Любка Даскалова, която ми е колкото майка, толкова и приятел, както обичам да казвам, през 70-те години на миналия век почна да си купува книги. Така в новата ни къща в Драгошиново влязоха „Железният светилник“ и „Илинден“, издание от 65-а година. Нямахме междинния том – „Преспанските камбани“ – и го разменихме за „Ругон Макарови“.
Това коментира във "Фейсбук' Георги Даскалов.
Беше по-ново издание, но по опърпано. По-късно купих „Гласовете ви чувам“, с меки корици. Стоят в библиотеката. Винаги ще стоят.
Четирилогията на Талев ми е създала представата за Македония, за македонските българи, за българската съдба. Но и разговорите вкъщи, усещането за обща кръв, за обща орисия.
Помня – в края на века с Краси Узунов – светла му памет – носихме в Охрид томовете на Талев. Четоха, плакаха, а някои и псуваха.
Македония е част от историята на България. Част от България. От нас.
(В скоби - Македония не е претенция. Е блян. За несбъднатата българска свобода. Лазар Глаушев, бидейки в свободна България, казва – и тука джандари. )
Така че – разговорът е за свободата.
Но и за България.
Върви сега разговор какво може и какво не може. Какво да дадем – и в новата - Петкова - версия – да получим.
Идва ново поколение.
За него Македония не е Македония.
А територия.
Която да усвоим.
Свързаност, коридор №8, Западните Балкани, тути кванти.
Вероятно може и така.
„Грък, а? Немам аз син да става грък“.
Гледам, слушам.
Има неща, които не се търгуват. Не са за продан.
Да. Знам. Че ще ме разкостят, че ще ми обяснят, ще ме поучат.
Добре.
Никой не е прокопсал, когато се е отказал от себе си.
Че юнак загива за народ поробен, за Македония.
Как да го махнеш.
Да го забравиш.
Не.
Да допиша. Македония не е само "най-романтичната част от българската история".
Македония е българският блян за свобода.
Се опитваме до го постигнем.
И само гледам.
За съжаление.