Най-голямата лъжа е висока близо 40 метра и се намира в Княжеската градина в центъра на София. Създадена е десетина години, след като съветските войски окупират България. Най-голямата лъжа и до днес продължава да стърчи грозно в центъра на красивата българска столица, напомняйки мита за освободителката.
Върху Паметника на Съветската армия в София е изписано „На съветската армия освободителка от признателния български народ”. А шмайзерът на съветския войник, вдигнат над главата на българска майка с дете, гротескно прокламира благодарността на българския народ към „освободителите”. Но преди да отговорим на въпроса от какво ни освобождава Червената армия през 1944 година, нека първо си зададем въпроса защо този паметник и до днес е толкова важен за Русия.
Защо този паметник е толкова важен за Русия?
Макар монументът и земята да са българска собственост, Русия продължава да ги разглежда като свои. Наскоро стана ясно, че бившият областен управител Николай Пехливанов (от „Атака”) е предложил България да подари на Москва паметника за безвъзмездно ползване. Руският посланик е поискал да финансира капитален ремонт на паметника, срещу което той да му се прехвърли за безсрочно и безвъзмездно ползване с прилежащия парцел. Предложението удря на камък.
През годините Русия често се намесва във вътрешните дела на България, призовавайки за затвор за лица, които изрисуват паметника. През 2014 година български граждани изразиха солидарност с Украйна, изписвайки „Слава Україні”, а при друг случай ръцете на съветските войници бяха оцветени в кърваво червено. Тези политически послания очевидно не се харесват на тоталитарна Русия, защото поставят под въпрос мита за миролюбивата освободителка.
Окупаторският паметник в центъра на София е важен за Москва, защото символизира влиянието на Кремъл и до днес в българския политически и обществен живот. България направи своя съдбоносен избор, влизайки в НАТО и ЕС, но Русия и до днес извършва зловредни действия, застрашаващи националната сигурност на страната ни. Владимир Путин често използва в Русия добре познатия си прийом да отклонява вниманието на гражданите от настоящата им безизходица, връщайки се назад към миналото и припомняйки славните битки във Великата отечествена война. Дори руснаците да няма какво да сложат на масата си, то в съзнанието им Русия ще е най-великата страна в света. Паметникът на Съветската армия в София носталгично внушава благодарност към освободителката. Но от какво ни освобождава Червената армия?
От какво ни освобождава Червената армия през 1944?
Съветските войски освобождават България от нейните финансови ресурси, бъдеще и интелигенция. СССР налага тежки икономически и финансови условия на България, въпреки че страната ни не воюва срещу Червената армия. Колосална е сумата на разходите по участието на България във войната срещу Хитлеристка Германия (в заключителната фаза на ВСВ) – 133 280 719 447 лева. По време на окупацията на Червената армия България е подложена на тотален и несправедлив грабеж, а мнозина са избити. Съветският съюз не гледа на България като на съюзник, а като на плячка. Най-разорително за българското стопанство е задължението българската държава да предоставя парични средства, стоки и услуги на Съветското главно командване. В Съглашението за примирие не са уточнени мотивите за това искане, нито сроковете докога България ще обслужва окупатора.
Нахлуването на съветските войници обрича България на пълен икономически провал и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. България губи своята независимост, а очакванията, че след май 1945 година непосилните за страната ни плащания ще бъдат прекратени, не се оправдават. България заплаща колосалните 38 935 523 344 лева на Съюзната контролна комисия, изцяло под съветски контрол, по тежките и неоправдани задължения към окупатора. Тази сума, цитирана от БНБ, е само за периода от октомври 1944 до май 1945 г., когато се изпълняват точките по Примирието. Предаването на огромни количества продукти на съветските войски силно намалява предлагането на стоки на вътрешния пазар и по този начин държавата осъществява политика на принудително ограничаване на потреблението. Освен това съветската армия изнася без опис от България много архиви и документи. Много българи и понастоящем не осъзнават истинския смисъл на случилото се с България през втората половина на миналия век. Съветската агресия до ден-днешен не е получила своето истинско наименование.
Българският народ и до днес трябва да е признателен на Русия за националната катастрофа, в която вкарва страната ни и която продължава половин век. А Паметникът на Съветската армия в София, докато не бъде съборен или преместен другаде, ще ни напомня за пропилените идеали и мечти на поколения българи.