Напоследък забелязвам една нова епидемия, която още не е попаднала в радара на Световната здравна организация. Това обаче не я прави по-малко сериозна. Епидемията тръгва от софийските улици, преминава през повечето ни големи градове и се развъжда най-масово из паркингите на молове и хипермаркети. Става дума за епидемия от увреждания. Не сте ли ги забелязали? Няма паркинг на мол или хипермаркет, на който да не са му пълни сините места за хора с увреждания. Няма свободно синьо място из цяла София. Всичките сини места по улиците са заети от коли със сини талончета, а всички сини места по паркинги на молове и хипермаркети са заети просто от коли, без значение от наличието или отсъствието на талонче. Това коментира юристът Петър Кичашки. Той продължава още:
Явно в България се е напълнило с хора с увреждания. А ако съдим по средната цена на колите на инвалидни места (особено в моловете), явно и ударно се е повишило благосъстоянието на родните хора с увреждания. Евала! Само за месец новото правителство така вдигна пенсиите на хората с увреждания, че се почнаха едни G-класи, едни „Порше“-та, едни „Бентли“-та, ум да ти зайде. Хората с увреждания слизат от G-класата (която не може да се пригоди за човек с увреждане), отиват в марковия магазин за парцалки, харчат 2-3 хиляди лева, хапват едно суши, купуват бутилка скъпо шампанско за вкъщи и хайде обратно с колата към Драгалевци. И това само за един месец от новата власт! Хвала, ура и спорадични възгласи „Да живей!“.
Сарказмът настрана, като човек на количка, изпитвам истински ужас да ми се наложи да ида някъде с кола в София. Из целия център никога няма свободни сини места. Да намериш някое е като да спечелиш от лотарията – знаеш, че се е случвало на някои хора, просто на теб не ти се е случвало все още. Особено дразнещо е, че всъщност ако на тези места наистина паркираха хора с увреждания, то щяхме да ги виждаме повече по улиците. Щяхме да виждаме и хора на колички, и незрящи, и хора с трудности в придвижването. Но не виждаме. В моя квартал никога не съм виждал свободно синьо място и никога не съм виждал друг човек на количка освен себе си. Не, че ги няма, просто не излизат, но това е друга тема. И ако за ползването на сини места по улиците все пак се изисква наличието на синьо талонче, то за молове и хипермаркети това не важи. Сините места там са на частен имот, на него регулациите на общините не важат. Зависи си само от съответния търговски център да обезпечи дали на сините места реално спират хора с увреждания. Нещо, което разбира се никой не прави.
Регулацията е ясна – за да паркираш на синьо място на улицата трябва или ти самият да си с увреждане, или човекът, на когото е талончето, да се вози с теб в колата. Фактите обаче са, че никоя община няма капацитета да следи дали реално на сините места са паркирали хора с увреждания. Реално всеки взима на баба си или на дядо си синьото талонче и си паркира, където си реши без пари. И тук иде мястото сериозно да обсъдим кому се дават тези талончета. В момента, за да имаш право да паркираш на инвалидно място, трябва да подадеш заявление в общината. За да ти издаде тя талонче те проверява дали си с увреждане. И как те проверява? Взима ти копие от ТЕЛК-а. У нас ТЕЛК-а определя дали си с увреждане или не. Ако ида и си запаля ТЕЛК-а на площада, то в очите на държавата аз ще проходя. Тъжно, но факт. Поради това, че българската ТЕЛК система е куца (мхм), то у нас с ТЕЛК се сдобиват и мнозина, които реално нямат функционален дефицит, който при взаимодействие със социалната среда да им създава бариери, каквото всъщност е увреждането само по себе си. Да имаш ТЕЛК, защото си прекарал някакво бъбречно заболяване или ти е сменена става, това не значи, че имаш такъв функционален дефицит. Много хора придобиват някакви увреждания (трайни или временни) с времето. Това не значи, че имат нужда от сини места обаче.
Сините места трябва да са само за хора с двигателни увреждания или за незрящи. Това са реално единствените групи от хора, които имат нужда да спрат по-близо до входа на магазина или да са на по-удобно място на улицата. Ако си с диабет, можеш ли да ми обясниш членоразделно защо ти е синьо място? Не ти трябва. Но го ползваш и блокираш някой незрящ или на количка, който реално има нужда от него. Или още по-лошо – даваш си талончето на братовчед си и той блокира мястото. Простичко е – понеже не можем да променим лесно ТЕЛК системата, то поне можем лесно да променим изискванията за сините талончета. Общините освен ТЕЛК решение да изискват и документ, че лицето използва технически помощни средства – инвалидна количка, протеза, бастун, канадки, бял бастун и т.н. Само наличието на използване на техническо помощно средство е надлежно доказателство, че лицето има нужда да ползва по-удобно място за паркиране. Всичко друго е бошлаф.
И ако това ще реши въпроса с паркирането на улицата, то нищо друго освен остро социално неприемане няма да реши проблема с кифлите и батките, които спират на сините места в молове и магазини. Не знам какъв човек трябва да си да си, ако не си с увреждане да спреш на синьо място. Какво си мислят тия хора? Дали са щастливи, че пак са „прецакали системата“? Дали са горди от хитростта и умността си? Особено пък тия с джиповете за по двеста хиляди на сини места, просто умът ми не може да ги събере. Нищо лошо няма хората с увреждания да карат скъпи коли, но тези, които го правят се броят на пръстите на двете ми ръце (даже май и едната е достатъчна). В общия случай като видиш джип на цената на приличен апартамент в „Люлин“ на синьо място, можеш да си сравнително спокоен, че водачът е много малко вероятно да е с увреждане. Или всъщност увреждането му е очевидно – морално-етичните увреждания са далеч по-страшни от другите.
Време е като общество да развием нулева толерантност към тарикатите, които гледат все да минат метър. Дали ще вземе на баба си синьото талонче, за да паркира на улицата, или просто ще си паркира на синьо място в мола, това са все дребни тарикатлъци, които обаче имат съществено значение. Защото, когато дребните глупости станат много, тогава дори и хубавото място за живеене се превръща в дупка. Тарикатите на сините места са като онези, които си хвърлят боклуците през терасите – еднакво превръщат иначе хубавата ни държава в кочина.