Няма друг правителствен ръководител на страна от Европейския съюз, който да е изградил по-близки отношения с Русия и Владимир Путин от унгарския премиер Виктор Орбан. От встъпването си в длъжност през 2010 г. Орбан е имал лични срещи с него почти всяка година. За последен път той посети в Москва в началото на февруари 2022 г. - три седмици преди началото на руската агресия срещу Украйна.
Орбан последователно окачествява санкциите на ЕС срещу Русия като грешка. Основният интерес на Унгария е да не застраши енергийните доставки за страната. Будапеща е силно зависима от руския газ и петрол, като разчита на Москва и за ядрената си енергетика. Атомната електроцентрала "Пакш", която с четирите си реактора покрива 50% от нуждите на държавата от електроенергия, е изградена върху съветски и руски технологии и използва руско ядрено гориво. Планира се и изграждането на още два реактора с водеща руска роля.
Симпатии и към системата на Путин
Извън чисто икономическите въпроси Виктор Орбан многократно е разкривал и политически симпатии към системата на Путин. Унгария толерира и руски дейности на своя територия, които едва ли биха били възможни в друга страна от ЕС. През 2016 г. се разбра, че офицери от руското военно разузнаване ГРУ в продължение на години са обучавали унгарски десни екстремисти. Миналата седмица разследващи журналисти разкриха, че синът на шефа на руското външно разузнаване СВР Сергей Наришкин живее в Будапеща в луксозен апартамент, собственост на компания, която се свързва с началника на кабинета на Орбан Антал Роган.
Синът на руския разузнавателен шеф Андрей има неограничено право на пребиваване в Унгария. ДВ разговаря по темата с политолога Андраш Рац, който е считан за един от водещите унгарски експерти за Русия и руско-унгарските отношения.
ДВ: Г-н Рац, какво мислите за последните разкрития за жилището в Будапеща, обитавано от сина на шефа на руското външно разузнаване?
Андраш Рац: Намирам за обезпокоително това, че съществува пряка връзка между член на унгарското правителство и сина на шефа на руското външно разузнаване. Също толкова тревожно е, че след проверка унгарските власти са обявили сина на Наришкин за риск за националната сигурност и разрешението му за пребиваване следва да бъде отнето. Той обжалва това решение пред съда и досега продължава да се ползва от правото си на престой. Производството може да се проточи с години. Това означава, че или унгарската държава не е в състояние да експулсира хора, които представляват риск за националната сигурност, или е направено изключение за сина на Наришкин.
ДВ: За какво става дума в този случай? Има ли нужда унгарското правителство от директна връзка с руското външно разузнаване?
Андраш Рац: Не съм в състояние да дам оценка за това. Но е ясно, че Унгария е единствената страна членка на ЕС, която се отнася много либерално към всичко, свързано с руските разузнавателни служби. Унгария е единствената държава от ЕС, която не е изгонила нито един руски дипломат след нападението над Украйна през февруари тази година. Напротив, оттогава броят им дори се е увеличил. Според унгарското външно министерство в Будапеща е имало средно между 45 и 48 руски дипломати, а в момента те са 56.
ДВ: Какво се опитва да постигне унгарското правителство с тази политика?
Андраш Рац: Можем само да гадаем. Но едно можем да кажем със сигурност - Унгария е силно зависима от Русия по отношение на енергийната си сигурност. През последните осем години, откакто Русия нападна Украйна, Унгария не диверсифицира енергийните си източници и това вече има негативен ефект. Най-важният интерес на Будапеща е "Газпром" да не спира доставките си за Унгария. Ако това се случи, страната ще бъде изправена пред икономическа катастрофа. Ето защо смятам, че в момента Унгария се стреми да избягва всичко, което, според нея, би раздразнило Русия.
ДВ: Каква е цялостната Ви оценка за унгарско-руските отношения?
Унгария договори изключение от европейските санкции за доставки на газ и петрол.
Андраш Рац: Да, този унгарски интерес е напълно ясен и рационален. Но се опасявам, че руският натиск върху Унгария ще се засили до такава степен, че тя може да бъде принудена да гласува против определени санкции на ЕС или да наложи вето върху продължаването им. Заплахата за налагане на вето върху санкциите на ЕС срещу патриарх Кирил например не може да бъде оправдавана като рационален интерес. В момента страната отлага и ратификацията на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, а в това също няма рационален интерес. Унгарското правителство в момента не желае да включи ратификацията в дневния ред на парламента и това е от полза единствено за Русия.
Автор: Кено Ферзек