Малко са хората, които знаят истинската фраза на поета и политик Хелон от Спарта „за мъртвите или добро или нищо друго освен истината“. За първия и единствен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов (15 март 1990 - 25 декември 1991) не може да се даде еднозначна оценка. Факт е, че той промени света и отношението към него се превърна в своеобразен филтър за и против демокрацията и свободата. В съвременното размирно време на дезинформация, агресивна риторика и двойствен морал, неговата кончина отново възкреси спомена за размирните времена на промяната в СССР и държавите от социалистическата система, съпроводени с разрушения, икономически катаклизми, социални сътресения и човешки и материални загуби.
Смъртта на всеки държавник е повод за рекапитулация на неговото време. Историята на СССР носи отпечатъка на всеки един негов ръководител. Владимир Ленин създаде държавата, Йосиф Сталин ще бъде запомнен с култа към личността му, ГУЛАГ, но и с победата над хитлерофашизма и превръщането на Съветския съюз в суперсила. Никита Хрушчов развенча култа към Сталин, а Леонид Брежнев ще остане в историята с неуспешната акция в Афганистан. Времето между него и Михаил Горбачов се характеризира с фразата „петилетката на помпозните погребения“.
Управлението на Михаил Горбачов като генерален секретар на ЦК на Политбюро на КПСС (март 1985- март 1990) поставя началото на два процеса. Първият е свързан с разкритията за престъпленията и жертвите в ГУЛАГ, а вторият – с неуспешните като цяло опити на перестройката. Това време ще бъде запомнено и с празните магазини, въпреки богатата реколта, която остана в складовете, създавайки фалшиви условия за икономическа криза. Тогава 1987 г. започна и войната между Азербайджан и Армения.
Перестройката на М. Горбачов вървеше паралелно със засилващите се страхове на американските анализатори за увеличаващата се несигурност на икономическите и борсовите пазари в Западния свят. Борсовият срив на 19 октомври 1987 г. започна с известната фраза „нас само чудо може да ни спаси“. Чудото се появи в лицето на Михаил Горбачов, който на срещата край Малта с американския президент Джордж Буш през 1989 г., подписа смъртната присъда на суперсилата СССР и на държавите от Централна и Източна Европа. Първият етап от Студената война приключи с разрушаването на Източния блок, в който идеологията, индустриализацията и социалната политика определяха облика на социалистическата система.
Краят на биполярния свят, който настъпи с неоспоримото участие на Михаил Горбачов, отвори пътя към прехода, чиито интерпретации са взаимоизключващи се, и който продължава и до днес. Медийният ентусиазъм и задълбочаващите се в своите безумия политики и действия на управляващите елити, не променят горчивата истина, че хората обедняват, обществото се профанизира и маргинализира, здравеопазването се изражда, а държавата като защитник на обществата, все повече губи своята стойност и сила.
Политиките и резултатите от действията на Михаил Горбачов са етап от проекта „Студена война“. Последният съветски лидер олицетворява края на една епоха. Предвид факта, че биполярното противопоставяне определя процесите през втората половина на ХХ век, естествено е рано или късно промените да резонират в идеологическия, политически, икономически и военен опонент в незавършилата Студена война – западния блок и неговата суперсила САЩ. Неоспорим факт е, че действията на Михаил Горбачов отложиха с няколко десетилетия икономическия и политически крах на либерализма. Явно идва времето на промяната в победилия Запад. Може да се окаже, че след време ще се коментира как настоящия американски президент Джо Байдън е довел до края на Съединените американски щати. А какво ще се случи след това предстои да видим.
Смъртта на Михаил Горбачов отвори кутията на Пандора на спомените, но и дава възможност за пореден път да се анализира и моделира светът от известното към предполагаемото.
Истината е нееднозначна, но името на Михаил Горбачов ще остане в историята като съществен сегмент в световните промени в края на ХХ век.
Мир на праха му и светла му памет!