В политиката винаги има борба за власт, така че разединението не бива да ни притеснява, но е добре между водещите политически групи да бъде постигнат консенсус по някои базисни теми. Това е демонстрирано и в дните по време на Съединението. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски”.
В деня, в който отбелязваме 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, доктор Живков припомни:
„Правителството на Петко Каравелов, което управлява тогава, е резервирано към съединисткото действие и дори съветва дейците от Източна Румелия да кротуват. Въпреки това, след като Съединението е обявено, правителството го приема и прави всичко то да бъде признато от Великите сили. Този почти пълен консенсус, с изключение на групата около Драган Цанков и лъжесъединистите, най-силно се олицетворява от Сръбско-българската война, защото много рядко българското общество е било толкова единно. Сега сякаш липсва консенсусът по ключовите теми, има разединение между моделите про-Европа и анти-Европа, има напрежение между политическите лидери. Имайки предвид, че в политиката не може да бъде избегната конфронтацията между политическите играчи, все пак е добре те да се вслушат в резултатите, да излъчат едно работещо правителство и да лимитират своите различия“.
Светослав Живков припомни, че през 1878 г. се възстановява българската държава и се полагат основите на модерната българска държавност.
„Берлинският договор конституира Княжество България като държава, васал на Османската империя, но в едни крайно лимитирани граници според желанията на българите да живеят в едно единно, свободно отечество. Берлинският договор остава под една чужда власт българите в Македония и в Одринска Тракия, и формира в териториите южно от Балкана, автономната област Източна Румелия, която да е под властта на Османската империя. От тази гледна точка договорът задава параметрите на българския национален въпрос, развиващ се през следващите десетилетия – идеята всички българи от различните краища да бъдат обединени. Така Съединението е първата успешна стъпка в тази насока“, обясни той.
Д-р Живков уточни, че от чисто правна точка Съединението представлява ликвидиране на властта в Източна Румелия и нейното анексиране от Княжество България, а във вътрешноправен план след Съединението територията на Княжеството се увеличава, българите южно от Балкана стават част от българската държава с всичките положителни последици – икономически, политически, демографски, дори чисто психологически.
„Съединението на Княжество България с Източна Румелия първоначално се реализира без никаква подкрепа от Великите сили, впоследствие Великобритания осъществява определена дипломатическа подкрепа, но тя вече е след 6 септември. Самата акция е българско дело и то не толкова от отговорните фактори в Княжество България, в лицето на правителството на Каравелов, колкото на източнорумелийските българи“, отбеляза Живков и продължи:
„Вече в международен план времето е изключително подходящо, тъй като това е моментът, в които Великобритания вече се е отказала от това да покровителства Османската империя, а от друга страна старият английско-руски конфликт в Югоизточна Европа, Централна и Средна Азия все още не е отшумял“. Историкът определи, че именно това е подтикнало Великобритания да подкрепи впоследствие българското Съединение и така да се подкопае руското влияние в страната ни.
Относно партийната система преди и по време на Съединението, Живков заяви, че тогава нейното състояние е изключително насипно.
„Руската намеса в българските вътрешни работи, която датира от по-рано, вече е поставила разединения в направлението про-Русия и анти-Русия", уточни още той.
„Очакванията тогава са били, че повечето политически групи ще подкрепят Съединението, така че повечето от тях се обявяват „за“ него. Тези, които се определят "против" са малцинството, което смята, че България трябва да следва про-руската линия. Това по-конкретно са хората на Драган Цанков в Княжество България и т.н. „лъжесъединисти“ от Източна Румелия, които имат причина да са против Съединението, тъй като чрез него те падат от власт“, заяви още д-р Светослав Живков и продължи: „Чисто технически за хората, които държат властта в Източна Румелия, Съединението е военен преврат, защото военни части на Източнорумелийската войска свалят правителството в Пловдив начело с губернатора Гавраил Кръстевич и обявяват Съединение. В известна степен позициите "за" или "против" Съединението се консолидират в дните след него, когато се виждат реакциите на Русия. Това е така, защото в навечерието на 6-ти септември нито в България, нито в Източна Румелия, никой не очаква Русия да се обяви против. В следващите няколко дни Русия се обявява срещу Съединението, изтегляйки своите офицери от българската армия. Това вече стимулира тези проруски среди да се обявят не против самото Съединение, а против начина, по който е извършено“, обясни още д-р Живков.