През седмицата видяхме първото противоречие между президента Румен Радев и министър-председателя Кирил Петков, между президентската институция и изпълнителната власт в лицето на правителството. С това митът, че българското правителство е проекция на държавния глава, бе развенчан.
Конфликтната ситуация предизвика коментари, за жалост обаче такива на клакьори, на които отдалеч им личи, че имат някаква зависимост или предубеденост към всичко, излизащо от устата на Радев, както и клакьори на бившата власт, които отдавна бленуваха за напрежение между президента и властите, независими от него.
Именно поради това от ФАКТИ бяхме провокирани да потърсим един от независимите, много осведомени и разполагащи с опит анализатори - Петър Бояджиев, общественик и политически затворник по времето на престъпния комунистически режим в България, а след това политически емигрант във Франция.
- Г-н Бояджиев, в последните дни една от основните български теми е противопоставянето на позициите на президента Румен Радев и министър-председателя Кирил Петков, най-вече по Македонския въпрос. Очаквахте ли толкова скоро след встъпването в длъжност на президент и правителство да се появи противоречие конкретно между държавния глава и премиера?
- След инициирания от президента консултативен съвет по темата Македония за всеки сериозен наблюдател беше вече очевидно, че има различен подход и че Радев иска да пречи на започването на процеса. Ако не беше така, той нямаше да свиква съвет по тази тема. По проблема има вече рамка, гласувана от Народното събрание. Добра или лоша, какво има тук президентът да се меси? Свикването на този съвет беше точно за натиск върху правителството да не прилага политиката, съгласувана в коалиционното споразумение по темата Северна Македония. Е, очевидно, че Радев не успя да се наложи и последва публичната му атака срещу правителството. В отношенията на Радев и правителството има един много важен момент, който или не се разбира, или има нежелание да се вади на бял свят. Ще се опитам да го изложа накратко. Радев не можеше да спечели битката с Борисов без Кирил и Асен. Тоест той имаше нужда от тях, а не им е правил подарък. Кирил и Асен на няколко пъти подчертаха, че условието им е било да им се даде свобода на действие като служебни министри и са я получили. Радев сега не желае да влезне в конституционната си рамка и това е само началото. Ако добре се познава причината за противоборството между Борисов и Радев, много неща се изясняват по-лесно. Както знаем, има причина, има и претекст.
- Какво е мнението Ви - коя от двете е по-правилната позиция по отношение на подхода към Северна Македония и защо?
- Естествено, че тази на правителството. Всъщност, в другата позиция няма нищо сериозно от политическа гледна точка и ще кажа защо. Първо, проблем между България и Северна Македония има и това никой, дори и в Европа, няма намерение да отрича. Нещата опират до пътищата, по които да се търси разрешение на проблемите. И тук са принципните различия. Правителството иска да се тръгне по пътя на търсенето на решение, докато другата страна не предлага нищо освен едно не. Вие сте млад, но нашата генерация помни един господин НЕТ, така на Запад беше наричан външният министър на Съветския съюз – Громико.
България беше вкарана в този капан по чисто вътрешнополитически конюнктурни причини. Да си спомним - кой първо наложи вето и тогава Борисов гласува ЗА. Недоумявам за късата памет в българското медийно пространство. Е, спомнете си ругатните в България срещу президента Макрон. Я извадете ругатните на Александър Йорданов - как Макрон обслужвал руските интереси чрез ветото си. А ветото на президента Макрон беше само условно и никой не го обясни в България. Той искаше да се променят правилата за водене на преговорите. Има го лошия пример за прибързаното влизане на България и Румъния, както и на сложния възел, който се създаде с Турция и което никой не обяснява в България. С Турция се започнаха преговорите и те и до днес не са прекратени, а само замразени, защото старите правила не предвиждаха възможността за прекратяване. В момента Европейският съюз и Турция са в една конфузно положение по темата. Веднага след като промяната стана факт, въпросът беше поставен на масата и хоп, Борисов, който само няколко месеца преди това беше гласувал ЗА, реши да постави вето. И не се разбирала българската позиция...Ами, как искате да се разбира от другите страни в ЕС? Просто позицията на кабинета Борисов е лишена от всякакъв здрав разум. Как те не видяха едни проблеми, които са от десетилетия, когато Макрон постави вето, и само няколко месеца след това ги видяха. И тук с едно изречение премиерът Петков каза всичко по проблема. Визитата му не само, че не е прибързана, а е много закъсняла. Цели 30 години. Ако започнем от прибързаното и необмислено признаване на времето и стигнем до днес. И сега какво, поради това закъснение на българската дипломaция, да продължим да стоим в задънената улица и да се замеряме с камъни от двете страни на границата ли? Трябва ясно да видим, че и от двете страни на тази граница има политически сили, чийто интерес е това да продължи. В Северна Македония това са тези на бившата УДБА, а в България на бившата ДС и, разбира се, трайният интерес на Москва. Е, какво трябва да правим? Да седим в окопите и да обслужваме тези сили или да се влезе в активна работна фаза и да се работи за намиране на решение на проблеми, трупани почти един век? Разбира се, че второто.
- Румен Радев бе запитан от медиите и по отношение на промените в Булгаргаз, като той нито ги приветства, нито ги разкритикува открито, но остави впечатление, че не е съвсем доволен от тях. Какво да ни говори това - оформяща се цялостна негативна нагласа на президента към всяко действие на правителството, чувства за нарушен свой личен интерес или пък с това решение е нарушен чужд интерес, който той защитава?
- Мисля, че отговорих. Сблъсъкът между президента и правителството е само в началото. Митът, че правителството е на Радев тепърва ще се изпарява и това е неизбежно. Но не трябва да се отминава фактът кой първо обяви огън. Радев го направи. Както видяхме премиерът Петков отказа да влиза в обяснителен режим. Изрази се кратко, но много съдържателно и аз смятам, че така ще е и за в бъдеще. Правителството няма да приеме да бъде въвлечено в медийна война, а ще отговаря с действията си. Ако са успешни - добро за него, ако сбърка, пак на неговия гръб ще се пише. И нека да се знае, че в администрацията на президента е пълно с облизващи се за власт чиновничета, които не носят никаква отговорност, но искат власт. Да не говорим за Йотова, която вече публично се опита да се разпорежда със съдбата на правителството и заговори за нови избори.
- През последните седмици имаше много критики, че промяната се бави. Конкретно, че се бавят определени законопроекти, че изпълнителната власт отделя много внимание на ГЕРБ, но не и на ДПС и Делян Пеевски, както и куп други неща. Вие като общественик доволен ли сте от работата досега на правителството и управляващото мнозинство в парламента?
- Забавяне има, недоволство има и обяснение за забавянето също има. Разбира се, че и аз не съм доволен, но недоволството ми е по съвсем други подбуди. Опасявам, се за сигурността на правителството, а не го подозирам в намеренията му. Коалицията е много сложна. Спойката на тази коалиция е "Продължаваме промяната". Те са задължени да бъдат много внимателни с партньорите си. Нека не забравяме, че и трите коалиционни партньора на ПП влезнаха в тази коалиция принудени от обстоятелствата, но и трите не хранят добри чувства към "Продължаваме промяната", защото смятат, че са изгубили много при последните избори точно поради ПП. Така че според мен "Продължаваме промяната" е в положение да ходи по много тънък лед и да държи сметка на много сложни баланси. Ето тук са моите опасения - да не се хлъзнат и паднат в леда. Политиката всъщност е сложно уравнение, което трябва да отчита тежестта на много вектори.
- По един конкретен въпрос промяна в поведението на българската държава, което и да е правителството, не се забелязва. А именно перманентната сервилност към Руската федерация, каквото и да се случва. В случая въпросната държава е струпала войски на границата си с Украйна, a ние като пълноправен член на НАТО отказваме да подсигурим нашата и общата сигурност със съюзнически войски на наша територия. Защо според Вас и правителството на промяната продължава тази линия на сервилно поведение спрямо Русия?
- Това е много важен въпрос и е добре да бъде видян в неговата сложност. Премиерът Петков не е демонстрирал досега никаква сервилност към Русия. Правителството заварва едно положение на, бих казал, тотална сервилност на България пред Русия. Опозицията де факто е такава. Президентът изобщо не е в състояние, дори ментално, да разбере какво се случва по света. Той е обременен в начина си на мислене. Двама от коалиционните партньори на правителството също не са много надеждни. Поради тези обстоятелства отново ще повторя, че премиерът е принуден да върви по много тънък лед и стъпка по стъпка, за да не го счупи. Той много добре знае, че между вижданията на Радев и неговите - разликата е много голяма, но трябва да маневрира внимателно. Външните ни партньори са наясно за трудностите, пред които е поставен. От една страна опозицията, от друга несигурността при някои от коалиционните партньори и от трета президентът. Между другото, защо не отчетем някои важни факти? Президентът е напълно толерантен към бившата Държавна сигурност и го демонстрира всеки ден. "Продължаваме промяната" вече два пъти ясно показа това различие. Първият път, когато оттегли светкавично тримата си кандидат депутати и вторият път, когато наложи оттеглянето на съветниците на външния министър. Така че аз не подозирам и на сантиметър правителството, а знам, че и партньорите ни от НАТО и Европейския съюз са наясно с проблема.
- Министърът на отбраната Стефан Янев има впечатляваща биография, свързана преди всичко с НАТО и работа в съюзнически страни, но се държи като руско прокси. Засега само още не е казал, че иска да напуснем НАТО, а самият факт, че руското посолство у нас сподели негов Фейсбук статус, е показателен. Според Вас поведението му в резултат на собствена воля ли е или е изразител на нечия друга?
- Тук и аз бях много изненадан. Имах впечатлението, че той се държа доста прилично като премиер. Имах и някои информации, че се противопоставя на вмешателството на президентската администрация в работата на правителството му. Очаквах да бъде по-лоялен към премиера. Не намирам засега обяснение с какво го е притиснал президентът, в което не се съмнявам.
- Трябва ли Стефан Янев да бъде уволнен от Кирил Петков?
- Ще отговоря различно. Заслужава ли? Да! Трябва ли? Не! Твърде много са трудностите и опасностите пред правителството засега и е по-разумно да се действа по-предпазливо и да не се избързва. Истината е, че Янев не е в състояние да нанася сериозни щети, защото в крайна сметка ние сме в управленските структури на НАТО и съюзът умее да маневрира в подобни ситуации. Проблемът е повече имиджов.