„Три месеца ние полагаме ежедневни, напълно непредвидени грижи за над 110 000 души. Да, сигурно има хора, които са получили социални помощи със закъснение. Да, сигурно има такива, за които е трябвало време, за да се организира лечение. Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите? България не може да си позволи повече да издържа украински граждани в хотелите на първа линия по морето.
От самото начало бе съобщено, че мярката е временна и цели да осигури време, в което бягащите от войната да се чувстват спокойни и да си стъпят на краката. За наше огромно разочарование в замяна получихме масови специфични и персонални желания, които категорично няма как да бъдат удовлетворени. И тук далеч не говорим за уязвими хора – точно те имат най-малко битови изисквания.
Затова нашите усилия в днешния ден са насочени именно към тях. В тази връзка след като втори ден до отговорните институции не достига достоверна и навременна информация от получилите временна закрила, след като до последно те не съобщават на медиаторите и екипите на терен за намеренията им и след като втори ден пристигат автобуси, които не се пълнят и от гарите тръгват влакове с празни вагони, правителството прекратява интеграционния план за разселване на бежанци във вътрешността на страната.
В тази връзка всички украински бежанци, които са в хотелите на морето и на този етап твърдят, че няма къде да отидат, ще бъдат временно настанени в буферните центрове в Сарафово и Елхово. Направихме абсолютно всичко, за да не се налага да разпъваме палаткови лагери, както е в останалите държави. Закрилата е нещо, което се търси, а не се предлага. Закрилата е право, а не задължение. Затова няма да позволява повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон.
Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България. Отправям силен апел към тези от Вас, които нямат нужда от подслон, да го декларират още сега. Само така ще можем веднага да се погрижим за хората в истинска нужда. За хората в истинска нужда ние имаме и бази, и храна, и екипи, които ги очакват“.
Тези "думи на седмицата", изречени от вицепремиера Калина Константинова, предизвикаха такъв отзвук, какъвто щеше да произведе единствено влизането ни във войната на Североизток, независимо на чия страна. Политици, анализатори и пр. видни мислители изразиха неизмеримото си възмущение от "безчовечното, грубо и арогантно" поведение на вицепремиера. Фейсбук пък стъкми цял протест на живо, който поиска оставката на Константинова.
А вицето на Петков направи нещо изключително рядко в родната политика - беше откровена до дъно, притисната от реалността. Това, както добре знаем, трудно се прощава на управник. Готови сме да ни запушват ушите с недомлъвки, празнословия и откровени лъжи, но поднесат ли се кървящите голи факти "алангле", настава шок, възмута и олелия. А и принципно мразим всички, дори тези, които сами сме избрали, защото сме мразили повече тези преди тях.
Какво повече може да направи властта за украинките и децата им?! Нали точно заради "луксозните хотели" сме на ръба да ни санкционират за дискриминация - мюсюлманската общност логично негодува. Нейните бежанци са в палаткови лагери, фургони и "центрове" с бариери, телени мрежи и КПП-та.
От друга страна да опитаме да разберем и украинките. От хотел на морето да те пратят в Паничище е все едно от операта в Сидни да те вкарат в каравана насред пустинята. Кой би бил щастлив от такава промяна, пък дори доскоро да са обстрелвали дома му?! Така сме устроени, че забравяме лошото, за да можем да продължим напред. С хубавото се свиква бързо, но специфичното при него е, че е "малотраен продукт". И когато свърши, става тягостно.
"Поредният провал! За да се покажат пред света, че са много готини, ги пускаха в 4-звездни хотели, сега ще ги пращат на палатки. Скандално поведение на тази въпросна госпожа, наречена вицепремиер, с това страшно изражение. В други времена мой министър с такова поведение вече нямаше да е министър. Категорично! На мен ми е жал за тези хора - бежанците от Украйна. Ние предупреждавахме месеци наред. Всяка седмица взимат по половин милиард, но, ако ние имаме вицепремиерка като тази Калина, която направи такова брутално изказване, днес европейският парламент щеше да се занимава с нас".
Има ли нужда да поясняваме чии са горните думи. А да се анализират струва ли си?
Ценете си времето...