"Голяма част от хората водят живот на тихо отчаяние." Това пише американският публицист Хенри Дейвид Торо през 1854 г. Това е съдба, която бързо застига Владимир Путин, докато той се опитва да се измъкне от катастрофалния капан, който сам си постави в Украйна.
Това пише в коментара си за "Гардиън" колумнистът Симон Тисдал.
Президентът на Русия по разбираеми причини мълчи за своята "специална военна операция". Но безкрайната безизходица не е това, което той очаква. Не е очаквал и коли-бомби в Москва и унизителни атаки срещу крепостта Крим.
Най-малко от всичко Путин очакваше 80 000 руски войници да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена мечта от времето на Петър Велики за "велика Русия". Вече е изчезнала и репутацията му на нещо различно от убиец и мошеник.
Безкрайното военно тресавище не е сценарий, който Путин може да си позволи, тъй като бавно действащите западни санкции разрушават икономиката му, а живата сила и материалите на армията му постоянно се изчерпват. Така че какви са възможностите му?
Той може да обяви фалшива победа, да заяви, че "заплахата" от НАТО е неутрализирана, и да предложи споразумение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той със сигурност знае, че Киев никога няма да приеме доброволно такива условия. Той може да заложи на огромна ескалация на бойното поле, например като използва Беларус, за да открие втори фронт северно от Киев - регионът, който не успя да превземе през февруари. Но не е сигурно, че генералите му имат тази възможност или смелост.
Той със сигурност не смее да отстъпи. Така че, докато натискът върху него да постигне пробив расте, Путин може да реши, че най-добрият вариант е да увеличи цената на войната за поддръжниците на Украйна - и така да подкопае съпротивата на Киев.
Всъщност той вече е започнал. Показателно е, че миналата седмица лидерите на Великобритания, Франция и Германия обявиха дългосрочна подкрепа за Украйна. Те знаят, че Путин залага на това, че те ще се огънат.
Контекстът е нарастващото безпокойство от енергийната криза и кризата с разходите за живот в Европа, до голяма степен причинени от инвазията и от намаляването на газовите доставки от страна на Кремъл. Зимните последици от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.
Но Путин може би едва сега започва. Той разполага с много средства, с които да подкопае западното единство и устойчивост. Европа е осеяна с лесно използваеми потенциални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от съветско време. По същия начин Русия разполага с изненадващ брой съюзници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.
И така, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да спасят звяра от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко вече е в ръцете на Путин. Москва осигури оцеляването на диктатора, след като кражбата му на президентските избори през 2020 г. предизвика протести в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.
В ЕС Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е смятан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската крайна десница, Орбан се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя неговите расистки и хомофобски възгледи. Той многократно е възпрепятствал санкциите на ЕС. Миналия месец той сключи едностранна газова сделка с Кремъл. На Орбан очевидно не може да се вярва.
Крахът на реформаторското правителство на България през юни и последвалите разговори за възстановяване на отношенията с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива влияние, за да раздели ЕС.
Други европейски крайно десни и крайно леви популистки партии се идентифицират в различна степен с путинистката идеология и консервативните социални ценности. Те повтарят неговата враждебност към ЕС. В проучването на Европейския съвет за външна политика от 2016 г. като "проруски" са посочени германската Алтернатива за Германия, френският Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В списъка попада и британската Юкип.
Путин може да разчита и на симпатии от страна на политици от основните партии извън ЕС, като Александър Вучич, президент на Сърбия. Вучич е наричан от опонентите си "малкия Путин". Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо недоверие към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 г. не е забравена.
ЕС и Обединеното кралство се опасяват, че нестабилните Западни Балкани са критична точка за натиск, която Путин може да използва, за да разпали стари конфликти и да отклони вниманието от Украйна.
Разделените Молдова и Грузия, с разделено население и руски войски на тяхна територия, също са потенциални огнища на напрежение. Друга е Калининград, където този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, за да сплаши съседите от НАТО. По-специално Естония, където има етническо руско малцинство, изглежда е мишена.
Безразсъдните действия на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в Запорожие показват, че той ще рискува почти всичко, за да спечели. Изпаднал в тихо отчаяние, той става все по-опасен с всеки изминал ден.