На този ден преди 55 години си отиде от живота големият български писател класик Димитър Талев. В неговите романи откриваме себе си като народ. Те са нашето себепознание. Публицистиката му е ярък пример за достойно служене на една кауза - българската кауза в Македония. Животът му е поука за всички нас.
Това коментира във "Фейсбук" Александър Йорданов.
По времето, когато в писателя зрее замисълът за "Железният светилник", той пише разкази със сюжети от "чужд" живот. Открива ги в Италия, Унгария, Франция.. Вълнува го загадката на непознати нрави и душевност. Затова и успехът на класическата Талева тетралогия е заключен и в неговите отпътувания от родната земя. Защото именно те му разкриват истината, че за да се разбере "родното", то трябва да се открие като "непознато", като срещано за първи път с цялата магия на неизвестността, която следва от това откритие. Затова и героите на Талев са изключителни хора, те са нашето национално откровение.
Днес близо два милиона наши сънародници живеят далеч от България. Те ни виждат с други очи. Чрез горчивия или сладък опит и познание на "чуждото". За тях нашите днешни политически любови и омрази са като рани по тялото на отечеството ни. Аз вярвам, че те обичат и страдат за България. Но мнозина от тях на избори гласуват грешно.
Изгубили са се в "превода", вярват на пропагандните лъжи. Политиците ги съветват да се върнат в България. И някои се върнаха. И дори се хвърлиха в политиката или по-скоро ги монтираха в нея. Монтираните лесно се разпознават: те веднага правят проект за "промяна" и са готови сладко да лъжат и мажат. Като новият захаросан от медиите нашенец, завърнал се у нас от далечна Канада и много скоро превърнал се в нарицателен пример за шмекеруване в политиката, за каквото Димитър Талев пише още през 1934 г. Нека да прочетем тези му размисли и да се опитаме да вникнем в тях:
"Управници, политици, общественици, интелигенция- всичко потъна в безизходно безредие. Партии, крила, групи, кръгове, нови идеологии, нови теории, учения, секти - пълна безпътица.
И в цялата тая мътилка гъмжи една тъмна паплач от шмекери и лицемери- дошло е сгодно време за тях. В мъчителна лутаница ние намразихме сами себе си. Търсим злото в себе си – обвиняваме сами себе си . В мъчително самоизяждане и себененавистничество ние ослепяхме и не виждаме истината..."
И големият наш писател съветва:
"Да разкъсаме тая мрежа, в която сами се оплитаме, за да се отворят очите ни и да видим, че не враговете ни са толкова страшни, колкото сме страшни сами за себе си. Това е простата и жестока истина в нашата национална трагедия, това е белегът на нашата народна съдба."
Това е истината. Ние, българите, сме врагове сами на себе си. Склонни сме да си затваряме очите за успехите, за доброто, да отхвърляме разумното управление и да гоним филанкишията, служейки на илюзии, пробутвани ни тарикатски от шарлатани на "промяната". И затова сме на това дередже. И не помръдваме от него. С "помощта" на погрешно гласувалите за "партии на промяната" българи в чужбина, хаосът дойде и у нас.
Кризата е тотална и във всички сфери. И тя ни удари само за няколко месеца управление на президента Радев и неговите две служебни правителства. Но депутатите от "партиите на промяната" осигуряваха комфорта на Радевите министри правейки им реклама в последните два парламента. И злото набираше сили. Но има надежда.
И тя е, че все повече българи, включително и тези които живеят далеч от родината, осъзнават, че са сгрешили, когато са се предоверили на думите за "промяна" на новоизлюпени "политици", измамници. Това е положителен знак, че имаме възможности като народ да се върнем към нормалността, към добрия живот. Да, може би искаме още и още по-добър живот. Но това се постига с постепенни еволюционни промени, а не с псевдореволюционни лозунги и политическо шашмаджийство, каквото от половин година ни се прилага активно.
Поклон пред паметта на вечния Димитър Талев!