Шест седмици, след като украинската армия започна двойна контраофанзива в Източна и Южна Украйна, руските сили в цялата страна се прегрупират, окопават се, изтеглят се. Подготвяйки се за украинските атаки и предстоящата зима.
Има едно изключение. Около град Бахмут, северно от сепаратистката [непризната] „Донецка народна република“ в Източна Украйна, руските войски, проруските сепаратисти и наемниците от групата „Вагнер“ продължават отчаяната, кървава операция, която започнаха още през май. Атака, която въпреки руските твърдения за противното, не успя да сломи украинския гарнизон на Бахмут.
„Врагът се опитва да задържи временно превзетите територии“, съобщи украинският Генерален щаб в петък. „В същото време руската армия не престава да се опитва да води настъпателни действия в направленията на Бахмут и Авдиевка“. Авдиевка се намира на 25 мили южно от Бахмут.
В това няма никаква логика. Бахмут няма стратегическа стойност. Западни анализатори, наблюдаващи руската операция около града и отчитайки нарастващите загуби на Русия, стигнаха до извода, че операцията в Бахмут... всъщност не е за Бахмут. Целта е създаването на история.
„Руските сили вероятно продължават да фалшифицират твърденията за напредък в района на Бахмут, за да го представят като завоюване на земи в поне един сектор на фона на продължаващите загуби в Североизточна и Южна Украйна“, заключи миналия месец Институтът за изследване на войната (ISW).
Бахмутската операция е една лъжа. И това е лъжа, която съдържа в себе си повече лъжи. Общият наратив, който Кремъл се надява да създаде, е, че въпреки всички доказателства за противното, силите му все още могат да печелят в Украйна. А силите, допринесли за нападението в Бахмут – по-специално сепаратистите и “Вагнер” – всички се опитват да си припишат заслугите за измислените победи.
Частната армия „Вагнер“, която изпрати хиляди свои бойци в Украйна, очевидно се надява да грабне по-голям дял от руската военна индустрия, докато конвенционалните сили на Русия са слаби от осем месеца скъпоструваща война. Спонсорът на компанията Евгений Пригожин „се бори за по-голяма известност“.
А каква е мотивацията на сепаратистите? ISW коментира „емоционалното значение на Бахмут за провоенно настроените жители на Донецката народна република“, но друго значение просто липсва. Руснаците за първи път атакуваха Бахмут през май по време на по-широк руски натиск в Източна Украйна - натиск, който завърши с превземането на градовете Северодонецк и Лисичанск от руските войски през юли. Атаките срещу Северодонецк и Лисичанск бяха толкова скъпи за руските сили, че нямаха друг избор, освен да спрат.
Украинците се възползваха от паузата. Те ескалираха атаките си срещу руските линии за доставки, след което в края на август и началото на септември контраатакуваха. Източната контраофанзива бързо освободи хиляда квадратни мили от Харковска област, северно от Бахмут. Южната контраофанзива изтласка руските сили към река Днепър и постави условията за украинците евентуално да освободят окупирания Херсон.
Докато техните другари отстъпват или се окопават, руските и съюзническите войски около Бахмут продължават да се опитваха да напредват. Не мина добре. Дори когато артилерията свали моста през река Бахмутовка и превърна пейзажа в лунен пейзаж, украинските войски от 58-ма моторизирана бригада задържаха позициите си. Миналата седмица руснаците заявиха, че са превзели няколко селища около Бахмут. Украинските власти отхвърлиха твърдението. „Украинските сили удържаха позициите си срещу руските атаки“, отбелязва ISW.
Това, което е особено забележително, е, че дори руснаците да казваха истината - дори и да спечелят битката за Бахмут - това няма да има никакво значение, освен пропагандния наратив. Загубила 100 000 души (убити и ранени) от края на февруари, руската армия е изтощена. Сепаратистките армии от Донецката и Луганската „републики“, които се бият под руско командване, може да са в още по-лошо състояние.
Не е ясно колко мъже от „Вагнер“ са загинали или ранени в Украйна. Още през април бе изчислено, че 3000 наемници са загинали. Каквато и да е текущата цифра, показателно е, че „Вагнер“ това лято започна да набира затворници за фронта. В момента руските сили - редовни, сепаратисти и наемници - притежават много малка настъпателна бойна мощ. Това, че всички те са готови да ги похарчат за операция, която има повече символична стойност, отколкото действителна военна стойност, говори за перспективите на Русия. А зимата иде.
Автор: Дейвид Акс, "Форбс"