Къде са парите на НЗОК: Милиарди без ефективен контрол

Коментар на Емилия Милчева:

Скандалът с разработките на ДАНС, свързани със здравната каса, започна като въпрос кой не трябва да я управлява. Но би трябвало да завърши с отговор на въпроса защо българското здравеопазване произвежда все повече пациенти, вместо повече здрави хора.

Политическият дебат се ограничи до кадрови спор около ръководството на НЗОК. Не бива обаче да остава в тези рамки. Разкритията на бивш служител на ДАНС извадиха на преден план проблеми, които разследвания на журналисти и експертни анализи описват от години – за слабия контрол върху разходването на публичните средства, схемите с лекарства и безконтролното разрастване на болничната мрежа.

Защото проблемът не е само кой управлява НЗОК с нейния бюджет от 5.2 милиарда евро за 2026 г., почти два пъти и половина по-голям от този на МВР. Близо ¾ от разходите в него са за болниците (47%) и за лекарства и медицински изделия (26%). Но контролът изостава след парите, а правилата позволяват системата да расте без връзка със здравните потребности на обществото.

Как започна всичко

На 17 юни "Демократична България" призова управляващите да оттеглят кандидатурата на д-р Асен Меджидиев за подуправител на НЗОК. Според формацията Меджидиев е довел доскорошния управител на касата проф. Момчил Мавров в ръководството ѝ, а смяната на единия с другия означава единствено "смяна на едно лице от фасадата с друго", при която "най-вероятно схемите ще продължат".

Две седмици по-късно ДБ повиши залога. В парламента съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев заяви, че в ДАНС съществуват разработки, свързани с дейността на Мавров и Меджидиев, и отправи поредица въпроси към управляващите. "Възможно ли е г-н Мавров и г-н Меджидиев да са оказвали натиск върху бивш директор на ИА "Медицински надзор" да увеличава леглата в конкретни частни болници, за да се източват пари от НЗОК? И възможно ли е това да е само един от случаите, по които ДАНС е работила, но всички тези разработки са били покрити?!", запита Мирчев.

На следващия ден в интервю за медийната платформа "Извън ефир" бившият служител на ДАНС Ясен Токусчиев направи няколко разкрития, които могат да бъдат обобщени в един извод: институционалният контрол е блокиран от политически натиск. Разказът на бившия шеф на сектор "Здравеопазване" очертава механизъм, при който решения с огромен финансов ефект могат да бъдат взети под натиск въпреки липсата на разумни основания, а започнали проверки – прекратявани. Част от твърденията му са свързани с разкриване на нови болнични легла в частни болници, а други – със схеми за отклоняване на скъпоструващи лекарства, чието разкриване му е струвало работата.

Колкото повече, толкова повече

Ако се съди по броя на болничните легла, България би трябвало да е една от най-добре обезпечените здравни системи в Европа със своите 338 болници, 148 от които частни.

Според последния здравен профилна България за 2025 г., изготвен от Европейската комисия, и този на ОИСР, страната следва силно болнично ориентиран модел, който се разширява. През 2023 г. България разполага с 8,6 болнични легла на 1000 души население – с над 50% повече от средното за ЕС. Анализът на ЕК констатира, че системата е неефективна – изписаните пациенти са повече от два пъти над средното за ЕС, докато заетостта на леглата е едва 57%, под средната за ЕС от 68%.

Парадоксът е, че държавата отдавна разполага с инструмент, който би трябвало да предотвратява подобно разрастване – Националната здравна карта. Самото Министерство на здравеопазването вече признава, че ако тя бъде актуализирана коректно, ще стане ясно, че в големите градове има излишни болнични структури с използваемост на леглата под 45%. Според министър Катя Ивкова именно актуализираната карта трябва да даде основание да се ограничи откриването на нови болници и дейности, които дублират съществуващи, както и да позволи на НЗОК да избира по ясни критерии с кои лечебни заведения да сключва договори. Но обещаното не е като направеното.

Защо е необходимо да се разкриват нови болнични легла, след като ОИСР препоръчва България да намали зависимостта си от болнично лечение и да засили първичната и профилактичната помощ? В почти всички европейски държави броят на болничните легла намалява заради преместването на лечението към извънболничната помощ, докато в България продължава да расте до почти 57 хиляди за 2025 г.

Те включват и онези близо 1800 във веригата “Сърце и мозък”, за които бившият служител на ДАНС обяснява, че са разкрити въпреки нежеланието на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” да даде зелена светлина.

“Няма изрично посочени критерии в закона, които да ограничават “Медицински надзор”, има много съществени пороци по издаването на комплексни оценки (те са основанието за разкриване на една болница, б.а.)”, заявява бившият контраразузнавач.

Болестта като бизнес

Впечатляващият болничен капацитет не се превръща в по-добри здравни резултати. Напротив – България продължава да бъде сред държавите с най-ниска очаквана продължителност на живота и най-висока обща смъртност в ЕС. Сърдечно-съдовите заболявания са причина за почти 2/3 от смъртните случаи, докато средно за ЕС този показател е 33%, близо два пъти по-нисък. А смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България отбелязва най-бавното намаление в ЕС през последното десетилетие, констатират от Еврокомисията. На второ място след тях се нарежда смъртността от рак.

А с лекарствата за онкозаболявания се осъществяват едни от най-големите злоупотреби, тъй като терапиите са скъпи - една опаковка достига хиляди евро. При таргетна или при имунотерапии цените са още по-високи.

Разследване на журналистката Валя Ахчиева "Търговия със смърт?" преди три години разкри ужасяващата истина, че не на всички онкоболни в България се поставя лекарство. Тя доказа, че по документи една и съща опаковка на лекарство срещу рак е приложена в две болници на двама пациенти и платена от здравната каса - и това се доказва от електронната верификационна система (СЕСПА). Разбира се, получил го е само един от тях…

"На българския пациент лекарството нерядко е в Нидерландия и Германия. Не знаем какво има в инфузионните банки (на онкоболните)". Това пък е част от интервюто на Токусчиев, с което потвърждава - три години след разследването на Ахчиева, че някои онкоболни в България на практика не биват… лекувани. Няма как иначе да бъде квалифициран фактът, че лекарство, отчетено като приложено на български пациент, се оказва проследено в Германия или Нидерландия. Лекарството е платено с публични средства, а впоследствие болницата е реализирала приход в свой интерес - застрашавайки живота на пациента.

Според Токусчиев законодателството е така устроено, че „адекватен контрол и прозрачност по отношение на износа на лекарства е невъзможен“. Системните липси на лекарства в България, особено за диабетиците, го потвърждават. Самият той напуска ДАНС. Причината е, че на 28 август 2025 г. му е наредено да прекрати проверка на складове за лекарства на търговци на едро, за които има данни за фиктивен стоков оборот чрез отклоняване на медикаменти от легалната верига за доставки. “Получавам обаждане от директора на дирекцията: “Там, където сте, веднага се махайте, прибирайте се оттам!”.

"Престъпен синдикат"?

Какво следва? За първи път служител на контраразузнаването, десет години оперативен агент - и още пет началник сектор, проговаря за “престъпен синдикат” в здравеопазването, за източване на публичен ресурс от големи болници, за арбитражна комисия, която отсъжда все в полза на частните болници, за сериозни интереси на ДПС, за корупция и натиск в ДАНС…

Проблемът вече не се ограничава само до назначението на един бивш министър в два служебни кабинета на Румен Радев за шеф на НЗОК. Схемите си вървят така от години. Налага се промяна на правилата, които позволяват огромен публичен ресурс да бъде разпределян при толкова слаб контрол. Националната здравна карта да стане реален инструмент за планиране, а откриването на нови болници и легла да бъде подчинено на обществените потребности. Движението на всяка опаковка скъпоструващо лекарство да бъде проследимо, а контролът върху разходите на НЗОК да стане реален, а не формален.

Проблемът не е в едно назначение, а в модел, който финансира все повече болници и все повече лечение, заради което има все повече болни. Кой ще се осмели да го разруши?