Връщането на хартиената бюлетина предизвиква остри реакции в парламента. ДБ и ПП обявиха, че ще бойкотират работата на Народното събрание, докато лидерът на БСП Корнелия Нинова не оттегли законопроекта, с който на практика се връща смесеното гласуване. Все пак депутатите днес събраха кворум и работиха. Има ли изходи от ситуацията? Пред ФАКТИ говори социологът Румяна Коларова.
- Г-жо Коларова, защо за БСП въпрос №1 е връщането на хартиената бюлетина… Колко повече гласа ще им донесе това?
- Никой не може да каже това. В момента безспорно протичат паралелно два процеса. Единият е намаляването на избирателната активност заради поредицата от избори, а другият е намаляване на избирателната активност заради формата на бюлетината. За мен има златни правила, които в този случай маскират тези два процеса. Първото „златно правило“, което е валидно във всички демокрации и което няколко пъти сме наблюдавали в българските избори, е силната връзка между появата на нова партия и повишаването на избирателната активност. През 2001-а, когато се появи НДСВ, както и през 2009 година, когато се появява ГЕРБ, избирателната активност беше около 5% по-висока в сравнение с предишните избори.
Трите избора от 2021 година са първите, на които появата на големи нови формации не води до повишаване на избирателната активност.
Можем само да спекулираме дали избирателната активност нямаше да бъде по-висока, ако не беше въведено машинното гласуване, т.е. дали повишаването на избирателната активност породено от появата на нови партии не е маскирало спада в избирателната активност, предизвикан от въвеждането на машинното гласуване. Фактът е, че новите партии не само не са довели до повишаване на избирателната активност, а напротив, довели са до устойчив спад, може да бъде обяснен или с ефекта от машинното гласуване, или с тяхната относителна непривлекателност за българските избиратели. Второто „златна правило“ е, че точният отговор на въпроса дали задължителният вот с машини води до по-ниска активност може да дадем само чрез анализ на резултатите по секции, доколкото на национално ниво по-високата активност на гласувалите в чужбина може да маскира спада в избирателната активност породен от машинното гласуване.
И още нещо, по повод „умората“ от предсрочните избори. Ако анализираме данните от избирателната активност при поредицата от предсрочни избори в Израел, които много често се дават за пример, трябва да подчертаем, че там въобще няма тенденция на намаляване на избирателната активност. Дори има леко повишаване. Що се отнася до другия пример, с който се правят аналогии – Испания, там има регистриран спад, но трябва да сме наясно за една съществена разлика с България. Избирателната активност в Испания се отчита по отношение на регистрираните избиратели, т.е. по отношение на хора, които са предварително са заявили готовността си да гласуват, а не по отношение на всички имащи право на глас.
- Очакват се протести и бойкоти от страна на ПП и ДБ, а ГЕРБ даде извънредна пресконференция във връзка с връщането на хартиената бюлетина…
- Протест несъмнено ще има, но колко голям ще бъде той, предстои да видим. ГЕРБ ясно заявиха, че няма да направят отстъпка от въвеждането на хартиената бюлетина във всички секции. Това е позиция и на ДПС и БСП. Всъщност няма логика трите партии да отстъпят, защото това ще се приеме като позорно поражение. Същевременно ГЕРБ заявиха готовност да направят отстъпки по няколко други промени, които комисията е приела, като директно оттеглят предложенията си, т.е. текстовете просто ще отпаднат и няма да бъдат обсъждани в пленарната зала. Това може да окаже влияние както върху масовостта, така и върху продължителността на очаквания протест.
- Може ли да очакваме президентът Румен Радев да наложи вето върху връщането на хартиената бюлетина?
- Ако Румен Радев наложи вето, това означава, че той взима политическа позиция, от което в момента много се пази. Подобен ход неизбежно ще настрои избирателите на БСП срещу него, а той едва ли е склонен да поеме подобен риск. Ако не наложи вето, отново взима страна.
И в двата случая той ще плати политическа цена, като след приемането на закона ще трябва да реши кое за него носи по-малко щети.
Дори и да наложи вето, това ще бъде политически акт, който може само да забави законодателния процес, а не да го блокира, защото за връщането на хартиената бюлетина има мнозинство по-голямо от 121 депутата.
- Виждате ли някаква идея за съставянето на кабинет на фона на политическата обстановка, която наблюдаваме?
- В тази конкретна ситуация, според мен, най-вероятно и може би единствено възможно е да се състави коалиционен кабинет на малцинството. Това е формула, която често е използвана в Европа и е добре позната в България. При нея мнозинството се гарантира от т.н. „подкрепяща“ партия или партии, които обикновено имат подписано споразумение с коалиционните партньори.
Но като цяло вероятността да се формира кабинет не е много висока.
Въпрос, на който засега няма отговор, е коя ще бъде водещата партия, която ще формира коалицията и ще гарантира подкрепа от неучастващите, но подкрепящи кабинета. Пределно ясно е, че в публичното пространство има едни активно и агресивно говорещи партии с категорични позиции, а от друга страна има и такива, които много активно мълчат и ако казват нещо, декларират готовност да се коалират с всички.
- Кои са те…
- Активно говорещите с категорична позиция са преди всичко „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. От тях непрекъснато чуваме две послания. Стотици пъти вече бе повторено в медиите, че ГЕРБ, като първа политическа сила, има ангажимент да състави правителство, на което те – ПП и ДБ, ще бъдат опозиция. Другата теза е, че, партиите, които са гласували вот на недоверие на кабинета Петков, сега трябва да формират правителство, и че това е единствено възможният коалиционен формат, на който може да разчита ГЕРБ. Че всъщност следизборната алтернатива на кабинета „Петков“ е мнозинството, което е гласувало недоверието в него. Освен тези две активно говорещи партии, трябва да споменем и „Възраждане“, които имат категорична позиция, но не са толкова активни медийно. Партиите, които не определят ясно своята позиция и предпочитат да не говорят, са ДПС, „Български възход“ и БСП. ГЕРБ, която като най-голяма политическа сила трябва първа да направи опит да формира кабинет, говори активно, но няма ясна позиция.
- Каква може да е конфигурацията на такова правителство. В същото време виждаме, че партиите, които бяха в кабинета „Петков“, вече са раздробени. ИТН ги няма, а БСП странят…
- Коалицията на кабинета Петков загуби властта по начин, по който всички минимално печеливши коалиции я губят – един коалиционен партньор го напусна. В новото народно събрание БСП все повече се отдалечава от предишните си коалиционни партньори и на практика днес до „Продължаваме промяната“ останаха само „Демократична България“. Между партиите, гласували вота на недоверие в предишния парламент, също има много голяма несъвместимост. Никой не иска за партньор „Възраждане“ и ако се водят разговори с тях, то това се прави с изричната договорка за базисно несъгласие. ГЕРБ са напълно наясно, че всякакъв вид обединение, в което те участват с ДПС или БСП, ще им донесе само щети и затова не виждат смисъл в търсенето на коалиционна формула с тях. За всички е ясно, че само ГЕРБ или ПП могат да гарантират „гръбнака“ на устойчива коалиция, но всъщност всяка една от тези партии има нужда от другата, за да направи жизнеспособен кабинет.
В момента в публичния дебат ГЕРБ и ПП основно се фокусират върху темата за отговорността и съответно вината.
Докато партиите, които мълчат, дават знак, че са готови да участват в правителство, но не посочват и не изключват нито един партньор. Те искат да се представят като потенциални партньори както на ГЕРБ, така и на „Продължаваме промяната“, но в момента са по-скоро неприемливи и за двете страни. ГЕРБ, ако не ежечасно, то ежедневно се опитват да се приспособяват към ситуацията, задавана от текущия дневен ред. А текущият ред се определя от гласуванията в Народното събрание. Работата на парламента непрекъснато усложнява вече твърде сложните отношения между шестте партии. Виждаме как след поредното гласуване в Народното събрание предварително заявени позиции, започват да звучат абсурдно.
- Колко може да е смислен кабинет с третия мандат, когато малка партия ще се яви обединител?
-Малка партия с третия мандат изобщо не може да се яви обединител. Третият мандат е просто нова възможност. Партията, която получи третия мандат, не може да има водеща роля при формирането на кабинет, а е просто инструмент, за да се направи отново опит от първите две да съставят коалицията. С други думи третият мандат е още една допълнителна възможност за договаряне, в което първата или втората партия трябва да имат водеща роля. Това е логиката на съставянето на кабинет в Българи с третия мандат.