Как стана така, че най-харесваната страна от Източна Европа, се превърна в заплаха за европейския съюз? Спорът по десетки и повече разлики не е от днес. Като се започне от проамериканската външна политика и се стигне до антируската истерия, поляците не се вслушаха никога в мнението на Брюксел. Вътрешната им политика по отношение на абортите, свободата на словото, енергетиката и върховенството на полската конституция над европейското законодателство, преляха чашата на търпението. Варшава никога не се съобрази с факта, че Полша е най-големият бенефициент на субсидии в ЕС.
В края на краищата не бе изненада за никой, че Европарламента гласува против даването на пари от плана за възстановяване на Варшава. За радост на поляците, Европарламента не разполага с изпълнителна власт и неговото мнение ще бъде обсъдено от другите европейски институции в близките дни до окончателно взимане на решение. По предварителни изчисления, Полша трябваше да получи 23 милиарда чисто субсидиране и 34 милиарда кредит с много ниска лихва. Европейската комисия вече предупреди Полша, че ако продължава да не се подчинява на законите в ЕС, парите ще спрат. Ярослав Качински отговори, че няма да отстъпи.
Министър председателят на Полша не знае, че "прекален светец и Богу не е драг!", но ще го научи. Спирането на субсидиите означава, че страната с 38 милионно население е с един крак вън от Съюза. Пред Европарламента се събра група от няколко десетки поляци, които викаха колкото им глас държи: "Срам! Предатели! Пъдите ни от Европа! Значи сме добре дошли в Беларус?!" Към строгата позиция на Германия, застана почти от немай къде и Франция. Във всички войни французи и поляци са били рамо до рамо. Съседна на Полша - Чехия изглежда много загрижена да не бъде включена в групата на "непокорните" източноевропейци. Еврокомисарката Вера Йоурова предупреди: Ако не се реагира срещу Полша, Евросъюза ще се разпадне!" Във Варшава и в други големи градове започнаха манифестации срещу позицията на правителството. Проучванията показват, че само 15% от поляците са за напускане на Евросъюза.
Полската криза изтласка всички намерения за разширяване на общността и постави на дневен ред "задълбочаването" вместо приемането на нови членове. Има ли време за отстъпление в настоящия конфликт и кой ще направи първата крачка? Каквото и решение да бъде взето, то ще остави трайни следи в отношенията между останалите членове на Евросъюза. Или както казват французите: "Свободата на едните, свършва там където започва свободата на другите".