Президентът Румен Радев продължава да заема позиция срещу изпращането на оръжия за Украйна. И ако призивите му за спиране на войната са важни и в тях има смисъл, то в част от тезите и мотивите му няма такъв. Нещо повече - те са на ръба на логиката.
Какво точно иска да каже Радев?
"Трябва да е ясно, че България е част от всички европейски решения и решенията на НАТО по отношение на Украйна. Но там няма императив за предоставяне на оръжие", заяви Радев тази седмица след срещите си с президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и с канцлера Олаф Шолц. По думите на Радев България не бива да допуска "користните призиви на някои наши политици да предоставим непременно оръжие за Украйна да се опаковат като някакъв морален дълг на България". "Нека не забравяме, ще напомня още веднъж, ние имаме огромна историческа диаспора. Тя е разположена точно в зоната на конфликта. Аз не искам с българско оръжие по един или друг начин да се убиват българи. Това е недопустимо", заяви още Радев в Германия.
Изказването на президента буди недоумение. Какво точно се опитва да каже Радев с думите, че не иска "с българско оръжие да се убиват българи"? Че украинците убиват или ще убиват етнически българи? Или пък че българи убиват българи? Тази теза на Радев се явява един вид рецидив, след като и преди около две седмици той обясни, че не трябва да се дават оръжия на Украйна, защото имаме там "огромна историческа диаспора".
Българите в Украйна
Българската диаспора в Украйна е наистина голяма. По данни от преброяването през 2001 година като българи са се самоопределили над 204 000 души. Най-голямата част е концентрирана в Одеска област и по-конкретно в граничещия с Молдова район Буджак. Тези хора са наричани бесарабски българи. Следващата по големина група са т.нар. таврийски българи, които живеят на територията на три области: Запорожка област, Николаевска област и Донецка област. Таврийски българи имаше и в села около изравнения със земята Мариупол, който е в Донецка област, както и сигурно още стотици в самия град. А това означава, че вероятно има убити таврийски българи, тъй като руските бомби нямат вградени датчици за избягване на етноси.
Много таврийски българи са блокирани от руските окупатори в споменатите три области. Те можеха и все още могат да бъдат изведени и прибрани в България, както направи Гърция с малцинството си от Мариупол. Но лично аз не съм чул от Радев, който иначе е загрижен за българското малцинство, някакво конкретно предложение в тази посока. Не го чух и когато бомби и ракети започнаха да падат в Одеса.
Ако президентът знае нещо повече
Нека да допуснем, че президентът знае нещо повече. Възможно е Радев да има предвид, че голяма част от българското малцинство, за което руският език е лингва франка още от заселването им през 19 век, е проруски настроено. Възможно е също така на базата на някаква разузнавателна информация да предполага, че се очаква много от тези хора да вземат страната на руските окупатори. Но това са спекулации, "новини от бъдещето". Няма достоверна информация за избити българи от украинци, но за сметка на това има сведения за загинали етнически българи, защитавали родината си Украйна срещу агресора Русия.
Някой би могъл да си помисли, че президентът, който е бивш въздушен ас с МиГ-29 и все още гори с проблемите на българските ВВС, може да има някакъв план, в който не бива да ядосва Русия, защото в нейни ръце е съживяването на българските изтребители МиГ-29. Не знаем това, а и няма кой да го накара да дообясни връзката между оръжията и българите в Украйна.
Под черта
Каквито и да са намеренията и мотивите, думите на Радев определено будят недоумение. Има вероятност той и/или съветниците му да са избрали такова поведение, защото се надяват, че това ще му донесе електорални бонуси от русофилския електорат. Но последиците са други. Повтаряйки тезата, че не иска "с българско оръжие да се убиват българи" в Украйна, президентът на България и генерал от резерва на държава член на НАТО и ЕС на практика обслужва спорни позиции и създава предразсъдъци, чийто ефект ще остане задълго.
Автор: Георги А. Ангелов