Няма по-голяма ценност за човека от свободата. Всяка култура има своя традиция на свободата... И свои инструменти за ограничаване на свободата... Америка, която е учредена като Съединени щати на днешния ден преди 246 години е една мощна и практична мечта за създаване на един Град на хълма, който "не може да се укрие" (Матей 5:14), и който трябва да бъде "светлината на света".
Това коментира във "Фейсбук" Огнян Минчев.
Американската мечта за свобода е конкретна и прагматична. Тя създава общество на материален успех, на лична свобода и независимост, завоювана на пазара - с много труд и в неуморна конкуренция. Американският идеализъм е вяра в способността на човека да носи отговорност за собствения си живот и да бъде щастлив с плодовете на своите собствени усилия.
Америка поляризира мнението на света за самата себе си. Американската мечта винаги е имала огромна притегателна сила за милиони хора, готови да поемат понякога безумни рискове за да стигнат до бреговете на Новата земя и да опитат късмета си. Или просто да опитат американския начин на живот в родината си. От другата страна на монетата са тези милиони хора, които неотклонно, често яростно отхвърлят Америка, обвинявайки я в ролята на световен диктатор.
Днес Америка има проблем не с тези две големи групи хора, обитаващи глобалния свят около нея, а с растящата поляризация на самото американско общество около два все по-враждебни, непоносими един за друг лагера. В левия ъгъл стои радикализирана, яростна маса от хора, обвиняваща Америка в расизъм, в непоносимо неравенство между бедност и богатство, в липса на респект към различните, към слабите, към неуспелите... В десния ъгъл са милионите обикновени американци от mainstreet, от провинциална Америка, която се труди от сутрин до вечер, разчита само на плодовете на своя труд и на Божието благоволение, което измолва с усърдна молитва.
Тези две лица на Америка винаги са били доста чужди едно на друго, но и винаги са имали своите пресечни точки в основната матрица на американските ценности. Тази матрица опасно се пропуква днес и застрашава общественото единство на Съединените щати. Дали това е поредна криза - една от многото, които Америка преживява по своя динамичен път през последните 246 години, или нов феномен на разцепление, който може да застраши цялостното бъдеще на тази страна? Отговорът на този въпрос ще получим в средносрочното бъдеще. Аз вярвам в способността на Америка да оцелява, да се приспособява и да върви напред, понякога неузнаваемо променена, но съхранила тези основания на своето съществуване, които бяха заложени във Филаделфия на 4 юли преди 246 години.
Свободата в Америка не изчерпва многообразието на човешката свобода. Тя е само стъпало към тази пълномащабна свобода на човека, която той придобива стъпка по стъпка със своето изумително пътешествие през времето. Но без Америка - добрата и лошата, светлата и тъмната, благородната и жестоката - светът щеше да бъде, и все още може да стане едно много по-сурово и безчовечно място за обитаване. Затова отбелязвам 4 юли като празник на свободния човек - а не само като празник на Америка, навършваща днес 246 години.