Могат ли необявената война и обявената мобилизация да съществуват съвместно от гледна точка на законовите норми?
Иля Новиков: Последното, за което трябва да се мисли, са законите - руската власт изобщо няма проблеми с промените в собствените си закони. И не се срамува да ги нарушава, ако няма време да ги промени. Що се отнася до "обявяването на война" трябва да имаме предвид, че след Втората световна война имаше стотици въоръжени конфликти, включително големи с милиони жертви, а съвсем малка част от тях бяха придружени от официалното обявяване на война.
А защо на Кремъл му се наложи да обяви официална мобилизация? Не можеше ли да е скрита, както например по време на афганистанската война?
Иля Новиков: Путин е страхлив, той е известен с това, че отлага до последната минута всички свои решения, особено необратимите, и ги взима много неохотно. През септември Путин призна, че не само не може да спечели тази война, но дори не може да продължи да я води както през последните седем месеца, ако не увеличи многократно собствената си армия.
Неговите основни аргумента са два. Първият са ядрените оръжия, за които очевидно е наясно, че ако ги използва, ще влоши рязко собственото си положение - няма да му го простят. А вторият е просто да пратят "пушечно месо" срещу украинската армия. Има и още нещо, което не бива да се подценява - това, че мобилизацията е начин за засилване на вътрешната управляемост на обществото. Путин очевидно разчита, че колкото по-строги са неговите мерки, които се предприемат под претекста за мобилизация, толкова по-малки са рисковете вътре в страната.
Какъв протест би могъл да спре мобилизацията в Русия и да спре войната - мирен или друг?
Иля Новиков: Колапсът на Путин не е невероятен и може да започне от някой регион. Като например Северен Кавказ. В Дагестан стана това, което спокойно може да бъде наречено мирен протест - макар да не харесвам много този израз, защото мирните протести изискват мирен подход и от двете страни. Когато излезете невъоръжени, а срещу вас излязат с оръжие, протестът престава да бъде мирен. Може да не убивате, но ще бъдете убити.
Ако подобно нещо се случи едновременно в различни региони и Путин няма възможност бързо да пренасочи ресурсите си и да потуши всички бунтове, разбира се, че може да се стигне до колапс. Но засега не виждам признаци, че в следващите седмици ще се случи нещо.
Как тези, които остават в Русия, но категорично не искат да отидат на фронта и да убиват украинци, могат да избегнат мобилизацията?
Иля Новиков: Това не е всеобщ проблем. Досега всичко напомня "Игра на калмари”* - не е възможно да я спечелите, но е възможно да не започвате да я играете. Те нямат механизъм, с който да принудят хората да отидат в наборните бюра. Но от момента, в който човек отиде там, той вече не е господар на съдбата си. Ето защо колегите ми адвокати, които са останали в Русия, съветват да не се ходи в наборните бюра.
Как могат хората, които обитават териториите, в които Русия проведе "референдуми", да защитят себе си и правата си по законов път?
Иля Новиков: Нека не говорим за законни или легитимни начини тези хора да се защитят - те са под управлението на Гестапо. Това не е алегория, това е реалност. И когато политиците, сред които и европейските, ни казват нещо от рода на: "Нека има преговори, нека има примирие, нека дадем територии на Путин в замяна на мир", трябва да се разбере, че това е напълно цинично и подло.
Не става дума за територии, за няколко квадратни километра земя. Става дума за хора, които нямат абсолютно никаква възможност да се защитят от това, което им се случва. Те имат три възможности: да отидат при партизаните, което на практика означава сигурна смърт; да се опитат да напуснат, включително през Русия или да се примирят. Без гаранции и без правна защита. Освен всичко друго те могат и да бъдат мобилизирани в руската армия.
*Южнокорейският сериал "Игра на калмари” ("Squid Game") представя поредица игри, в които трябва да остане само един победител - останалите участници са убити. Веднъж записал се в играта, участникът няма право да се откаже.
Автор: Валя Морфер