Северен поток 2 нанася политически и климатични щети на Германия. Но съществува и искрица надежда, която ще попадне в ръцете на следващото германско правителство.
Залогът е направен: режимът на Путин играе срещу германската и европейската климатична политика. Дали ще спечели - това зависи от потребителите, но и от следващото германско правителство. Главният въпрос гласи: Ще се поддадем ли на сладкото изкушение "евтин газ от Русия" или пък Германия ще заложи на развиването на възобновяеми източници на енергия, които не вредят на климата по начина, по който природният газ?
Икономически проект с големи политически щети
От "Северен поток 2" възникват не само климатични, но и политически вреди, които също могат да се коригират единствено с много ясна смяна на посоката. Руско-германският газопроводен проект, в дъното на който е московската машина за пари "Газпром", разедини Европа и Запада. Канцлерката Меркел години наред твърдеше, че става дума за един чисто икономически проект - и с това свое твърдение нанесе външнополитически щети. Защото проектът беше осъществен против волята на Европейския парламент и въпреки възраженията на най-близките приятели - Франция, Скандинавските страни, Балтийските държави и особено Полша. Разбира се, нека не забравяме и категоричното несъгласие на американския Конгрес.
Тази политическа линия на Меркел скъса с две досега изключително благонадеждни позиции на германските външни отношения: Германия на първо място застава плътно в редиците на своите най-близки приятели и съюзници - и едва след това, на второ, защитава своите собствени интереси. Така беше дори преди трийсетина години, когато Франция и Великобритания първоначално мислеха, че обединението на Германия не е особено добра идея.
Действията на Меркел във връзка с руския газопровод могат да се охарактеризират единствено като отчаяно лавиране в опит да се измъкне от една нерешима дилема. А Путин и неговите верноподаници използват газопровода и като инструмент на геополитиката, за да изнудват Украйна.
Сега Германия е длъжник
Германия и отиващата си канцлерка могат само да се радват, че след мрачните години на Тръмп във Вашингтон отново работят професионалисти по международни отношения, които начертаха пътя за излизане от ситуацията. При това - против волята на надпартийното мнозинство в Конгреса. На Меркел все пак трябва да ѝ се признае едно: нейният голям авторитет във високите политически кръгове в столицата на САЩ ѝ помогна. А в Киев може би все още са запазили една искрица доверие в Меркел, която с работата си по Споразумението от Минск допринесе да се спасят много човешки животи по фронтовата линия в Източна Украйна. Но само една искрица.
Сега Германия е в дълг и трябва отново да се върне към една солидна и благонадеждна външна политика. "Северен поток 2" може да се пусне в действие само при едно условие: че бъде подписан недвусмислен договор, според който Русия не затваря финансовото кранче за Украйна като транзитна държава, и то след 2024 година, докогато важат сегашните руско-украински споразумения.
И най-вече: Берлин е длъжен да се освободи от геополитическата наивност, на която се беше отдал през последните години, и заедно с френските си приятели отново да се постави в услуга на общите интереси. А в момента това означава: да използва кранчето в края на газопровода "Северен поток 2" в съответствие с неговата същинска функция. Защото това кранче не е просто техническа подробност от един чисто икономически проект, то е властови геополитически лост. И този лост може да се мърда в две посоки: отворено и затворено.