На 18 май в Автономната република Крим ще бъдат отбелязани 69 години от депортацията на кримските татари.
Според постановлението на Държавния комисариат по отбраната на СССР от 1944 г., кримските татари и други етнически групи са били насилствено депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните райони на Русия. Те са били обвинени в колаборационизъм с фашистка Германия.
След като през 1991 г. Украйна обяви независимост, тя показа съчувствие към кримските татари, предоставяйки им възможност да се върнат по родните си места. За целта властите предприеха редица нормативни актове, за да улеснят процеса на връщането им, като основен акт е „Ратификацията на Протокола към споразумението по въпросите, свързани с възстановяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите“.
В момента в Крим са се върнали 266 хил. татари. По различни оценки, извън Украйна живеят от 30 до 100 000 кримски татари.
От 1991 г. обща сума за устройването на депортираните в родината им е 1, 284 млрд. грн. (122 млн. евро.), показват данните от парламента на Автономна република Крим. От тях за капитално строителство са 1,019 млрд. грн. (96 млн. евро) и 264 млн. грн. (24 млн. евро) за социално-културни мероприятия. От държавния бюджет са пък дадени 1,137 млрд. грн. (107 млн. евро).
С тези средства са построенни 460 хил. кв. м. жилищна площ за 3000 семейства, 9 училища за 2832 ученици. Изградени са 900 км. водопроводи, 1200 км. електропроводи, 487 км. газопроводи и други. Освен това са раздадени 420 000 земеделски парцела с площ от 49 481 ха.
10% от кримските татари са представени в органите на държавната власт в Крим, има и изградени специални комитети както в автономната република, така и към президента на Украйна. В местния парламент татарите са представени с 14%. Техен представител е дори избран за народен представител в парламента на Украйна.
Кримските татари са представени и в неправителствените организации като „Меджлис“ и „Милли-Фирка“. В Крим има 15 училища, на които се преподава на кримо-татарски език и 408 класа с изучаване на кримо-татарски език. 80% от учениците-татари са обхванати под някаква форма на обучение на майчин език. На 20 октомври 2010 г. беше приета концепция за обучението на кримо-татарски език. Освен това действа и методика за обучаване на нужните учители. В Таврическия национален университет, Кримския инженерно-педагогическом университет има катедра за изучаване на кримо-татарски език и литература. Освен това се отпуска държавна субсидия за Кримо-татарския музей на изкуствата, Кримо-татарската библиотека И.Гаспрински, Кримо-татарския академичен музикално-драматичен театър, фолклорния ансамбъл „Крим“, Държавния кримо-татарски ансамбъл за песни и танци „Хайтарма“ Кримотатарския фонд за култура, любителски творчески колективи.
Освен това държавната телевизия „Крим“ има канал за програми, насочени към татарите.
Държавата отпуска пари и за вестниците „Янъы-Дунья“, „Къырым“, „Маариф ишлери“, „Гласът на Крим“, списнията „Йылдыз“, „Къасевет“, „Арзы“, „Несиль“.
Елемент от възраждането на националната култура на татарите в Крим е реставрацията и опазването на историческите и културните паметници.
Успешно се решава въпросът за строителството на джамия в Симферопол. Реставрират се Джума джами в Евпатория, Муфти джами в Теодосия, Кебир джами в Симферопол, Ханския дворец и други. През 2014 г. предстои да се открие паметник за всички депортирани народи в парка до гарата в Симферопол.
Украйна се надява през ноември по време на Вилнюската среща „Източно партньорство“ да подпише с Европейския съюз Споразумение за асоциация. Това е крачка напред пълноправното членство в Общността, където е мястото на Украйна. Киев показва прогрес по препоръките на Съвета на ЕС по външните ЕС от 10 декември 2012 г.