Индонезия, Испания, Нидерландия, Иран, Пакистан, Либия, Тунис, Германия, Италия – това са страните, внесли най-много украинско жито. Те са и производители на зърно, но протести там няма. Конкуренцията определя цените. България не влиза в десятката, нито в двайсетицата. Но именно тук се пръкна „масово недоволство“ на зърнопроизводители срещу вноса на жито от Украйна.
Изкарани бяха стотици трактори по градове и пътища.
Медиите бяха залети с твърдения и „доказателства“, че украинската пшеница била некачествена“, едва ли не вредна за здравето. И излиза, че изброените по-горе държави са убийци на собственото си население, а най-загрижени за народа са българсикте милиардери, притежатели на зърното.
Не е тайна, че големите „зърнари“, както мнозина наричат босовете на пшеницата, са сред най-богатите българи. Те, семействата и любовниците им се придвижват до именията си и елитните курорти по света с частни самолети, луксозни яхти и бронирани брабуси. Те ползват и най-голям процент от евросубсидиите, в сравнение с останалите производители на селско-стопанска продукция.
През март 2022 г. производителите на пшеница в България настояваха да няма никакви ограничения за износ на тяхната продукция.
Защото това не било в унисон с пазарните правила.
Тогава украинско жито нямаше, защото Русия бе блокирала украински пристанища. ОК, известно е, че по износ сме на 11-о място в света и на 6-о в Европа. И те с право искаха да продават навън. Но да настояваш за спиране на вноса е рекет.
От което възникват някои въпроси.
Защо мнението на българските „зърнари“ съвпада с пропагандата на Кремъл, относно продажбите на украинско жито за европейски страни?
Не е ли странно, че при сегашната инфлация у нас, зърнените олигарси не възприемат вноса от Украйна като анти инфлационна мярка, а се тревожат, че се подбива пазара?
Освен това защо свръхпечалбата, която реализират от тази инфлация не я предлагат обратно в хазната за подпомагане на най-бедните? Моралът по принцип е нежелан гост в бизнеса, но все пак, когато времената са трудни съпричастността е важно нещо. А и сплотява.
Претенциите им са чисто и просто настояване
държавата да гарантира свръхпечалбите им.
Напълно неясно е също, откъде накъде в исканията им се промъкна темата за шистовия газ?! Това е абсурд: да не ползваме свои природни дадености, а да внасяме отвън, което е много по-скъпо. Само дето не посочват „Газпром“ като единствен източник… Засега.
Недоволстват и от „Зелената сделка“, което също няма никаква връзка с техния бизнес. Или има, но ние не я знаем?
Заплахите са още по-сериозни: ако държавата не клекне пред щенията им, зърнените шейхове щели да задръстят столицата с трактори и друга земеделска техника.
Това вече става досадно. На който нещо му е криво или не е на кеф – тича да блокира столицата. Но и новите латифундисти, като босовете-пътищари, ще изпратят трактористи, комбайнери и работници да свирят и скандират на стотици километри от домовете им, а те ще си пият питието в луксозни офиси и оттам по телефона ще разпореждат кой булевард или площад да бъдат запушени.
И нека не очакват обикновените българи да проявят разбиране и да им съчувстват. Няма за какво.
Едно предложение, ако позволите: На следващия протест зърнените босове да изкарат мерцедесите, яхтите и частните самолети – много ефектно ще бъде. Ще станат и международна новина...
Станимир Георгиев