След края на Втората Световна Война хората от арабски и африкански произход във Франция са малко под 1.5% от населението, което дори за тогава е огромно съотношение, породено от наследството на Френската колониална империя.
През 1960-те и 1970-те Франция, както и редица други западноевропейски страни отварят границите си за масова миграция на хора от Африка и Азия. Според всички социологически проучвания тогава масовото население на Западна Европа е категорично против това. Проведеното допитване след известната реч срещу миграцията на британския политик Енох Пауъл от 20 Април 1968-ма, например, показва над 80% подкрепа за речта му и срещу отворените граници.
Противно на всякакви принципи на демокрацията, обаче, правителствата отварят границите към Африка и Азия. Случва се след лобиране от страна на частните корпорации, едрия капитал и "про-пазарните" политически и обществени дейци и организации, които виждат личен, икономически интерес в това. Следва историческо, почти невиждано през последните хиляда години в Европа преселение на човешки маси.
Само половин век по-късно във Франция арабите са вече над 10% от населението, или около 7 милиона души. Тоест за 50 години там, в сърцето на Европа, бе създадена цяла една нова арабска нация с размерите на българската. Днес ЛЕГАЛНОТО преселение на хора от Северна Африка към Франция всяка година наброява 110,000 души. Страната е на ръба на точката, от която няма връщане. Континентът - също.
Едната част от политическия спектър във Франция и Европа подкрепя това да продължи. Подкрепят колосалното преселение, защото извличат личен, финансов или електорален дивидент от това. Другата част от спектъра е против и желае да го спре. Това разделение е ЕДИНСТВЕНОТО важно и значимо политическо разделение на избори като тези във Франция вчера. И на всички големи избори в Западна Европа като цяло.
Макрон е от страната на либералното и пропазарно статукво, което докара континента до ръба на самоколонизиране. Льо Пен е от страната на тези, които искат да спрат този процес. Нищо друго - абсолютно нито един друг детайл, позиция или аспект на тези две кандидатури не ме интересува и не носи дори 10% от значението на този въпрос. Нито икономическите им възгледи, нито отношението им към Русия, нито каквото и да било. Тъкмо затова не мога да проумея как нормален, здравомислещ и психически уравновесен човек без самоубийствени тенденции би могъл да желае победа на Макрон.