Искаше ми се да пиша за тежката икономическа криза в Турция. За главозамайващата 75%-на инфлация. За безжалостната диктатура, практикувана там. За претъпканите затвори с журналисти, кюрди и интелектуалци. Пред последните изяви на Ердоган обаче, вътрешнополитическите проблеми на Турция бледнеят. Президентът на южната ни съседка отвори Босфора за украинските и руски кораби със зърнени храни и спаси милиони африканци от глад. Този успех е лично негов и увенчава продължителната му и упорита политика за сближаване между Украйна и Русия.
Ердоган наложи Турция като неизбежен дипломатически ключ, защото само той се ползва с доверието на двете страни. Президентът на Турция на практика изключи Европейската комисия, кухата Фон дер Лайен и високомерния Макрон, които се оказаха такива каквито в същност са. Хора лишени от смелост, опит и нюх. Съществуващи извън реалността. Неспособни да почувстват психологията на воюващите и да намерят какъвто и да е изход от кризата. „Турската торта“ си има черешка. Ердоган унизи Путин. Руският президент му дойде на крак, не като победител, а като нуждаещ се от помощ човек!
Путин по принуда преглътна факта, че спогодбата от 22 юли за преминаване през Босфора е инициатива на човек доставил дроновете „Байрактар“ на украинската армия, които избиха стотици млади руски войници. Това е същността на политиката на Ердоган. Да не бъде в никакъв случай страна между НАТО и Русия, между Киев и Москва. И да наложи Турция като задължителна регионална сила, без която никакъв конфликт не може да бъде разрешен. Като изтъкне значението на собствената си личност, която в конкретния случай събира може би повече симпатии в някои страни, отколкото Зеленски.
През 2016 година Ердоган закупи 4 руски противосамолетни системи за 2,5 милиарда долара и построи без да търси съгласието на атлантическия съюз, газопровода TurkStream. Говори се, че по този начин си отмъщава на някои „западни приятели“ взели участие в заговора на висшите турски офицери.
Турция порица веднага руската агресия в Украйна и затвори Босфора за руски плавателни съдове, но отказа прилагането на икономически санкции срещу Русия. Руските олигарси са като риби във вода по луксозните хотели в Анталия.
Часове след като бе подписана спогодбата за износ на жито, Джо Байдън поздрави Ердоган за постигнатия успех. От Брюксел ни вест, ни кост! Същия ден Турция оповести, че приема руското условие за плащане в рубли, без да взима под внимание ембаргото, което американци и европейци прилагат.
Във всяко геополитическо споразумение има видима и невидима размяна на интереси. Ще бъде много тъжно, ако в преговорите между Путин и Ердоган „Нагорни Карабах“ е бил пожертван.