На 19 октомври със своя заповед министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров въведе необходимостта от притежание на “зелен сертификат” след ваксинация или преболедуване на Covid-19 за посещение на редица обществени места. Очаквано, мненията относно тази мярка са поляризирани.
От едната страна са хората, които подкрепят ваксинацията, призовават към нея, като голяма част от тях притежават въпросния документ. От другата страна са хората, които отказват да се ваксинират и ще се сдобиват със “зелени сертификати” чрез тестване за Codid-19 на кратки периоди. От трета страна обаче са тези, за които ваксинацията против коронавируса е противопоказна. От четвърта - децата и учениците, които поне засега изглежда, че ще се върнат в училище, като бъдат тествани два пъти седмично.
Какво се случва с правата ни - нарушени ли са те от мярката на зеления сертификат, каква е съдебната практика при казуси, свързани с ваксинация, как е редно учениците да се върнат в класната стая и кой всъщност трябва да следи за спазване на противоепидемичните мерки - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с адв. Петромир Кънчев, председател на Управителния съвет на Фондация “Надежда за малките”, член на Инициатива “Правосъдие за всеки” и водещ на подкаста на ИПВ.
Разговора ни с адв. Петромир Кънчев четете в следващите редове:
- Адв. Кънчев, според Вас зелените сертификати ограничават ли нашите права или обратното - дават ни права?
- Като гражданин, считам, че те не ограничават правата ни. Ние имаме избор да предпочетем да придобием зелен сертификат или да се възползваме от правото си да бъдем тествани и да използваме същите намалени ограничения.
Съдът в Страсбург (б.р. Европейският съд по правата на човека) още през април месец се произнесе със свое решение, че задължителната ваксинация, която е условие да получиш зелен сертификат, не нарушава правото на личен живот, защитено от Член 8 от Европейската конвенция за защитата на правата на човека. Считам, че при наличие на избор, не може да се говори за дискриминация, въпреки че имаме решение на Комисията за защита от дискриминация.
Това решение обаче касае много малка група от хора, които можем да кажем, че са истински дискриминирани. Това са хората, които имат противопоказност от ваксиниране. Те наистина нямат избор, защото не могат да се ваксинират, а в същото време тестовете все още са платени. За съжаление. Това е един голям проблем, който считам, че правителството така и не реши - как за тази група хора, които са наистина дискриминирани, да има безплатни тестове, които да са достъпни не само финансово, но и да са навсякъде, където хората имат нужда да ги използват.
- Това беше позицията Ви като гражданин. Какво смятате като юрист - можем ли да говорим за пропорционално ограничаване на правата?
- Ако говорим за йерархията на правата, считам, че правото на живот и на здраве стои над всяко друго право. С цел неговото гарантиране, в историята съдебната практика на Върховния административен съд у нас по повод други ваксини, но и на други съдилища, е, че с цел да се гарантира правото на живот и на здраве, се допуска временно и частично, но ясно определено ограничаване на други права.
Чисто юридически заповедта на министъра на здравеопазването такава, каквато е в момента, има слабости. Те обаче не са чисто юридически, не са на плоскостта на ограничаването на правата, а са по-скоро процесуални - начинът, по който беше установено от днес за утре без да се проведе кампания, без да се предоставят безплатни тестове, спряха се децата от училища без да е необходимо и при положение, че те също могат да бъдат тествани. В други страни това тестване е практика за учащите. Като юрист не считам, че има ограничаване на човешките права обаче. Ако има такива ограничения, те са законово допустими и са се правели и в миналото.
- Споменахте няколко решения на български съдилища. Значи ли това, че подобни въпроси, свързани с ваксинация, вече са решавани и имат своята съдебна практика?
- Да, в миналото Върховния административен съд (ВАС) се е произнасял по жалби на граждани за недопускане на техни деца в детски градини, когато децата не са имунизирани с пълния ваксинационен календар, тоест със задължителните ваксини. Тогава ВАС се е произнесъл в посока, че такова недопускане на деца до детски градини не е противозаконно. Това решение се мотивира с опазването на здравето на тези деца, които имат ваксини и които посещават редовно детска градина.
Доколкото знам, в миналото ВАС се е произнасял два пъти по отношение на ваксинацията. Настоящата ситуация не е прецедент, а е нещо, което е съществувало в миналото. Разбира се, като контрапункт тук винаги се казва, че тези ваксини са нови, че не са завършили своя цикъл на одобрени и т.н., но това е чисто медицински проблем и въпрос на друга регулация. Не е на плоскостта на нашите права и правото ни на достъп до услуги.
- Няколко политически формации заявиха, че ще обжалват заповедта за зелените сертификати - според Вас дали същата съдебна практика ще се повтори?
- Те ще обжалват и зная, че жалбите са много. Не съм се фокусирал върху тяхното съдържание, но една част от аргументите са, че в този нормативен акт, който е задължителен за всички, не е спазена процедура от Административнопроцесуалния кодекс. Можем да кажем, че това е налице.
Други аргументи са, че има нарушаване на права. Когато става въпрос за лица, които нямат право на избор по здравословни причини и наистина е налице дискриминация, те могат да претендират такива права. Там обаче ти трябва да докажеш, че ти си такъв и че имаш правен интерес. Това е много малка група хора и считам, че до произнасянето на съда, правителството би могло да отреагира и наистина да предостави необходимите безплатни тестове.
Ограничението на зеления сертификат в момента не е за ползването на насъщни услуги - хранителни стоки, аптеки, медицински центрове, градски транспорт. За тях нямаме необходимост от зелен сертификат. Ако искаме да посетим място за развлечение - мол, кино, театър, такъв зелен сертификат се изисква. Това обаче не са посещения на места от първа необходимост. Освен че не са от първа необходимост, другото им качество е, че са най-населени. В един мол има много повече хора, отколкото в една болница или в един трамвай. Хората са много повече, съответно рискът е много по-голям. Нормално е там да се изисква някакъв филтър, какъвто е зеленият сертификат.
- Това ли е решението в случая - безплатно тестване, което да е масово, достъпно, включително логистично достъпно?
- Това е начинът да преборим обвинението, че е налице дискриминация. Аз считам, че безплатни тестове са необходими за две групи хора. Първата група е от хората, които имат противопоказания да се ваксинират - на фона на останалите това е много малка група. Втората група хора, за които си струва да се помисли да има безплатни тестове и те да са на разположение навсякъде, е за работещите, за да се осигури достъпът до работното място.
Не следва някой, за да положи труд - полагането на труд и изхранването на себе си и семейството си също са права, да се налага да си плаща. Когато става въпрос за правото на труд, тези хора също следва да имат право на безплатни тестове. Това е нещо, което правителството може да реши, както се ангажира да реши въпроса с малките деца, които ще бъдат върнати в училище, след като бъдат предоставени безплатни тестове два пъти седмично. Решение има.
Имайте предвид също, че тестване се налага само в частния сектор. Нарочно попитах и получих отговор, че в държавната администрация никой не тества държавните служители, за да ходят на работа в закрити помещения. Считам, че това е форма на дискриминация спрямо частния сектор. Ако мерките се прилагат еднакво, те трябва да се прилагат както в частните фирми, така и в държавната администрация. Достъпът до работното място трябва да е еднакъв.
- Кой според Вас е най-добрият начин на връщане на най-малките ученици в училище - питам и в качеството Ви на един от основателите на фондация “Надежда за малките”, която работи именно с деца?
- И като родител също - аз имам дете, което в момента е в първи клас. Ние до обяд учим заедно и пишем домашни, а след това ходим на работа, тоест този въпрос пряко ме засяга. Нека да разделим децата на две групи - най-малките от 1-4. клас и по-големите от 5-12. Считам, че децата от 1-4. клас следва да бъдат върнати в класните стаи. Децата в детските градини бяха оставени, за да могат родителите да работят. Ако децата от тази група малки ученици от 1-4. клас са вкъщи, родителите също трябва да останат вкъщи, защото те не могат да бъдат сами - и децата имат такава необходимост, има и законова забрана те да не бъдат оставяни сами. Децата от 1-4. клас трябва да се върнат в училище, особено ако те са сами в училищните сгради.
Представете си едно голямо училище и вътре са само децата от 1-4. клас. Те могат да учат в по един кабинет на всеки етаж, с голяма дистанция между тях, времето позволява прозорците все още да са отворени. Тоест могат да се вземат абсолютно всички мерки тези деца да бъдат в безопасност, като на входа се извършва тестване с т. нар. тестове тип “близалки”. Прочетох, че много родители имат съмнения по отношение на съдържанието на тези “близалки”, които ще се използват като тестове. Когато влезете в една аптека, има редица тестове и медикаменти, към които също можем да бъдем резервирани по отношение на децата си. Това е просто един вид тест.
За по-големите ученици считам, че не е налице необходимостта от родителско присъствие. Също така децата са във възраст, в която много по-лесно могат технически да се справят с устройствата. В момента всеки има мобилен телефон, таблет или компютър. Там, където няма - поне в училището на моята дъщеря, са предоставени служебни и те могат да ги използват. Образователната система е една от системите, които като че ли най-адекватно се справят. В момента тя може да си позволи да върне част от децата в училище, а другите да останат онлайн.
- Споменахте мерките, които може и трябва да се вземат в училищата при връщането на най-малките ученици. Смятате ли обаче, че спазването на тези мерки - и в училищата, и извън тях, е ефективно?
- В повечето случаи децата в училище, дори да заболеят, прекарват болестта почти безсимптомно. Броят на заболелите е доста по-малък на фона на други места. Действително учителите и училищните ръководства следят за спазването на мерките. Предвижда се и въвеждане на още един ред мерки - на входа на училището, когато децата се тестват два пъти седмично. Отделно, в клас те стоят без маски, но в междучасията стоят с маски. Считам, че мерките сравнително са се спазвали в училищата.
Това, което имам като наблюдения в София и другите големи градове, на обществени места мерките се спазват - в градския транспорт, в съда и т.н. В съда и в коридорите, и по време на съдебните заседания, и когато говорим, ние сме винаги с маски, имаме прозрачни пластмасови заграждения, спазва се голяма дистанция. На много места в държавната администрация е по същия начин. Само че, когато отидете в по-малките градове, там абсолютно не се спазват никакви мерки. Виждам голяма разлика в спазването на мерките от нас, хората, гражданите, между по-малките населени места и по-големите, където има по-голям контрол.
Според мен нещото, което липсва, е гражданското самосъзнание. Това е нещото, което обаче го има в Дания, в Нидерландия, в Южна Корея и в други държави, където нивата на заболеваемост са сходни на нашите по заразяване, но болниците са празни, смъртните случаи са изключително малко на брой.
- Специално в Дания противоепидемичните мерки също са доста по-свободни, нали така?
- Така е. В Дания от септември месец няма ограничения, няма необходимост от маски, от дистанция, хората ходят абсолютно свободно навсякъде, заведенията са отворени при пълен капацитет от 100%, същото е и в обществените сгради и места. Вече цял месец са така. Тоест там тезата “изчакайте и ще видите какво ще стане скоро” засега не сработва. Там продължават да имат изключително ниска натовареност на болниците и изключително ниска смъртност на случаи от Covid-19. Но там хората решиха въпроса сами - когато някой вървеше по улиците без маска, друг го спираше и му казваше “моля, сложете си маска”. В Дания вече не се носят маски. Много бих се радвал този сценарий да се случи и на България.
---
Според данните на здравните власти в Дания към 26 октомври 2021 година процентът на напълно ваксинирате датчани в 85,68%.