Последният ход от трагикомедията, наречена оставка, още не е изигран. Последователен в непоследователността си, Бойко Борисов създава условия за евентуалното си завръщане във властта. Само че през задния вход, коментира Иван Бедров за Дойче веле.
"Оттук насетне българите да си избират - Станишев, Доган, господин Костов, който искат", почти се скара на депутатите премиерът (вече в оставка) Бойко Борисов. Последователен както винаги: и след протестите, и след управленския хаос, и след икономическата стагнация - отново други са виновни. Непоследователен като самия себе си: ден по-рано Борисов се закани: "аз няма да подам оставка заради Станишев и Доган, а ще се боря с тях".
Припомнянето на фриволното му говорене има само една функция - да не забравяме с кого си имаме работа. Иначе отдавна нито е новина, нито е важно. Също толкова фриволно Борисов се опита да ни убеди, че правителството може да си отиде заради двайсетина ултраси с черни качулки, които предизвикват сблъсъците по улиците на София: "Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам не като колеги, а като братя, да се бият с когото и да е било".
С очите си видях как полиция и жандармерия търпеливо наблюдаваха изстъпленията на тази групичка младежи. Вместо да ги изолират навреме, те ги наблюдаваха, наблюдаваха и накрая започнаха да удрят наред. Не обичам теориите на конспирацията, но двайсетина човека могат да свалят правителството, само ако получат съдействие от... правителството.
Когато оставката е изгодна...
В поредицата спорни действия на Бойко Борисов едва ли можем да открием по-безотговорно от последното - да подаде оставка 4 месеца преди редовните парламентарни избори. И той мисли така. Ден по-рано получихме откровения до цинизъм отговор на въпроса защо подава оставка: „На нас ни е изгодно да подадем оставка веднага, но ако го направим, последиците ще бъдат катастрофални“.
Можем да се надяваме, че последиците няма да са чак катастрофални, но пък не можем да не вярваме на премиера в оставка - все пак той има повече информация от нас за истинското състояние на държавата. България остава с критично изпразнена хазна, с неработещи ключови институции и с липсата на ясно очертана алтернатива за след изборите.
Бойко Борисов обяви поредица от мерки срещу монополите в енергетиката. Няма значение дали е бил принуден от протестите и дали е възнамерявал наистина да води тази битка. Все пак започна нещо, което няма да довърши. Сега статуквото остава непроменено, хората и бизнесите от тъмната страна на енергетиката могат да почерпят. Няма кой да изисква от контролните органи резултати, администрацията минава в предизборен режим - седим и чакаме, а ДКЕВР на практика не работи и дори няма кой да намали цената на тока с 8%, както обеща Борисов. Безотговорно.
В държавата няма никакви пари освен трансферите от ЕС, призна бившият и отново настоящ финансов министър Симеон Дянков. Точно днес е емисията на държавни ценни книжа за 800 млн .лв., с които правителството да плати на зърнопроизводителите, за да си спести поне един протест. След оставката държавата ще вземе този заем много по-скъпо от очакваното и след 6 месеца новото правителство ще трябва да върне повече пари. Това да не е по-малко безотговорно?
Парламентът все още не е излъчил последния член на Конституционния съд. След неуспешния опит на Венета Марковска да се закълне и на Галя Гугушева изобщо да бъде избрана, този най-висш орган в държавата на практика не работи. Сега България отива към избори, чийто резултат не може да бъде оспорван, защото по закон това се прави пред Конституционния съд. Отново много отговорно!
Какво беше обещал?
Ако забравим всички тези детайли, поведението на Борисов изглежда логично и отговорно. След като доверието е накърнено, време е избирателите отново да решат кой да ги управлява. Очевидно в плановете на ГЕРБ влиза отново идеята да спечелят най-много гласове и да търсят партньори за следващо правителство.
Затова беше отправен и апел към антикомунистическите избиратели - "да не допуснем БСП да се върне отново във властта!". Нищо чудно утре да го видим заедно с протестиращите пред централата на „Позитано“. Само едно нещо е пропуснал в тази игра - хората го избраха, защото излъчваше мъжество и не бягаше от проблемите. Днес показа точно обратното.