По-рано днес доц. Атанас Славов, депутат от парламентарната група на „Демократична България“, представи Проект за решение за внасяне на доклад от Главния прокурор на Република България от парламентарната трибуна. Проектът беше гласуван и приет.
В края на миналата седмица гражданско сдружение „БОЕЦ“ внесоха свое становище, в кoeтo излaгaт aргумeнти зa нeгoднocттa нa глaвния прoкурoр Ивaн Гeшeв дa изпълнявa cлужeбнитe cи зaдължeния. Oт „БОЕЦ“ иcкaт народните представители дa зaпoчнат прoцeдурa пo oтcтрaнявaнeтo нa глaвния прoкурoр oт длъжнocт нa ocнoвaниe член от Конституцията. Въпросната алинея, която урежда тази процедура обаче, през 2006 гoдинa e oбявeнa зa прoтивoкoнcтитуциoннa oт Кoнcтитуциoнния cъд.
Във видео, излъчено от „БОЕЦ“, стана ясно, че доц. Славов, който е конституционалист, участва в срещата по повод становището. Във видеото той обяснява, че Народното събрание би могло да приеме политически акт относно главния прокурор – процедура, която досега никога не е била задействана.
От ФАКТИ разговаряхме с доц. Атанас Славов, за да разберем повече за този политически акт.
„Демократична България“ започна инициатива по викане на главния прокурор да представи доклад за дейността на Бюрото по защита и след това на база на представения доклад, да се проведе публично изслушване. Паралелно се засичат две инициативи. Днес в Парламента мина точката Проект за решение за внасяне на доклад от Главния прокурор на Република България. С това главният прокурор ще бъде задължен да представи доклад за дейността на Бюрото по защита на свидетели. Този доклад ще е основание за изслушване по тази конкретна тема за Бюрото по защита, за това как се упражняват функциите.
Паралелно вече ще започне процедурата по чл. 91 от Правилника за организация и дейност на Народното събрание (б.р. в момента се приема нов правилник). Този член предвижда главният прокурор да се покани да даде доклад, който не е годишният му доклад, а е доклад по конкретен повод. На база на този доклад ще се проведе изслушване с въпроси.
Парламентът няма право да приема решение, но може на тази основа да приеме декларация, която е политически акт. Тя няма юридическа обвързваща сила. Такава декларация досега не е била приемана“, обясни доц. Славов.
На въпроса дали би могло това да е резултатът от становището на „БОЕЦ“ – политически акт на Народното събрание, той отговори: „Да, но това ще е обществената, политическата санкция за главния прокурор. По отношение на тези доклади, не е предвидена формална резолюция, която може да доведе до някакви обвързващи за главния прокурор резултати. В рамките на изслушването могат да се правят препоръки, могат да се задават конкретни въпроси. В момента обаче няма действащ механизъм за отзоваване, освобождаване на главния прокурор, както и за временно отстраняване от длъжност. Вариантът е приемане на такава декларация в края на изслушването“.
„За да се развие пълноценно тази процедура, която обсъждаме, трябва да има създадена Комисия по правни въпроси, тъй като така върви процедурата по правилник. Главният прокурор първо внася доклада, след това докладът се разглежда от Комисията по правни въпроси, след това докладът се внася в пленарната зала с проекторешение на Комисията, главният прокурор има възможност да направи изложение и след това да му се задават въпроси. Това е самата процедура, разписана в правилника. Не може обаче да има обвързващо юридическо решение, което пряко да засегне статута на главния прокурор“, каза още той.
След като ВСС прие като недопустимо искането на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, остава въпросът за изготвяне на работещ механизъм за този импийчмънт. „Демократична България“ имаше предложение освобождаване на главния прокурор да се случва след гласуване от народните представители, вместо с гласуване във ВСС. „Това предложение е включено в нашия проект за конституционни промени, който внесохме в миналото Народно събрание. Още не сме го внесли в 46-тото НС, защото все още търсим подкрепа. За да го внесем, ни трябват 60 подписа – минимум толкова подписа са нужни за конституционна инициатива, а в нашата парламентарна група сме 34 души. Имаме неформални разговори с колеги да подкрепят, но това все още не е факт. Нашата убеденост е, че т. нар. процедура по импийчмънт на главния прокурор трябва да се развива пред Парламента. Това е легитимният орган, който представлява цялото общество в неговото многообразие, това е националната представителна институция и това трябва да е органът, ангажиран с процедурата по освобождаване на главния прокурор. В този смисъл са нашите конституционни предложения. Да видим дали ще получим подкрепа за това, разбира се“, обясни доц. Атанас Славов.
Той посочи и в какъв срок би могла да се приеме декларацията на Народното събрание след изслушването на главния прокурор. „Предложения за такава декларация могат да се направят след изслушването на главния прокурор. В нея максимално ясно и категорично може да се изрази общественото отношение към процеса. Все пак обаче това е опция. Такава декларация може и да не бъде приета, имайки предвид мнозинствата в Парламента. В декларациите – като политически документи, езикът може да е много по-категоричен, много по-остър, отколкото в едно решение, което само ще констатира факта на това, че докладът на главния прокурор е предаден и към него са направени някакви препоръки“, каза доц. Славов.
Той коментира и настроенията в Народното събрание относно приемането на такъв политически документ: „На база на предварителни разговори „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, ИТН и БСП бяха заявили по-скоро подкрепа за по-критични и радикални действия към главния прокурор. На тази основа може да стъпи проектът на декларация, която да съдържа по-категорични оценки“.
„Не е имало конкретни обсъждания дали да се приеме такава декларация или не, тъй като днес беше гласувано самото искане за внасяне на доклад от главния прокурор. Сега предстои да се случат няколко стъпки преди да се стигне до решение или декларация след изслушване. Вероятно утре предстои да приемем и новия Правилник на Народното събрание, така че от това ще се определят и сроковете за произнасяне. Този член 91, който споменах, е в Правилника и вероятно ще бъде преномериран. Именно този висящ процес малко забавя нещата“, завърши той.
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите