Управлението в България е вече на почти три месеца. За съжаление, колкото и да е рано да се правят обобщителни оценки, към момента няма и малки индикации, че промяната в добра посока започва.
За да коментираме това, но и различни други теми от политическия пейзаж у нас, от ФАКТИ потърсихме политолога Марая Цветкова.
Интервюто ни с нея четете в следващите редове:
- Г-це Цветкова, как можем да обобщим почти трите месеца управление на коалиционното правителство, което имаме?
- Не е пресилено да се каже, че е непосилно и би било такова и за опитните политици. От една страна, правителството наследява проблемите от управленията на ГЕРБ, а от друга е изправено пред световни предизвикателства като пандемията и войната в Украйна. Строежът на Турски поток и неглижирането на интерконектора с Гърция е казус, който обхваща изцяло това за което говоря.
- Различни общественици от седмици насам критикуват Народното събрание, и по-конкретно мнозинството на управляващите в него, че законодателният процес е твърде бавен. От гледната Ви точка на политолог, така ли е това действително?
- През последните години законотворческият процес беше доста забързан и хаотичен и това пораждаше нуждата от голям брой поправки на ключови закони. Ако сега се действа по-бавно, се надявам да е защото се търси качество на законопроектите.
- Продължава ли се дългогодишната тенденция, наложена най-вече в ерата на ГЕРБ и Борисов, фокусът да пада върху изпълнителната власт и конкретно премиера, а не върху законодателната? И ако да, медиите ли генерираме този проблем или у хората в изпълнителната власт, които и да са те, винаги се активира инстинктът да са максимално често пред камери и микрофони?
- Има политологични сравнителни анализи, които показват такава засилваща се тенденция и в развитите демокрации, тоест тук не сме изключение. Важно е все пак основната законодателна инициатива да е в ръцете на Народното събрание. Ако сега ситуацията налага по-чести изяви от страна на правителството, то нека поне да не се лансира тезата, че при отказ някой се “крие”. Политиката не е само пиар и е редно политиците да бъдат оставени да си вършат работата.
- Като споменах премиера, могат ли появата на последния протест на "Възраждане" и срещата с руския посланик Елеонора Митрофанова да се окачествят като политически грешки на Кирил Петков?
- Според мен те са по-скоро правилни стъпки с грешни нотки. Психологическият момент в главите на протестиращите от “Възраждане” при появата на Петков е силен и няма как да бъде обвинен, че се крие. Това, че беше там ще бъде много по-легитимиращо за него във времето, отколкото 5-те минути слава на “Възраждане”. Относно Митрофанова бе редно да бъде по-твърд и да не я оставя да се прави на умряла лисица.
- Встрани от това, виждате ли БСП като субекта, който най-добре експлоатира това, че управлението, в което участва, е зависимо от нейната воля?
- Не. За БСП в цялост не можем да говорим. Става дума за силното кадруване на Корнелия Нинова и приближените ѝ. До този момент налага само инспекции, забрани и смехотворна табла с цени. Натискът, който упражнява върху правителството, може да ѝ се стовари изневиделица на главата. Нека напомним, че тя също няма интерес от поредно служебно правителство на Радев.
- След като заради социалистите в последния момент проф. Тодор Тагарев бе оттеглен като кандидатура за нов министър на отбраната, подозирате ли, че те стоят и зад това посланик Митрофанова да не бъде обявена за персона нон грата в България - нещо, което е крещящо належащо заради поведението ѝ, личното нейното и това на подопечното ѝ посолство?
- Със сигурност русофилите и най-вече путинофилите осуетиха кандидатурата на Тагарев и БСП има някакъв пръст в това. А относно Митрофанова, след като България попадна в списъка на “неприятелите” на Путин, ще бъде и по-лесна формалната аргументация за отзоваването ѝ при нов гаф.
- “Демократична България”, една от любимите ни теми за коментиране с Вас, като че ли са елементът в коалицията, който единствен не може да защити нито една своя позиция, тоест на избирателите си, и с това тотално се обезличава. С оглед това, очаквате ли съвсем скоро да се появи нов десен или дясноцентристки субект на "политическия пазар"?
- Образно казано, “Демократична България” изцежда синята кръв от себе си и активните действащи лица са предимно апаратчици, които биха били поносими за спокойни времена, но не и сега. Място за нов десен проект има винаги в главите на този сегмент от електората. Този път обаче неговата успеваемост ще зависи от генерационната промяна на личностите в него, а не от външни обстоятелства.
- И като си говорим за нови политически проекти, бившият министър на отбраната Стефан Янев декларира, че е готов да оглави партия. Какво очаквате от него?
- Проектът на Янев ще бъде волтрон на ретро лявото с цифров дисплей, ако изобщо се направи, защото сякаш инерцията се губи.
- Ще се изненадате ли, ако след време Румен Радев подкрепи бъдещата партия на Янев и дори стане част от нея?
- Не. Още преди време бях казала, че Янев е лявата ръка на Радев, но засега президентът съвсем правилно изчаква да види как това ще се изроди.