„Има нормативно задължение, когато участват в подобни акции, полицаите да носят идентификационни номера. Това задължение произтича от няколко осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. Липсата на идентификационни номера ме кара да мисля, че полицейските началници са имали причина да крият самоличността на тези бандити в униформи. Наричам ги така, защото това, което видяхме не са регламентирани в закона и в подзаконовите актове действия на полицаи. Това са действия на мутри, носещи някои полицейски атрибути и символи“.
Това каза в интервю за ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Свързахме се с него, за да говорим за полицейското насилие, видяно във видеозаписа, който беше показан в петък от временната парламентарна комисия за разследване на полицейското насилие, от позицията му на правозащитник и адвокат.
„Важно е да акцентираме, че това не беше насилие спрямо хора, които се държат агресивно. Завчера Ангел Джамбазки за пореден път говореше глупости, че полицаите са били атакувани. Ние видяхме, че в случая са малтретирани хора с белезници, които са приведени в безпомощно състояние и за които няма никакви данни, че точно те са били агресивни спрямо полицията. Те просто са били на грешното място в грешното време. Всичко това обосновава и прави вероятни предложенията, които миналото лято бяха застъпени широко, че паралелно с полицаите в погрома на протестите са участвали биячи от охранителни фирми и от Бюрото за защита на Гешев. Тогава бяха заснети доста нетипични за полицаите атрибути – татуировки, бради, нехарактерни за истинските полицаи.
Не бих се учудил, ако се проведе наистина независимо разследване – независимо и от прокуратурата, тъй като е очевидно, че тя в този момент ще цели прикриване на престъпниците, а не разкриването и наказването им, това независимо разследване да докаже и такива данни. Нищо чудно, че полицейските началници твърдят противното. Ако се докаже, че те са допуснали тази бруталност да бъде осъществявана от паравоенни формирования, това за тях би било много по-тежко престъпление, отколкото неупражненият ефективен контрол над техни служители“, каза още той.
„Въпросите са много. Включително и това защо са повдигнати обвинения спрямо само четирима полицаи – според изнесените от прокуратурата вчера данни, след като всички видяхме поне дузина садисти с униформи, които се гавреха и с момичето, което беше хвърлено на кладата с труповете, и с останалите задържани“, допълни адв. Екимджиев.
„Ужасен бях от тези кадри, защото на мен това ми напомняше кадри от масовите гробове в концлагерите, където така хвърлят концлагеристите, а след това ги избиват в траповете. Тази техника е проява на нечовешко и унизително третиране, което е абсолютно забранено като способ. Използвам думата „абсолютно“ в юридическия ѝ смисъл, което означава при никакви обстоятелства. Дори в условия на война, когато е позволено да бъде отнеман човешки живот – войниците се стрелят един друг, сражават се армии, не е допустимо, когато си пленил един човек, когато той е лишен от възможност за съпротива, ти да се държиш по такъв начин, който сломява неговото човешко достойнство и прекършва волята му. Това третиране е недопустимо дори спрямо военнопленници по време на война, камо ли при протести, които са израз на конституционното право на протест и изразяване срещу корумпирана и деградирала власт“, категоричен беше той.
На въпроса дали има решения на Европейския съд по правата на човека, които се отнасят до подобни ситуации, той отговори: „Има множество решения в практиката на Европейския съд в подобни случаи, включително конкретно срещу България, въпреки че са с по-друг тип полицейско насилие. Има решение за онези полицейски акции от 2009-2010 година, с които Цветан Цветанов много се гордееше –когато по тъмна доба бяха атакувани спящи хора и автомати с лазерни мерници бяха насочвани към спящите им жени и деца. Дори преди това има решение за буквалното изпепеляване с гранатомети на Тодор Димов – Чакъра. Тази операция беше ръководена лично от Бойко Борисов. Тогава той беше главен секретар на МВР и беше разпоредил, за да не мръзнат полицаите, да стрелят с гранатомети“.
„Виждаме генезиса на този мутренски стереотип, на това обезценяване на човешкия живот и достойнство – как тръгва от времето, когато бившата мутра Борисов е главен секретар и разпорежда за свое удобство да бъде изпепелен с гранатомети Тодор Димов – Чакъра, след това дясната му ръка Цветанов, който показваше по телевизията полуголи хора в операции, наречени с нелепи имена като „Медузи“ и т.н. Съвсем естествено е това, като манталитет, като пример, който идва от най-горе, да се възпроизвежда и да се имитира от по-ниските нива на полицейските началници. Не бих изключил, защото не е тайна, че почти всяка власт – за ГЕРБ със сигурност, назначава себеподобни свои доверени хора и протежета на ключови места в институциите, те просто да са обучени и инструктирани да действат по този начин. Една улична мутра не разбира от друго, различно от сила и разпределяне на териториите и пазарите на влияние“, смята още адв. Екимджиев.
Разговорът премина към исканото изслушване на Иван Гешев в Народното събрание по казуса с полицейското насилие на 10 юли и действията, предприети от прокуратурата спрямо полицейските служители, които виждаме във видеото. Въпросното изслушване според Гешев „би било нарушение на разделението на властите“.
„На Гешев му е много удобно, когато му изнася, да се хваща за Конституцията, както би се хванал за кобура в други ситуации“, коментира адв. Екимджиев. „Припомням също, че при встъпването си в длъжност Гешев беше заявил, че е противник на принципа за разделение на властите и предпочита взаимодействие между властите. Нека сега приеме искането на парламента за изслушването му като необходимо взаимодействие на властите в една демократична държава", добави той.
„Ако живеехме действително в една правова държава с разделение на властите и без реална причина парламентът се опитваше да контролира прокуратурата в легитимните ѝ опити да се бори с наркотрафик, с мафия, с организирана престъпност, да – тогава това би било нарушаване на Конституцията и на разделението на властите. В ситуация като нашата обаче, когато прокуратурата е завладяна от бандите, които не изпълняват конституционните си задължения и почти ежедневно ръководителят на прокуратурата мачка и се гаври с Конституцията и продава независимостта на прокуратурата като магистрална проститутка - визирам и случаите с изнесените записи със СРС-та, и нарушаването на презумпцията за невиновност, която е конституционно право, тогава парламентарната република има право на самозащита“, каза още той.
„Когато съдебната система се оказва неефикасна да се изчисти от този цирей – визирам безпомощността на Висшия съдебен съвет и отказа да се занимава с предложението на правосъдния министър за отстраняване на Гешев, парламентът, където са представителите на суверена, не може просто да стои със скръстени ръце и да се кръсти пред принципите на правото и разделението на властите. Не може да се говори за разделение на властите, когато една от властите е узурпирана от бандити. Парламентарната република, чрез Народното събрание, има право на някаква форма на самозащита. Да, тази самозащита не може да бъде особено ефективна. Тя не може да стигне дотам да разпореди арест на главния прокурор, за да бъде доведен той принудително. Народните представители, които представляват суверена, са длъжни да предприемат някакви легитимни мерки за защита на Републиката и Конституцията, когато тя е поругавана по такъв начин от главния прокурор“, обясни адв. Екимджиев.
„Ако живеехме в истинска правова държава, това изслушване би било проблем с Конституцията и в разделението на властите. В българските реалности обаче, с които ние сме длъжни да се съобразяваме, бездействието на парламента в такава ситуация би било престъпно и би означавало толериране на бандитския ред на прокуратурата“, обобщи той и допълни: „Видяхме например през историята на „Осемте джуджета“ как висши прокурори действат буквално като пирати, как нелегитимното и противоконституционно Бюро за защита нахлу в Президентството и застраши суверенитета на държавния глава. Кой трябва да реагира в тази ситуация? Да стоим и да гледаме? След като хората се вдигнаха и изявиха своята воля за сваляне на това управление на прокуратурата, опасно за обществения ред и държавността, техните представители нямат право на различна позиция“, категоричен беше той.
Адв. Екимджиев обясни още какви биха били наказанията за полицейско насилие като видяното в кадрите, разпространени в петък. „Това са тежки престъпления, извършени от хора с униформи. Тук категорично не говорим за някакви леки телесни повреди. Категорично може да се говори за незаконно лишаване от свобода, което е престъпление по член 142 от Наказателния кодекс или принуда по член 143. Спокойно дори може да се твърди, че това са хулигански действия от страна на полицаите, защото те демонстрират неуважение към правовия ред, към обществения морал, към етичните правила на полицейската професия, те руинират представата ни за държавност и за поведение на представители на държавата. Тези хора би следвало незабавно да бъдат арестувани, би трябвало да бъдат разследвани и справедливо наказани с максималната строгост на закона“, каза той.
„Ако се установи, че те са прикривани от началниците си или пък – не дай си Боже, са получили инструкции да действат така, то тези престъпления са извършени в съучастие. Тоест трябва да отговарят и съответните полицейски началници, може да се стигне до нива министър и главен секретар, в зависимост от установените факти“, посочи още той.
„Ключов обаче е въпросът за отговорността на наблюдаващите прокурори. Има престъпление по член 288, което е прикриване на престъпление от страна на разследващ орган – тоест когато се улеснява осуетяването на наказателно преследване. Това е типично престъпление срещу правосъдието. Факт е, че за 13 месеца не са внесени обвинителни актове и не са повдигнати обвинения срещу част от полицаите, които видяхме, че участват в тези изтезания. Ние видяхме поне 10-12 души, пряко замесени в този инцидент – вероятно са много повече, а знаем, че са обвинени четирима. Въпросът е защо останалите не са обвинени и достатъчно ли е да получат някакво служебно мъмрене, след като пред очите на наблюдаващите прокурори са видеозаписите, от които се виждат извършени тежки престъпления“, смята адвокатът.
„Крайно време е да бъде осъден прокурор за този тип чадър, който се поставя – за отказ от преследване на престъпление. Българската конституция дава тези почти неограничени права на прокуратурата със законодателната идея, че прокуратурата служебно е длъжна да разследва всяко престъпление и да не прикрива престъпления в никакъв случай. Прокуратурата няма право да преценява дали, срещу кого и какво ще прави, както още в предизборните си патетични речи Гешев обясняваше как ще преследва Иво Прокопиев и кръга „Капитал“ и как няма да си стъжнява живота с разследване на Бойко Борисов. Прокуратурата на България няма право на тази субективна преценка. Винаги, когато има данни за престъпление, тя трябва еднакво и равно да прилага закона спрямо всички. Фактическият отказ за прилагане на закона 13 месеца трябва да породи наказателно преследване спрямо наблюдаващите прокурори“, завърши темата адв. Михаил Екимджиев.
В края на разговора той коментира още казуса с канадското гражданство на служебния министър на икономиката Кирил Петков. „След като той е направил всичко, което зависи от него, той не може да задължи Канада - другата държава, кога и в какъв срок да издаде акт. Този проблем не е само конституционен, той има и правозащитна гледна точка. Представете си, че сте български гражданин и правите добросъвестно всичко, което зависи от Вас, искайки от Канада например да Ви освободи от гражданство. По някаква причина другата държава не действа. Нито Вие, нито Господ може да я задължи нито за месец, нито за година, нито за 10 години да отговори на искането. Хипотетично трябва да мълчим през цялото това време. Представете си, че искането е отправено не към Канада, а към Афганистан - кой ще задължи талибаните да издадат това писмо? Достатъчно е Кирил Петков към момента на встъпването си като министър да е предприел зависещите от него действия. Тъй като той няма контрол върху това дали и кога ще се произнесе тази държава, тъй като никой не може да да я принуди да направи това и няма срок, в който тя трябва да се произнесе, с това би следвало казусът да приключи. Важно е, че неговата добросъвестност е факт, както и това, че той е направил необходимото от своя страна", каза адв. Екимджиев.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.