Пожарът и трагедията в дома за възрастни в село Рояк се затули от ужасната новина за гибелта на хората в автобуса от онзи прокълнат път.
Това коментира във "Фейсбук" Юлияна Методиева.
Ефирът се задъха пред абсолютно непоносимата гледка от останките на изпепелените тела. Нормално. Чудовищната гибел на македонските пътници, между които има и деца не може да не предизвика масов отклик на състрадание и новинарска отзивчивост.
От старческия дом в Рояк са изведени оцелелите четирийсет и няколко души. Щели да ги настанят в хотел, да са нахранени и на топло, казаха от държавата. Докато дойдат някои от близките им да си ги приберат. На тези, които нямат, ще им потърсим покрив.
Много мои приятели, включително аз самата, сме настанявали родителите си в повече или по-малко приемливи за последните дни от живота им хоспис, или старчески дом. Изповядвали сме невъзможността да ги гледаме в любимите им стаи с книги и цветя, защото…ставали опасни за себе си. Имали нужда от медицинска грижа, от лекар, който да им мери кръвното и да им слага катетър. Тънка е границата отвъд която всяко обгърнато с уж обич действие за родните ти баща и майка, се превръща в безчовечие щом си оставил чуждия да поднесе на старческите устни чашата с вода.
Клетниците от дома в Рояк изпадат като първа новина не само защото масовият гроб на "Струма" събра няколко държави да поделят вина и отговорност, а защото те са ничии. Загиналите от пожара възрастни хора във варненското село първо са изпаднали от милостта на онези, които са родили, техните синове и дъщери.
Един бойлер, едно късо съединение и животът свършва. Пожарът се разпалвал с минути защото домът се намира в преустроено училище с дървена конструкция. Представяте ли си какъв край? Далеч от сърцата на децата ти, под дървения покрив на училището, забутано някъде из Варненско.