Абсолютно вярно е, че има такъв народ. Има такава държава, има такъв протест, има такава промяна, има такава нормалност. Честност и принципност. Ето какви:
Провеждат се протести срещу дългогодишен корумпиран тиран. Хиляди хора изпълват площадите. Лозунгите са: „Долу тирана!“, „Не на корупцията!“, „Искаме нормалност!“, „Промяна!“ „Не на свинщините!“, „Да направим демокрацията си нормална!“. Протестиращите са искрени – искрено си мислят, че искат това, което са написали на плакатите.
Площадът побеждава. Тиранът пада. Политици от протеста поемат властта. В най-ключовата агенция за шеф е назначен културист. Специален човек. А и агенцията си е наистина специална – данъци, приходи, мита, акцизи, ревизии... Всичко минава през нея, Специалния държи ключовете за паричните ад и рай на държавата.
Културизмът е само естетичски проблем. Въобще не е. Оказва се, че този човек, в качеството си на бизнесмен няколко години по-рано, е продал на „муле“ своя задлъжняла фирма. Дълговете – 1.5 млн. лв., са натрупани преди той да влезе във фирмата. Но е подписал ревизионен акт 20 дни преди да я продаде – знаел е за борчовете. „Мулето“ е малоимотно лице. Имаме обичайна тарикатска схема за прехвърляне на дългове към бездомник – тарикатът е на чисто, бездомникът няма да ги върне, ощетен е този, комуто парите се дължат. А се дължат на държавата – на същата тази агенция, оглавена после от същия бизнесмен. От хиляди служители в агенцията се иска да борят практиките, които ръководителят им е реализирал.
Този специален човек е назначен конкретно от министър. Първоначално всички в държавата си мислят, че е станала грешка. Но не! Министърът най-спокойно обяснява, че вярва в Специалния, нищо нередно не е направил. Пък и, наистина е специален, защото „работи добре със западните партньори“. Друг един министър, много близък до колегата си, казва, че също отдавна познава Специалния – и също много му вярва.
Всичко това се случва възможно най-публично. Няма скрито-покрито. Но нито политици от победилата промяна, нито хората от площадите надигат глас срещу двамата министри, които също принадлежат на „промяната“. Всъщност, „промяната“ си има символ, топ началник – самият президент. Той е назначил министрите. И всекидневно громи корупцията, мутрите. Но има предвид единствено падналия тиран. За Специалния в най-специалната агенция си трае. Както стана ясно, на разсеяни се правят и всички ония, които пишеха на плакатите „Искаме промяна!“, „Да бъдем нормална държава“, „Не на корупцията!“, „Долу мутрите!“ и т.н.
Междувременно протестът не е могъл да излъчи стабилна дълготрайна власт. В суматохата една политическа сила, възможно най-умната, красива и също така искрена – в убедеността за собствената си уникална почтеност, предлага двамата министри, покровителстващи Специалния, за редовен мандат. Тази политическа сила се прави, че всичко със Специалния е наред. Правят се и привържениците ѝ, кресливи при всяка нередност при политическите си врагове.
Междувременно е възникнал казус. Не е публично доказано знаел ли е Специалния за дълговете, преди да продаде фирмата си. Няколко такива въпроса са адресирани в парламента до министъра покровител. Той не знае, щял да провери - разпъва класически чадър - типичен прийом на мутрите, на корупцията, на всичко гнило и отречено от протеста. В крайна сметка войнството на падналия тиран вади документ, че е знаел. Но още в същия ден става ясно, че и следващият министър ще работи със Специалния.
А има нов министър, понеже старият ще става партиец. Тече ново народно въодушевление. Същите двама министри, назначили и опънали чадър над Специалния, правят партия. Не друг, а точно те са най-харесваните политици в държавата. Същите ония хора от площадите ги боготворят. Хората не просто се правят, че цялата тази свинщина не съществува. Ами и... понасят на ръце двамата министри. Съвсем искрено считат, че двамата, и те самите, поставят начало на нормалността. Даже голяма част от тях се хвърлят на амбразурата в интернет да ги бранят. И Специалния пазят. Не съзнават, клетите, че пак всичко ще е за тяхна сметка.
Да, има такава държава, има такъв народ и протест! Има ги!
Чудя се, за какво е емблема всичко това, случващо се около Румен Спецов, Асен Василев, Кирил Петков, Румен Радев... Какъв еталон е и за хилядите тоооолкова много искрени хора по площадите. Мисля, че така промяната получи своя специален сертификат.
Искрен Вълчев/Гласове