Хейсан, драги приятели! Днешният текст е посветен на един от идолите, пред които нашите свидни политици (нека тънат във всенародната любов!) бият чела. Не, няма да се занимаваме с екзорсизъм – това не е в профила ни. Нито пък ще превъзнасяме, защото в Декалога е записано: "Не си прави кумир и т. н.". Нам са интересни не официалните изявления, а човешкият характер, мотивацията, водеща до приемането на дадено решение. И несъмнено Йенс Столтенберг е личност любопитна… Някога – агнец, преизпълнен със светли идеали, понастоящем – амбициозен ястреб… Дали, крачейки по трънливия житейски път, той е намерил себе си? Как този костюмар е съумял да постави излъскания си чепик на вратовете на стиснатите членове на Алианса и да ги накара да увеличат разходите си за въоръжение в името на една химера? Но всичко по реда си!
Йенс се е родил със сребърна лъжичка в устата - наследник е на едно от влиятелните семейства в Норвегия.
Баща му, Торвалд Столтенберг, е виден член на Работническата партия (норв.: Arbeidspartiet), дипломат, в различни периоди ръководи министерствата на отбраната и на външните работи. Приписват му и участие в събитията в Унгария през 1956 год., ала дори да е било така, явно съветските танкове са помогнали на младия сеяч на революции в чужди държави да се избави от вредните илюзии.
Майката, Карина Хейберг, получава диплома на генетик, но работи в Червения кръст, в министерствата на търговията, на околната среда и на социалната политика.
Друг член на клана е Йохан Холст (съпруг на сестрата на Карина – Марианне Хейберг). В качеството си на представител на Работническата партия той оглавява министерствата на отбраната и на външните работи. Взима участие в организирането на тайните преговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), довели до подписането на т. нар. Договори от Осло.
Всъщност, благодарение на съпругите Столтенбергови се свързват с рода на Хейбергови (Heiberg), известен със своите банкери и фабриканти. Злите езици твърдят, че тези богаташи са спечелили много от робския труд на военнопленниците в техните мини и заводи.
Между 1940 и 1945 год. Норвегия е окупирана от немците. Кралят бяга с хазната в Лондон, а начело на страната е поставено марионетното правителство на Видкун Квислинг. Част от народа протестира, доколкото може, срещу новия режим. Но също трябва да се помни, че Хитлер е имал много последователи в Скандинавия. Тамошната промишленост без сътресения бълва продукция за Третия райх, а местните доброволно се записват в редовете на СС.
Не намерих потвърждение за връзките на Хейбергови с нацистите, но това не означава абсолютно нищо. Подобни теми все още се смятат за неудобни на Запад и официалните източници са прочистени от излишните исторически подробности.
След края на войната Квислинг и някои от съмишлениците му са разстреляни, ала множество чиновници от окупационната администрация получават сравнително леки наказания и впоследствие са помилвани. Ала политиката на денафикация не засяга едрите капиталисти, които предано са снабдявали Вермахта със суровини и оръжие. Така уважаваната буржоазна Работническа партия продължава да печели изборите, докато истинската власт в страната остава в ръцете на представителите на богатите семейни кланове.
Ранното си детство Йенс Столтенберг прекарва в Югославия, където баща му е бил посланик. През 1963 год. фамилията се прибира у дома в Осло.
По-голямата сестра, Камилла, е активистка на «Червената младеж» (организация на марксистко – ленинската Работническа комунистическа партия). Под нейно влияние братът се увлича по политиката. На 15 години той участва в демонстрациите против войната на САЩ във Виетнам.
Веднъж при настъпилите безредици будните млади хора изпочупват с камъни прозорците на щатското посолство. Там арестуват Камилла (по-късно я осъждат), а братът бяга от полицията.
Йенс признава, че по онова време си е въобразявал, че в Норвегия започват репресии и затова искал да замине с бригада анархисти на някой тропически остров, например, на Хаити, за да устрои там революция. Мечтата му била да стане като Че Гевара или Фидел Кастро.
Всяко поколение си има своите герои. Докато пишех горните редове, се сетих за едно съобщение отпреди няколко години - там се говореше, че група норвежки сексуални извратеняци готвела десант в Малта, за да обучава тамошните посестрими или събратя (или както се наричат).
С опити и грешки юношеските блянове и стремежи чезнат, а умът идва в главата… След казармата хер Столтенберг завършва икономика в университета в Осло. Жени се. Работи във вестник "Arbeidsbladet". Казват, че бил добър журналист. Запомнили са пламенните му статии, призоваващи правителството да изведе страната от НАТО. Предположително по това време той привлича вниманието на съветското разузнаване.
От 1985 до 1989 год. Йенс ръководи младежкото крило на Работническата партия. За кратко работи в Централното статистическо бюро на Норвегия. Между 1990 – 1992 год. е лидер на столичната организация на Работническата партия.
Естествено е, че за сътрудничеството на перспективния норвежец с КГБ не се знае нищо. Битуват две версии на този житейски епизод. Официалната е, че Столтенберг веднага отхвърля предложението за съвместна работа и съобщава в полицията за съмнителната си връзка.
Други твърдят, че контактите са продължили от края на осемдесетте до началото на деветдесетте години. Обаче агент Стеклов (Йенс уж е бил записан под този псевдоним) не е получил някакви материални облаги от тях. Вероятно той е общувал със съветските представители, воден единствено от идеологически подбуди и любопитство. Логично е да се предположи, че върху него не е бил оказван натиск за по-тясно сътрудничество – споделената в дружеските разговори информация е била достатъчно ценна, тъй като позволявала на анализаторите да придобият представа за отношението на управляващите кръгове в страната към редица важни въпроси.
Авантюрата приключва с бягството на майора от КГБ Бутков в Англия. Там предателят издава имената на всички свои колеги в Осло. В резултат са разкрити няколко нелегални групи в Западна Европа, а ЦРУ и норвежкото контраразузнаване узнават кой се крие под псевдонима Стеклов.
Несъмнено на Торвалд Столтенберг му е коствало много усилия и нерви да убеди тайните служби, че неговият блуден син не е знаел, че се среща с вражески агенти. Все пак скандалът е заметен под килима.
Може да се предположи, че този случай е разбил на дребни парченца ценностната система на бунтаря Йенс... Полицейските разпити, осъзнаването, че са те използвали и измамили, рухването на СССР, който за мнозина по света бе символ на победата на трудовите хора над капиталистите и за осъществяването на идеята за равноправие и справедливост – такива удари може да проснат на земята всеки идеалист. Да, разочарованието е силна отрова, тя създава най-върлите врагове… Нищо чудно на него да се дължат яростните, често нелогични и граничещи с театралност нападки, с които героят на нашия разказ замеря Руската федерация.
Ренегат? Или просто разглезеното хлапе от хайлайфа порасва и поема отредената му по рождение роля? Не е наша работа да съдим. Всеки отговаря за собствените си решения.
Забавна забележка: според "Encyclopedia of World Biography" Столтенберг обича компютърните игри, като в "Age of Empires" използва псевдонима Steklov.
Йенс е напълно оправдан и оттук нататък започва неговата главозамайваща политическа кариера. Заместник – министър, отговарящ за опазването на околната среда… Сетне последователно е министър на промишлеността и на финансите. Става най-младия министър – председател в норвежката история. Поема ръководството на Работническата партия. Следва втори премиерски срок.
Основните цели на провежданата политика са до болка познати: опазване на околната среда, равенство между половете, мултикултурализъм и тям подобни. И едва ли правителство, в което постове са разпределени поравно между мъжките и женските особи може да се счита за особен успех.
Политиците не забелязват проблемите, които вълнуват обществото и си плащат за това… Работническата партия на два пъти губи изборите.
За съжаление отрезвяването, че не всичко е наред в норвежкото кралство, настъпва чак след касапницата, устроена от Брейвик.
През 2014 год. Столтенберг си намира нова работа – става генерален секретар на НАТО. Избран е на поста със застъпничеството на Ангела Меркел, на която ѝ допада стремежът на норвежеца да търси компромисни решения на проблемите. Времената са сложни… Французите ратуват за създаването на независима европейска армия… Оттатък океана Тръмп предупреждава европейците, че трябва да увеличат разходите си за въоръжение, ако искат и занапред да разчитат на американската закрила (а те, кой знае защо, се обидиха на справедливия укор)… В централата в Брюксел преживяват идейна катастрофа – не знаят какво да правят по-нататък, ужасно им липсва достоен противник. Чуват се ехидни забележки, че военният блок е ненужен.
Но подмолните сили във Вашингтон изолират президента и измислят врага, от който цялата демократична общественост трябва да се страхува – Русия. Щатските посолства и хранениците на глобалистите в ЕС поемат юздите в свои ръце. Започва всеобща кампания, очерняща доскоро напълно дружелюбния северен съсед.
На новия началник му остава само да затегне възела на вратовръзката и да произнася речи – както беше казано по-горе: яростни, войнствени и скучни. НАТО е машина за пари – колкото повече истерия бълват фигурантите – политици, толкова по-богати стават производителите на оръжие и генералите.
Западните ръководители така са се оплели в мрежите, изплетени от лъжи и голословни обвинения, че вече не успяват да отличат реалното от измисленото. Навярно руските депутати са имали основание да охарактеризират генералния секретар като «невменяем и неразбиращ какво говори»?
Този март Йенс се връща в Осло. Там ще оглави Норвежката централна банка. Ще намери ли себе си у дома?