Европейският съюз не бива да прави нови отстъпки на правителство в Лондон, което доказа, че е непостоянно, ненадеждно и двулично. Ако Брюксел все пак ги направи, това ще окуражи и още много други мошеници в Европа.
Коментар на Артър Съливан
Ден преди заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович да обяви новите предложения от страна на Брюксел, британският министър Дейвид Фрост, който отговаря за Брекзит, заяви, че всяко действие освен цялостното пренаписване на протокола, ще доведе до задействането на член 16. А той позволява на Великобритания да отмени действието на документа.
Това от своя страна би довело до разваляне на Споразумението за Брекзит между Лондон и Брюксел. А следващата логична стъпка е търговска война. ЕС не трябва да се страхува от тази перспектива. Премиерът Борис Джонсън рискува до крайност. Ако неговото твърдо про-Брекзит правителство продължи с тези игрички, ЕС трябва да каже “стига”.
Смяташе ли Борис Джонсън изобщо да спазва споразумението?
Правителството на Джонсън няма никаква легитимност да говори за Северна Ирландия. По време на кампанията за Брекзит тя почти не бе споменавана от онези, които бяха за напускане на ЕС. Самият Джонсън прояви потресаващо невежество, сравнявайки границата с Ирландия с границите между различните квартали в Лондон.
Когато Тереза Мей беше премиер, а Джонсън предприемаше различни маневри, за да заеме мястото ѝ, той успя да изманипулира наивниците от северноирландската Демократична юнионистка партия като им обеща да бъде техният спасител. Но когато постигна споразумение с ирландското правителство през 2019 г., което по-късно се превърна във въпросния протокол, регулаторната граница бе поставена в Ирландско море. Решение, което от гледна точка на юнионистите бе далеч по-нежелано от онова, което Мей беше предложила, и което Джонсън драматично отхвърли.
Съмнително е дали британският премиер изобщо е планирал да се придържа към споразумението. Последиците от Брекзит започват да нанасят щети на Великобритания. Големият недостиг на работна ръка и кризата с горивото причиниха сериозни поражения. На фона на това развитие превръщането на протокола в основно бойно поле на продължаваща “битка” с ЕС е полезна тактика за отклоняване на вниманието. Представянето на Европейския съюз като бюрократична и неспособна на компромиси структура се приема добре от избирателите.
И най-важното – то поставя ЕС в ролята на виновник. Защото колкото и зле да изглежда ситуацията след Брекзит, Лондон неизменно вижда проблема в ЕС, а не в самия Брекзит.
Лондон очевидно не се интересува от Северна Ирландия
Недоволството на правителството в Лондон няма нищо общо със Северна Ирландия. Защото то отдавна е демонстрирало, че нито разбира, нито се интересува от положението в Северна Ирландия и от това как Брекзит наруши тамошното крехко равновесие.
ЕС също е допускал грешки, най-лошата от които е решението да задейства член 16-ти по време на спора за ваксините по-рано тази година. Решение, което беше отменено веднага след ужасената реакция на ирландското правителство.
Готовността на ЕС да промени Протокола за Северна Ирландия също е знак, че той е неефективен, макар че Великобритания не предприе никакви стъпки, за да може той да заработи. И все пак Шефчович направи нещо, което Джонсън и компания не успяха: ангажира се с проблемите на хората в Северна Ирландия. Предложените промени за облекчаване на трафика от стоки чрез намаляване на бюрокрацията бяха плод на обширни консултации и се приветстваха от бизнеса.
ЕС не може да си позволи повече отстъпки
Европейският съюз не може да си позволи повече отстъпки, защото те биха означавали сериозен риск за мястото на Ирландия в общия пазар. И биха се отразили фатално върху репутацията на ЕС като защитник на интересите на своите страни членки.
Брюксел не бива да прави нови отстъпки пред правителство в Лондон, което доказа, че е непостоянно, ненадеждно и двулично. Ако ЕС все пак ги направи, това ще окуражи много други мошеници в Европа.
Проблемът не е в протокола, нито в ЕС, нито в Ирландия. Проблемът е в самия Брекзит. Тези, които подкрепяха оттеглянето на Великобритания от Общността, никога няма да признаят това, но ЕС не бива да им помага да отричат реалността.