За какво точно протестират хората в Иран?
Хвърляйки и горейки забрадките си, понякога особено зрелищно, хиляди жени в Иран протестират срещу репресивната и дискриминационна политика на Ислямската република. Това е така, защото задължителното носене на забрадка за жените е сред устоите на ислямската държава - наред с религиозния режим и враждебността към САЩ и Израел. Така и сегашните протести в страната представляват фундаментална критика на политико-религиозната система на Иран.
Това е особено видно от факта, че портрети на "революционните лидери" - аятолах Рухолах Хомейни и аятолах Али Хаменей - са многократно изгаряни и е издиган лозунгът "Marg bar diktator" (Смърт на диктатора). Освен това въпросът е свързан със самоопределението на жените, тъй като системата на Ислямската република превръща жените във второкласни хора и им отказва основни човешки права.
По какво се различават тези протести от предишни?
За разлика от предишните протести, след смъртта на Джина Махса Амини във всички 31 провинции на страната се провеждат демонстрации. Участниците са от всички социални слоеве. Дори в бедния южен район на Техеран, където досега режимът се радваше на подкрепа, имаше бунтове. Освен това участват всички етнически групи в Иран - персийци, кюрди, араби, азербайджански турци и белуджи.
Към протестите се присъединиха и важни социално-икономически институции: стачки имаше например в стоманодобивната и селскостопанската промишленост, както и в някои от важните рафинерии в Персийския залив. Базарът в Техеран също беше затворен в знак на солидарност. Нефтохимическата промишленост и базарите са изиграли ключова роля и в Ислямската революция от 1979 година.
До каква степен е това протест срещу исляма?
В Иран политиката и религията са пряко свързани. Системата на Ислямската република се нарича "управление на (богословския) владетел” - "Velayat-e faqih”, и предвижда религиозен лидер да бъде безусловният ръководител на държавата. Затова повечето политически решения се обосновават с исляма.
Освен това съдебната власт прилага аспекти на шериата, които явно дискриминират жените в законите за брака, развода и наследството, както и що се отнася до заемането на публични длъжности. Така всеки протест срещу политиката в Иран е и протест и срещу репресивното тълкуване на исляма там.
Какви са шансовете на протеста да постигне успех?
Това е трудно да се каже. Не бива да забравяме, че иранският режим все още е силен: разполага с държавна власт, пари, оръжия и брутални поддръжници. Освен това режимът използва и осъдени престъпници, за да потушава протестите. Едно от предимствата на протестите е, че те са компактни и многобройни, което затруднява предприемането на целенасочени и централизирани действия срещу тях.
Тази разпокъсаност обаче е и недостатък от политическа гледна точка. За разлика от "Зеленото движение" от 2009 г., сегашното протестно движение няма лидер. Докато няма човек, който да поеме политическа отговорност в случай на смяна на режима, съществува опасност от вакуум във властта.
Каква е позицията на властите в Иран?
За управляващите в Иран в момента не може да има компромис. Тъй като забрадката е съставна част от политическата система, те нямат възможност за маневриране по този въпрос. Всяка отстъпка, колкото и малка да е тя, неминуемо би означавала началото на края на Ислямската република.
Нищо чудно, че проправителственият вестник "Кейхан" - говорител на "революционния лидер" аятолах Хаменей - наскоро написа: "Диалогът с група размирници, наемници и убийци, които нямат нищо друго предвид, освен да унищожават и убиват, е абсолютно неуместен."
Какви биха били последствията, ако режимът в Техеран бъде свален?
Ако режимът в Техеран падне, това вероятно ще има последици, равностойни на тези от падането на Берлинската стена. Смяната на режима в резултат на успешно движение за правата на жените в Иран би била не само политическа новост, но и сигнал за страните от целия Близък изток и извън него.
Освен това въпросът за възможностите и границите на политическия ислям ще бъде поставен по принципно нов начин. Защото една репресивна държавна система, в чиято политическа основа е заложен ислямът, би се провалила. В края на краищата революцията от 1979 г. дълго време беше модел и попътен вятър за много ислямистки движения по света - въпреки че Иран е с шиитско мнозинство, а повечето други държави в региона са сунитски.