. Програмите бяха променени, за да не се пише нищо добро за Русия след Великата отечествена война. Те пишат, че през 1944 г. в страната идват съветски ботуши и щикове. Окупационните сили донасят комунизъм и това е най-лошото нещо, което се е случило с България. На учениците се казва, че Третото българско царство било величаво, но нищо не се казва за това, че по това време България е съюзник на Хитлер.
- Но какво ще кажете за процеса в Нюрнберг? - изумена съм.
- И за него няма в учебниците по българска история. Има само в учебника по световна история, който обяснява какво е фашизъм. Но ние като че ли не сме замесени в това.
- Но учениците, надявам се, знаят, че Русия спаси българите от турското иго и им даде държавност?!
- И тук не е лесно. Пишат, че Русия е имперска сила, която е искала да превземе България. И тя освободила българите, само защото искала да стигне до Босфора и Дарданелите.
Между другото, в България вече не е на мода да се казва „османско иго“. Съседите турци можели да са обидят. Сега е политически коректно да се казва"турско присъствие". А руско-турската война от 1877-1878 г. е преименувана от либерални журналисти от освобождение в „поробване“. Оказва се, че „откраднахме“ територията от България! Не е много ясно как е възможно да се „открадне“ територията на държава, която не е била на картата, но „братята“ все още мечтаят за Велика България, изчезнала през 1396 г. (!).
По традиция отивам да запаля свещ в църквата "Александър Невски" и изведнъж инстинктивно спирам. На сергиите пред храма, където обикновено продаваха матрьошки и ушанки, има запалки със свастика, нацистки железни кръстове и наръчник на немски „Как да се бием с партизаните“.
Вторият шок е нова табела на входа на храма. На предишния беше прекрасно написано, че храмът е издигнат за сметка на българския народ в знак на благодарност към руския народ за освобождението му. Имаше трогателни думи за около 200 хиляди загинали руски войници. Сега текстът е следният: „... в знак на памет на хиляди руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски войници, загинали през 1877-1878 г.“.
Какво е това?! Тогава не са съществували държавите България, Украйна, Молдова, Финландия! Руската империя е тази, която освобождава българските земи, плащайки за свободата на българите не само с руска кръв, но и с немислима по това време сума. Един милиард и 100 милиона златни рубли - два годишни бюджета на страната за 1878 година!
Обикалям храма, за да намеря две стари мраморни плочи с износена позлата, на които е написано: „Вечна слава на руските войници, паднали за освобождението на България“. И тогава си спомням скандала отпреди четири години. През 2018 г. патриарх Кирил пристигна, за да отпразнува 140-годишнината от освобождението на България. В странната си приветствена реч българският президент Румен Радев заяви:
- На бойните полета на руско-турската освободителна война загиват войници - представители на много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, беларуси, поляци, литовци, сърби и черногорци.
Патриарх Кирил отговори достойно:
- Още веднъж искам да ви кажа много ясно, че Русия освободи България. Не Полша, не Литва, не други страни, а Русия. И искам да кажа откровено, че ми беше трудно да чуя всички тези препратки към участието на други държави в освобождението на България. Нито полският Сейм, нито литовският Сейм са взели решение за започване на война с османска Турция ... Ние сме за историческата истина, спечелихме я с кръвта си.
Човек може да си представи какъв вой на омраза вдигнаха местните медии! В резултат на това българските власти не само смениха табелата. Започна пропагандата за преименуването на катедралата.
- Мечтая да преименувам катедралата „Александър Невски“. Въпросът е да възстановим националното си достойнство. Този храм е израз на голяма политика.
Пред мен седи един много здравомислещ джентълмен на име Горан Благоев. Това не е просто известен български журналист. Той е историк, доктор, теолог и университетски преподавател.
- И какво ви пречи името на Александър Невски? - питам аз.
- Това е руски светец, когото никой не е познавал в България. Имаме свои светии - Кирил и Методий.
- Но не Кирил и Методий освободиха България - отбелязвам. - Александър Невски е небесен покровител на руската армия и цар Александър Втори Освободител.
- Александър II е имперски култ! - възкликва г-н Благоев. - Цар Александър не освободи България!
Онемях.
- И кой според вас е дал заповедта на руската армия? Кой взе решение за войната?
- Освобождението на България е планът на Русия да получи контрол над проливите.
- Вашите предци мислеха по различен начин - твърдя аз. - Цяла България събра пари за построяването на катедралата „Александър Невски“.
Благоев отхвърля пренебрежително:
- След освобождението на България всички са били русофили. Те не са знаеха какво ни причини Русия по време на Съединението и след това. Но интелигентна България вече разбирала имперските планове на Русия. А руският цар прави всичко, за да предотврати появата на голяма православна държава на Балканите - нито Сърбия, нито България. И България не получава своите територии.
- Имахте ли ги? - питам иронично.
„Разбира се“, гордо казва моят събеседник. - Имахме Българската екзархия, територията на Българската православна църква в рамките на Османската империя.
- Е, тогава всички въпроси са към турците - ухилвам се аз. - Кандидатствайте с молба да ви върнем в Османската империя. Ердоган само ще се радва. В същото време катедралата може да бъде преименувана в джамията Ердоган.
- Не казвам, че с турците сме се чувствали добре. Мнозина в България мечтаят да преименуват катедралата. Дори отворихме страница във Facebook и вече 1266 души са се записали за подкрепа. Трябва по-активно да обясняваме нашата позиция на хората.
Гледам го и вече се присвивам от отвращение. Господи, за кого са умрели нашите предци ?! Но в България е имало героични хора, които вдигат въстание през 1876 г. срещу турците. Били са се със секири и коси в ръце. Селянките са сушиха и счуквали люти чушки, за да ослепят турските войници. Потушаването на въстанието е ужасно: масовото изгаряне на живи жени и деца, стотици отрязани детски глави, разкъсани стомаси на бременни жени, набити на кол мъже. И плачът се разнася из цяла православна Русия! Как така?! Убиват братя, но ние мълчим ?!
И така седя и слушам истории от техния потомък за злата „имперска Русия“, за „съветските окупатори“, чиито паметници трябва да бъдат съборени.
- До септември 1944 г. България беше съюзник на нацистка Германия - припомням. - Освободихме ви от фашизма.
- Какъв фашизъм в България? - г-н Благоев се отмята. - Ние не пипахме нашите евреи.
- Но българите изпратиха 11 000 евреи на смърт в окупираните територии.
- Те бяха евреи на териториите, които нашите съюзници ни дадоха да администрираме.
- Нацистка Германия и фашистка Италия бяха вашите съюзници. Считате ли режима на Третото българско царство за престъпен?
- Не, не мисля така. Нямахме избор.
- Как така? - възразявам. - Сталин предлага пакт за взаимопомощ на България през есента на 1940 г.
- Не искахме да влизаме в прегръдките на Сталин.
- Значи сте предпочели прегръдката на Хитлер?
- Хитлер беше на нашите граници. И това, което е свършила България, това си бяха български проблеми. Това са нюанси.
- Наказателни операции в окупираните територии - това нюанси ли са?
-Това бяха нашите законни територии. И тогава: на война, както на война. Къде бяха цивилните там? Те бяха партизани. Нашите войски контролираха ситуацията.
Слушам тези чудовищни изказвания и си мисля каква огромна грешка направи СССР. Грешката на щедростта и прошката по отношение на така наречените "братски" държави и "братски" балтийски републики. Не сме им поискали сметка за престъпления срещу човечеството. "Милостта към падналите" обикновено самите "паднали" не ценят.
По съветско време децата им се възпитават в учебници, които разказват само за героични партизани и мощна антифашистка съпротива, което често е много далеч от истината. Но е дошло времето за втори Нюрнбергски процес.
Българската историчка Дарина Григорова написа прекрасна статия за „идеологическия демонтаж на Великата победа“. Той има две цели. Първият е регионален: „Да се прекъсне единствената сакрална връзка в постсъветското пространство - не само пъпната връв между Руската федерация и СССР, но и между Руската федерация и останалите постсъветски републики. Ако се окаже, че демонтира Победата, постсъветското пространство също ще бъде демонтирано. Войната срещу паметниците на победилата Червена армия не е хаотичен варварски порив, а системна и методична политика.
Втората цел е глобална: „Демонтаж на международната система за сигурност, чийто основен гарант е ООН, паралелно с делегитимирането на международния правен ред след Ялта-Потсдам (1945)“.
„Западният свят се върна към езика на Студената война“, казва Дарина Григорова. - Ако забравите за Победата, за онези, които бяха основният двигател на Победата и които понесоха основните жертви, тогава ще забравите и за победените. Това е самата същност: сега победените се опитват да пишат история! А победените са агресивни. Те се опитват да получат реванш покрай избледняващата памет. Това е пряко свързано с варварското отношение към паметниците и всичко, свързано с Русия.
От какво се страхувам? По отношение на паметниците България все още ги защитава. Има хора, които доброволно ги пазят и почистват. Но се страхувам от реакцията на крайния национализъм. Вече го опитахме. Винаги съществува опасност от псевдонационални чувства.
- На какво се надявате?
- Сред младите хора има здравословен корен - само 5 процента, които мислят и четат. Но ги има. И паметта не е от празник до празник. Това е непрекъснат процес. Във всяка българска църква по време на литургията свещениците почитат цар Александър Николаевич, нашия Освободител, и всички войници, загинали за вярата и Отечеството. Това е невидимо за светските хора. Но това е живият спомен за Русия.
Източник: kp.ru