Ако в хубавия летен ден болният за власт чичка не беше изпратил хора на прокуратурата в Президентството... Или ако поне онези бяха арестували съветниците, разполагайки с неопровержими доказателства за вината им... Всичко щеше да е друго. Но кашата се получи гадна и гореща и ще я преглъщаме ние, а не забъркалите я фигуранти. На тях какво им е?... Единия, чиновник, заемащ ненужна длъжност, го превърнаха в герой - поредната последна наша надежда говежда. Неговият опонент, обожаван от мисирките, също преживява нелошо.
По силата на обстоятелствата тези особи бяха въвлечени в общо дело и макар да не се понасят един друг, те съумяха да го приключат успешно. Задушиха, направо омаймунчиха протеста срещу системата. По живо, по здраво изпроводиха Черепа в изгнание, отнемайки му възможността да се меси пряко в икономиката и политиката. Разрешиха спора между мафиотските кланове. Преразпределиха активи със стратегическо значение за псевдодържавата. Външните и вътрешните опасности за собствениците на територията BG, бяха премахнати и създадената от тях уродлива структура на управление оцеля.
Ала да се върнем към тъмните балкански субекти – герои на настоящия текст. Приличат ли си те? Или напротив?
И двамата са рожби на времето. В нормални условия те не биха могли да надскочат себе си и да заемат своите сегашни високи постове. Но след преврата през 1989 год. обществото остана без защита, лиши се дори от инстинкта за самосъхранение.
Докато този събираше рекет и паркираше колите на шефовете си, онзи престъпи офицерската клетва да отбранява народната република и отиде да служи на нашите врагове, вербуваха го. А предателството е особено нещо, извършиш ли го веднъж, оставаш изменник завинаги – и в личния, и в професионалния живот.
Лично на мен почва да ми се гади, щом чуя, че еди кой си военен заема важен пост. Хората, които допуснаха разбиването на държавата, нямат чест и задръжки.
Единият паркетен генерал допусна подопечните му структури за сигурност да бъдат оглавени от хора със сложна житейска съдба, братки от бурната младост. Другият, нали остана без самолети, врътна перка на опашката си и почна да се изявява като триморска русалка на повикване.
И двамцата са измекяри на Херовица. Вярно, онзи май вече не я забавлява толкова, но жената може да я разберем – тук тя разполага с богат избор от подлоги.
Бившият пожарникар е окръжен от не особено надарени, но послушни кадри. С желязна хватка той държи партийните структури и паричните потоци.
Набеденият за масон също хрантути с народни пари безбройна непотребна администрация. Там са най-вече Ентелектуалци... А тези типове, знайно е, са неблагодарни – винаги са готови да продадат своя благодетел.
Човекът, размахващ юмруче, изглежда достолепно... Но магията на привличането се изпарява, щом отвори уста. Наистина, на някои почитатели им допадат канцеларизмите, изречени с отсечен, команден глас... Ала всеки има право на лош вкус.
Чичето с джипката не се преструва на умен... Да, понякога, като го слушаш, те хваща срам... Или те обзема жал и за него, и за нас, клетите, и за погубената родина, чак ти идва да ревнеш с пълен глас... Е, Баце поне е естествен, може да го разбереш. Докато другият действа подмолно.
Онзи и този не са за харесване... Те са творение на българската действителност, бълваща вече четвърто десетилетие само отходни продукти. Незаслуженото им издигане е сигурен признак, че нямаме полза институциите, до които са се докопали.
Да, промяна е нужна. На протектората BG му е достатъчна малка колониална администрация. А почне ли някой някога да гради нова република, ще трябва да помисли за изграждането на друга властова структура. Стига да намери хора.