Политическите процеси в България и по света са все така динамични и за тях е необходим компетентен коментар от информирани и задълбочени анализатори.
По този повод от ФАКТИ се свързахме с политолога проф. Евгений Дайнов, с когото коментирахме теми и от българския политически живот, и от заобикалящия България свят.
Интервюто ни с него можете да прочетете в следващите редове.
- Проф. Дайнов, зная, че мога да Ви задам въпрос не само като на политолог, но и като на гражданин, подкрепял протестите в годините назад. Случва ли се най-после Промяната и поприключва ли респективно от нея Преходът?
- Преди 30 години си представяхме, че преходът – това е просто да махнем онова, което пречи и от ненормално положение да влезнем в нормалното, тоест западното. В този смисъл някъде към 2005 година онзи преход свърши. Бяхме по-скоро незабележима западна страна, отколкото някаква източна екзотика. И там се промениха условията на играта, по две причини: 1. Нормалността на Западния свят, постигната след войната, започна да се дезинтегрира и променя; онзи свят, изглеждащ стабилен, самият той навлезе в някакъв преход, който ни повлече и нас; 2. В нашата част на Европа се оказа, че демократичните корени са доста плитки и се появиха – отново – авторитарни режими, от които този на Борисов беше пръв.
Така че в момента се намираме в два нови прехода: общият, западният, вървящ към нов тип икономика, енергетика и преодоляване на несправедливото разпределение на благата; нашият, източният, чиято цел е да възстанови демокрацията и нейните механизми след режима на Борисов. От тази гледна точка не си представям по-обещаващо правителство от онова, което имаме. То е съставено от западни хора, които са наясно и за двата прехода.
- Няколко месеца по-късно след един Ваш коментар, както и след няколко месеца ново управление, все още ли то, новото в българската политика Ви се струва „възпитано, приветливо и уравновесено”?
- Да. И други колеги вече писаха по въпроса, по-добре от мен. Мисля, че Калин Янакиев беше един от тях.
- Увеличат ли се шансовете на правителството ни дa издържи повече от няколко месеца с наближаването на по-топлите месеци от годината?
В политиката, стабилността не зависи от сезоните, а от това дали се постигат бързи и добри резултати. Ако да – създава се устрем напред, който увлича всички и неутрализира центробежните тенденции. Ако резултатите се забавят, центробежните тенденции се засилват. В момента в публичното пространство „виси” чувството, че резултатите закъсняват. Докато такива не се появят, центробежните тенденции ще са обезпокоителни.
- Относно опозицията. Забелязвате ли единомислие и единодействие между ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” в Народното събрание?
- Мисля, че те вече договарят бъдещо свое мнозинство в този си състав.
- Финансов ли е според Вас мотивът зад истерията, която се наблюдава у представителите на Движението за права и свободи през последните седмици?
- ДПС е класическа пост-социалистическа олигархия, която прави пари от това, че има власт. Днешната истерия показва, че властта се отдалечава от тях, а заедно с нея – парите.
- Васко Кръпката пее една песен - „Няма връщане назад”. В друг контекст - има ли връщане към ГЕРБ и още повече не дай Боже към Борисов?
- По принцип в тази разбъркана ситуация всичко е възможно. Ако обаче правителството просъществува още месец-два и резултати се появят, ерозията в ГЕРБ ще набере сила и тази партия ще се превърне в обичайната за новата наша действителност, тоест с тежест от десетина процента и неспособна да възстанови „модела Борисов” дори в коалиционен формат.
- По външнополитическите въпроси. Русия декларира, че прави някакво оттегляне от границите с Украйна, с което някак в евроатлантическата зона настъпи успокоение. Може ли да се има каквото и да е било доверие в това, което казва Кремъл?
- Путин отново излъга. Той вече направи това през 2014 година. След като отричаше в Крим „зелените човечета” да са негови, накрая с широка усмивка съобщи, че да, негови са и освен това ще ги покани в Кремъл да им раздаде награди за добре свършена работа.
Тази тактика има цел: ако никой никому няма доверие, защото всички лъжат, то единственият регулатор на отношенията остава голата сила. У дома Путин вече постигна това положение. Очевидно смята, че и на международната арена е най-силният и може да лъже и напада когото си иска. В случая е в дълбока грешка.
- Всички знаем и многократно сме говорили, че Русия е икономическо джудже спрямо цивилизования свят. Не е имало дори тенденция това да тръгне да се променя в рамките на управлението на „Единна Русия”. Защо целокупният руски народ търпи това развитие на историята, осигурявано му от администрацията на Владимир Путин, от самия него и елитния кръг около него?
- След като наложи силата като единствен фактор в политиката, Путин успя да убеди населението си, че по-важно от благополучието е целият свят да се страхува от Русия. Тази ситуация в Русия се повтаря на всеки 3-4 поколения и населението изпада в готовност да яде супа от брезова кора, но Русия да е страшилището на света.
- Споделяте ли прогнозите на някои анализатори, че Русия буквално може да се загуби в прегръдката на Китай?
- Цялата икономика на Русия е съвсем малко по-голяма от икономиката на китайския град Шанхай. Решението на Путин да се прегърне с Китай е гибелно за него, защото китайците не уважават по-слабите икономически страни. И те му го демонстрираха на Олимпиадата, когато: 1. Го накараха да подпише документ, че признава Тайван за китайски, но без да успее да накара китайците да се подпишат, че Крим е руски; 2. Го сложиха на трибуната на откриването демонстративно сам. Путин е в процес да бъде изяден от китайците и може да обвинява единствено собствената си глупост.
- Разклатена ли е сериозно ролята на САЩ като световен политически и икономически лидер - политически от Русия, а икономически от Китай, включително и може би най-вече заради оттеглянето от Афганистан?
- След Афганистан, ролята на САЩ в света пострада удивително малко, в сравнение с времето след Виетнам. А в последните седмици, под натиска на Путин както САЩ, така и НАТО – че и целият Запад – възстановиха своята световна роля точно в момента, в който Путин започна да бъде изяждан от Китай като жаба, бавно поглъщана от смок.