Коментар на Ивайло МИХАЙЛОВ
Честит празник, уважаеми Сънародници - най-българският светъл празник!
Накратко – на този 6 септември самостоятелно, въпреки Великите сили, и особено Россия, правим първата стъпка към Обединението на всички земи, населявани с Българи, в една държава. И, за съжаление, последната успешна…
Даммм, и сега обратно в бъдещето, по-точно 2022, поредни Х-ти избори. Ще припомня думите на един кръвно мразещ България – Уинстън Чърчил (Боже, какви врагове сме си създавали, заради ей това „Съединение”) – „Демокрацията е нещо ужасно, но няма нищо по-добро от нея”… Перефразирам, не ми се заяждайте за точността.
Та сега пак за кризата на Демокрацията в нашето така разединено Отечество. (Не съм сигурен доколко я е имало, демокрацията, де). Днес е Денят, в който най-често се чуват призиви за Съединение, за прекратяване на това „разединение на Нацията”, ако сме обединени, животът ни ще стане по-хубав от приказка… Ние, като люлката на Европейската цивилизация, сме си самодостатъчни, можем и „сами да се оправим” , никой не ни е нужен, ни ЕС, ни ООН, ни „северомакедонците”, така и така всичко сме им дали, а пък те всичко са ни взели, дайте да се съединим, (или пък дайте да дадем), вимето (не е правописна грешка) на България!
Замислих се, че след сто години (самота) грешки, какво ни липсва, за да има Съединение? Просто е – Покаяние! Не го очаквам, надявам се някога обществото ни да го поиска! Страшното е, че покаянието почти винаги минава покрай бай Ставри, за съжаление той е строг, а за радост – справедлив… И защото не очаквам лицата, които имат нужда от покаяние, да се самообвинят, ще ни е нужен друг механизъм – с тежестта, а не със строгостта на Крумовите закони. Не, няма да режем ръце или глави, но пък всеки , ежедневно, при всеки общественозначим проблем, да усеща силата на правосъдието. Само така обществото ни би имало шанса да се прочисти, поне да започне да усеща силата на Демокрацията, да ѝ се довери в края на краищата.
Защото Демокрация – това сме ние, осъзнати граждани, и ще цитирам една учителка, която вече като министър на образованието през някоя си от 80-те години, е предпочела да влезе в клас в Стара Загора, за да види какво означава българското средно образование, а не да си ходи на партито, организирано в нейна чест, а само няколко години по-късно, тя, „Желязната лейди”, Меги Тачър, вече като премиер, пише „За да има демокрация, трябва да има критична маса от демократично мислещи хора”. И пак – перефразирам!
Само Покаянието в нашта „бедна, но горда стърна”, би довела до тази критична маса…. А през 1879 имало ли я е -
И не, не Роzzия е позволила новосформираната Българска държава да приеме толкова демократична Конституция. Това е последния успех на Левски, Ботев и онзи Бенковски, който отвори такава рана, която заби и в сърцето на руската империя.