За първи път след 2020 година България изтегли заеми от международните финансови пазари и очаквано ще плати прескъпо за безобразното закъснение, с което предприе тази стъпка. Загубените пари на данъкоплатците, измерени чрез по-високи лихвeни плащания в сравнение с достъпните условия от пазара в началото на годината и края на миналата, са в размер на 1.056 млрд. лв. Днес правителството изтегли два заема на обща стойност 4.4 млрд. лв., пласирайки две емисии еврооблигации. Първата е седемгодишна в размер на 1.5 млрд. евро и доходността по нея (комбинация от дължимата всяка година лихва плюс отбив от номинала на продадените облигации) е 4.33%. Другата, 12-годишната емисия е за 0.75 млрд. евро и доходността по нея е 4.81%.
Резултатът е най-доброто, което можеше да си постигне в сегашните условия на международните пазари, но е потресаващо по-лош в сравнение с това, което можеше да се постигне като лихвени условия, ако облигациите бяха пласирани в началото на годината, или миналата есен. А това можеше да се случи. Още миналия септември, когато се гласуваше актуализацията на бюджет 2021 Асен Василев е беше посъветван, че идва период на високи лихви и за да го изпревари, той трябва да изтегли колкото може повече заеми, или поне да заложи тази опция на следващия служебен министър. Василев обаче планираше да основе партия с Кирил Петков, и отказва, жертвайки националния нитерес пред политическите си амбиции и плодовете на егоизма му ще плати цялото общество.
Конкретните сметки
Последната емисия държавни ценни книжа със седемгодишен срок на обслужване датира от 21 март. Тогава дългът на България е носил доходност на инвеститорите, които са го записали при първичното предлагане в размер на 1.33%. Днешната седемгодишна емисия е пласирана при доходност 4.33%, което прави точно три допълнителни процентни пункта или 45 млн. евро млн. лв. загуби за всяка от следващите седем години при равни други условия.
Изчисляването на загубите при 12-годишната емисия е по-трудно и може да се направи с няколко условности. Причината е, че няма пласирана наскоро емисия с подобна срочност, с която да се направи директното сравнение. През март, когато правителството опита да пласира 10-годишен дълг, доходност от 2.47% му се видя неприемливо висока, а тази по 12-годишен би била дори по-висока. От друга страна, през септември 2020 г. тогавашният финансов министър Кирил Ананиев пласира облигации с 30-годишен срок на обслужване и доходност от само 1.47%.
Така, при формираната днес доходностот 4.81% за 12-годишния дълг, може да се направи извод (и той няма да е спекулативен), че преди половин година същият би ни излязъл поне 2.5 процентни пункта по-евтино. А миналата година дори още по-евтино. При обем на заема 0.75 млрд евро и срок на обслужването му от 12 години, това прави по 18.75 млн. евро повече лихви на година.
При обръщане на сумите от двата заема в лева, и умножаването им по броя на годините, в които ще се обслужват, излиза, че допълнителните лихви, които ще платим са 1.056 млрд. лв.
Защо тези сметки не са спекулация
Още миналата есен беше ясно, че оформящия се между 6 и 7 милиарда лева бюджетен дефицит за тази година, ще изисква да се покрие със заеми. Беше известно също, че предстоящите погашения по стари дългове в началото на 2023 г. ще изискат още през тази година да се изтегли нов заем, с който да се превърти стария, тъй като не можем да си позволим окончателното му изплащане.
Миналия септември растящата инфлация накара дълговите пазари да потърсят по-висока доходност от новите емисии на пазарите. Това се видя и по Държавните ценни книжа, от чието емитиране Асен Василев бягаше и завеща нерадостното задължение на Валери Белчев.
От тази година за покачване на лихвите допринасят и решенията на Федералния резерв на САЩ и Английската центрана банка да атакуват високата инфлация с покачване на основните си лихвени проценти. Към тях от това лято се присъедини и Европейската централна банка, а решенията на централните банки, оказа се, влияят далеч по-силно на пазарите отколкото войната между Русия и Украйна. Така че, не войната, а монетарните решения на големите централни банки вдигат лихвите и това се виждаше от експертите още миналото лято. Путин още не бе почнал да струпва войски по границата с Украйна и въобще трудността да се предвиди факторът „Война“, тук не играе.
Цялата тази информация, макар и не като фактология в ретроспекция, а като основен прогностичен сценарий, беше пред очите на Асен Василев. Той обаче я пренебрегна, не желаейки Бойко Борисов да го одумва, че тегли заеми. По същество друг пример за див и безотговорен популизъм, но не той е днес на фокус. Така за четирите си месеца като служебен финансов министър Асен Василев пусна само една малка емисия ДЦК, а като финансов министър вече в правителство на собствената си партия, той проспа и първото тримесечие на тази година за теглене на заеми. Пак, оставете настрана войната. Дори и с нея предвид този период винаги е най-изгоден за нови заеми. Те обаче пак не бяха изтеглени.
Вместо да се загрижат за всичко това, с проектобюджета си от февруари, „Промяната“ ни залъгваха, че можем да минем 2022 година със само седем милиарда лева нови заеми, въпреки, че проектобюджета на Валери Белчев от миналия ноември сочеше 10 милиарда. Е, с актуализацията, пак предложена от „Промяната“, стигнахме до признание, че държавата се нуждае от 10 милиарда нови заеми. Но вече беше късно. Лихвите се устремиха нагоре.
Още негативни последствия
Развитието на днешния аукцион показва далеч по-голям интерес на инвеститорите към заеми с кратък период на обслужване. Логиката е, че централните банки ще продължат да вдигат лихвите в обозримото бъдеще и отпускането на дългосрочни заеми при сегашните ниски лихви ще им бъде неизгодно. Далеч по-добре за богатите на кеш инвеститори е да почакат малко. В следващите три години, ако нещо не се промени, България ще се нуждае да изтегли към 40 млрд. лв.
Ако не желаем да се вкараме в стресовата ситуация да теглим краткосрочни заеми, като всяка година се чудим как да ги превъртим с още по-нови заеми, изходът е да се примирим, че по предстоящите емисии ще трябва да плащаме лихви между 3% и 4% годишно в оптимистичния сценарий. И това означава, че за всяка година в периода между 2026 и 2035 (а може да бъде и по-дълъг) ще плащаме между 1.2 и 1.6 милиарда лева повече за лихви в сравнение с тазгодишните ни лихвени разходи.