Мисля, че комунистите, водени от Съветска Русия - и от царска Русия, и от сегашна Русия – изкопаха дълбока бразда сред българите. 23-а беше обикновен ров – и го минахме.
Но 44-а създаде пропаст.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Мнозина се примириха. Веднъж се живее.
Приеха лъжата, насилието, лицемерието, станаха конформисти.
Не ги обвинявам.
Днес жънем това, което беше посято през последния век.
Онази част от нацията, която има памет, не желае под каквато и да е форма да се връща съветският, руският комунизъм. И изпитва подозрения.
Другата, която преживя комунизма – и в голямата си част изпитваше същото отвращение – но се научи да живее с него, изучи си децата, построи къщи, купи си апартаменти, доби служби и пенсии – вика - че какво му беше лошото.
Три пъти в годината се иска да викаш БКП-КПСС, БКП-КПСС, БКП-КПСС – през останалото време те оставят да си живееш.
Тая България вие не можете да я боядисате, бе.
Те така.
Типологично Гърция е като България. Води и се там дълга гражданска война.
Но Западът не я остави на комунистите.
Нас ни.
На тия, дето викаха – „нашето пролетарско отечество“, демек – СССР – и респективно на СССР.
Това гръцките комунисти никога не са го.
Но за сега.
Всяка революция има контрареволюция.
Ние след 89-а сме в непрекъсната революция и контрареволюция.
Срина се старият свят, светът на спонсорираните от Кремъл революционери. Но са пуснали дълбоки корени. Възпитали са деца, изучили са ги в МГУ, в КГБ, но също – и напоследък – все повече в Оксфорд, Кембридж, в най-добрите университети.
И ни говорят авторитетно. Оксфордски.
И идва да избираме.
Те са културни, говорят за справедливост, говорят английски и други езици, могат да обяснят на западняците колко е България корумпирана, пропаднала, „провалена държава“.
И оттам идва разломът.
Помня какво беше България преди 30 години.
За нищо на света не искам да се повтаря.
Харесва ми да съм в Европа.
И децата ни да са.
Можем да избираме.
Ние.
Преди 30 години нямахме избор.